Пишат ни: В началото на XXI век "Бог е мъртъв" е анахронизъм

Достигаме до кулминацията на писанието. Всяко изречение заслужава да бъде разгледано, тъй като невежеството струи от всяка част на този тъй кратък абзац.

Макар и неволно, вие изказвате една истина в това ваше предложение. Действително е проява на лош вкус да се правим на набожни. Или вярваме в Господ, или не вярваме. Или сме Християни (или поне се стремим да станем), или не сме. Да се правим на набожни за пред камерите си е популизъм в чиста форма и действително е за избягване. Прави сте също, че религиозността е също толкова повърхностна колкото набожността. Хубаво е човек или да вярва или не, както и Христос ни заръчва да бъдем топли или студени, но не и хладки. Религиозността облича някой в дрехи на привидно благочестие, без преди това да се е изкъпал. Достатъчно е да се приближим до него, за да усетим недобрата миризма.

Единствено чистата вяра в Христос е тази, която чисти съвестта и вътрешността на човек. В безбожността на нашето съвремие сме свикнали да казваме, че някой е набожен или религиозен. Хубаво е да говорим по-често за вярващи, а още по-често за Християни, защото Християнинът не само вярва, но той вярва, надява се и обича.

Вярата също така е нещо лично. Това, че даден човек е станал държавник, не означава, че трябва да започне или спре да вярва. В миналото е имало вярващи и невярващи управници, не виждам причина това да се промени за в бъдеще. Дано примерите на вярващите и невярващи предшественици на бъдещия президент винаги бъдат пред съзнанието му.

Господа, епохата на Просвещението отдавна отмина. Макар и да сърбаме горчивата попара на тези, които посмяха да сложат човека на мястото на Господа, все повече и повече съвременниците ни се убеждават, че по този начин, навредихме на човека, а не на Господ. Всички виждат отвръщането от вярата в материалното. Това е тъй чувствително в днешната криза. За хората духовната криза е доста тежък допълнителен удар, тъй като те освен без ресурси се намират и с опразнена душевност, обезнадеждени. Много от нас поставиха вярата в социалния и научния напредък, достигнахме дори до нови форми на идолопоклонничество, издигайки в култ различни технологии или устройства. Ето затова сриването на тези системи пораждат такъв смут и такова отчаяние в душите на хората.

Доколкото за царството на разума, не го виждаме никъде. Коя страна е царство на разума, уважаеми господа? Или вие говорите за теоретичната идея за републиката. Може би това са били идеите на френските революционери, преди повече от 200 години, но не дълго след революцията идва Терорът. Разум без дух и сърце е бил причина за много големи катастрофи, причина е и до голяма степен за днешните неуредици. А за мощта на човека нека по-добре не говорим. Видяхме през целия 20ти век до какво води сляпата мощ на човека — стотици милиони убити във войни, безрезервно подчиняване и заробване на природата с цел лично облагодетелстване, на цената на съсипване на цели екосистеми. Това са резултатите на необузданата и неподчинена мощ на човека. В това разбираме и мъдростта на подчиняването на човек на Господ. Страхът Господен в този смисъл, не е страх от тиранин, а е страх на дете, което знае, че не трябва да си играе с инструментите на баща си, с риск да се нарани.

Няма нищо свято, което да е мъртво, господа. Тези, които признаваха за свети отминали и мъртви неща бяха победени от Христовите светии. Поради факта че признавате храмовете за свети, признавате и вярата за жива и Христос за Цар и Бог (тъй като на това се уповава нашата вяра). Ако потърсите по-добре ще разберете, че храмът не е свят сам по себе си, а е свят, защото Църквата е свята, иконите са свети, олтарът е свят, Литургията е свята. Господ е свят. Тогава бихте разбрали и по-добре и смисъла на нашата вяра и усетили дълбините ѝ. А епохата далеч не е отминала, тъй като храмове все още се строят, пълнят се (макар и обикновено само за празниците, но това е друга тема), и църковният живот върви. Това вие не можете да го разберете, защото гледате на църквата като земна структура, без да осъзнавате неземната ѝ природа.

Не само, че не са, но и повече от всякога са актуалност. Твърде много са проблемите, провокирани от хора като вас, които не са наясно с въпросите на вярата, но въпреки това си позволяват да критикуват и осъждат вярата и ако щете религиите. Да се отрича вярата и религията е да се отрича една изконна част от човешката душа и човешкото общество — тази на връзката с Господ.

Свидетели сте, че след като материалната идеология не успя дълго да държи вниманието на хората, те отново търсят и искат да се върнат и възстановят вътрешната хармония. Доказателство за това е обръщането към всякакви медитативни практики в западната култура, интересът към Будизъм, Хиндуизъм, както и появяването последните десетилетия на нетрадиционни за Европа култове: мормони, сциентолози, евангелистки църкви. Свидетелство са също и милионите, които се поклониха на честния пояс на Света Богородица наскоро в Русия, както и милионите, които се събраха на Световните дни на младежта това лято в Мардид. Навсякъде се говори за възраждането на духовните практики, а вие господа говорите, че религиите са анахронизъм. Мисля, че грешката е във вашия телевизор.

Проблемът на съвременните течения е, че тази хармония идва от общението на човек с Бога, а те не водят до това. Сегашните духовни практики или техники, както също ги наричат се свеждат просто до това — една техника. По този начин превръщат вярата в технология. Изучаваме техниката на вярата, а не обектът на вярата. Медитираме и се молим, без да знаем на кого се молим, вярваме в разума, без да си зададем въпроса откъде идва той.

Жалко е, че богоборческите идеологии на материализма и комунизма успяха да накърнят доверието на хората в Църквата и успяха да обърнат вниманието на хората към тези други практики. Сега ще бъде необходимо на църквата известно време за да разкрие лъжата, която се крие зад тези практики, но помнете господа, че „Иисус Христос, побеждава“. Тази истина се повтаря по цял свят всеки неделен ден и от хилядолетия насам, което е свидетелство за истинноста ѝ.

И така позволете ми да поправя това ваше изречение: В началото на 21 век „Бог е мъртъв” е анахронизъм, а Църквата се бори с институционализираното от многото религии невежество на човечеството.