Следва извадка от фундаменталния текст “10 предложения към президента”, публикуван във в. "Новинар" от “интелектуалния кръг” “Ценности на бъдещето” в състав: доц. Иван Арнаудов, доц. Стефан Мичев, д-р Боримир Фурнаджиев и Николай Христов."Шесто, зачитайте националните традиции и участвайте според протокола във всички ритуали, но не се правете на набожен. Държавникът на бъдещето не може да бъде религиозен. Държавата е царството на разума. Тя утвърждава единствено вярата в мощта на човека. Не се кланяйте на мощи и не целувайте ръка на попове. Християнските храмове са свети за всеки българин, но те са символ на една безвъзвратно отминала епоха. В началото на 21 век религиите са анахронизъм. „Бог е мъртъв”, а църквата е институционализираното невежество на човечеството.
............................................
............................................
Осмо, изказвайте съжаление, но не драматизирайте прекалено факта с напусналите страната ни сънародници. Това е техен избор и не може да се вменява като вина на тези, които са останали. В никакъв случай не ги определяйте като „цвета на нацията”, а още по-малко като „солта на земята”. Цветът на нацията е тук, а солта на земята е в нейните недра."Целият бисер - тук. Поради добрата посещаемост на Двери БГ и желанието да зарадваме тези хора, имената им ще бъдат споменати многократно в настоящата статия: доц. Иван Арнаудов, доц. Стефан Мичев, д-р Боримир Фурнаджиев и Николай Христов.
Кое прави интелектуалеца интелектуалец? Някои твърдят, че разковничето е в двата вагона книги, единият - изчетен. Първият вагон бил особено важен, защото почти всеки може да се похвали с притежанието на два вагона закупени книги, но кой от нас е изчел поне половината с лекота? Продуцентите на ТВ-риалититата дават значително по-лесен отговор: интелектуалецът се познава по превзетия език, очилата с големи рогови рамки, дрехите, сякаш излезли от някой секънд-хенд, леко наболата брада, коса - малко над средното (специфичната прическа е от изключителна важност). Ако същият се води за професор - абсолютно задължително е да заеква на всеки три изречения. Да не забравим и че интелектуалецът следва да бъде стар ерген, да се храни с банички и да пие изветряла бира.
Моят личен отговор е малко по-различен: интелектуалецът се отличава от другите по неочакваните въпроси, които си задава, и способността да дава също така неочаквани, но изключително въздействащи отговори. Отговори, толкова силни, толкова „осоляващи”, че просто не могат да бъдат скрити, няма нужда дори да бъдат публикувани. Да си спомним за съветския самиздат, преписваните хилядократно страници на пишеща машина, саморъчно подвързаните книги от периода на ранната перестройка; страниците, направени на маргаритковите принтери, които печатаха само с главни букви... Интелектуалецът понякога успява с едно махване с ръката, с няколко небрежни изречения да разтърси устоите на всемира. Най-интересното е, че това сякаш е случайно: той не е произнесъл думите заради света около себе си, заради одобрението или поне заради разбирането на другите...
Ако съм прав, то това е една изключително тъжна истина, защото ще излезе, че през последния половин век в България никога не е имало истински интелектуалци. Най-истинското, което получихме, бяха двама-трима романтични самотници. Къде са българският Сергей Аверинцев, Андрей Сахаров, Димитрий Лихачов? Защо нашенските печатащи само с главни букви принтери “ИЗОТ” в последните бай-Тошови времена не успяха да произведат нищо по-интересно от няколко апокрифни версии на “Кама Сутра”?
Остават две утешения. Първото, разбира се, е, че в количествено отношение сме достатъчно добре - изглежда България води убедително на Русия по брой хабилитирани лица на глава от населението. Второто утешение е, че времената се менят. Стига сме гледали в миналото, стига сме се кланяли на мощи от древни времена, та нали днес сме стъпили с единия крак в бъдещето, каквото и да е то. Сегашните ценности са минали-заминали, ценности без бъдеще, време е да си намерим нови ценности на бъдещето. За тази цел ще ни помогнат интелектуалците на бъдещето.
Кой в епохата на “Киндъл” вече говори за вагоните с книги - интелектуалците на бъдещето измерват книгите на гигабайти. Текстът се компресира прекалено много, така че колкото повече картинки има в електронните книги, толкова по-лесно “гигите” се трупат и електронното слово придобива виртуална тежест. Като минимум, за сериозното звучене на един научен труд е необходима пълна фотогалерия със снимките на авторите - спомени от абсолвентския им бал, рецензентите в близък план по време на външната и вътрешна защита на малката и голямата докторантура, групови кадри с други членове на интелектуалния им кръг.
Интелектуалците от миналото за всяка страница научна публикация четяха (и то с удоволствие!) по 500 страници писани от някой друг, интелектуалците на бъдещето за всяка прочетена страница могат да подготвят 500 страници собствени научни публикации (не зная как се появяват библиографиите, но съм чувал, че напоследък Уикипедия е надобряла много)! Преди имаха значение импакт-факторите на научните списания, днес вече е важен тиражът (демократичните ценности на бъдещето ни правят чужди на превзетия елитаризъм - средствата за масова информация са една перфектна среда за излагане на научни идеи; казвали са ми, че прескоференциите в БТА също помагали!).
Не зная, дали интелектуален кръг “Ценности на бъдещето” вече е давал пресконференции в БТА, но съм възхитен от публикацията им във в. “Новинар”. Само така, момчета! Пишете до президента, той се нуждае от ментори. Г-н премиерът Бойко Борисов вече няма да може да дава съвети на Росен Плевнелиев поради причини, свързани с благоприличието и разделението на властите, затова няма нищо неприлично някой друг като вас, някой интелекто-летален (исках да кажа интелектуален), някой с ум, мощен като Чък Норис, да предложи безкористно помощ. Някой като: доц. Иван Арнаудов, доц. Стефан Мичев, д-р Боримир Фурнаджиев и Николай Христов.
Добре е президентът на бъдещето да бъде посъветван да се пази от анахронизми и анахронисти. Религиите са символ на отминала епоха. Символи на отминала епоха са и хора като нобеловия лауреат по физика Уилиам Филипс, който твърдеше: “Много от учените са религиозни хора и то в съвсем традиционния смисъл на тази дума. Аз самият съм физик и съм един типичен пример за това. Аз вярвам, че Бог е наш Творец и приятел. Вярвам, че Бог е личност и че Той общува с нас.”
Това обаче бяха учените от миналото, а интелектуалците на бъдещето преповтарят думите на (недоживелия до 20 век) Фридрих Ницше “Бог е мъртъв”. Понякога в по-неофициална обстановка (когато няма наблизо президенти и открити писма) допълват мисълта си с други думи на Ницше „Ако имаше Бог, как би могло това да не съм аз?“
Затова нека приключим коментара с още едно споменаване на имената на участниците в интелектуален кръг “Ценности на бъдещето”. Уважаеми доц. Иван Арнаудов - Вие сте интелектуалец, защото сте доцент! Уважаеми доц. Стефан Мичев - Вие сте интелектуалец, защото така пише във вестника, а аз нямам основание да не вярвам на вестниците! Уважаеми д-р Боримир Фурнаджиев - Вие сте интелектуалец, защото членувате в интелектуален кръг! Накрая, уважаеми Николай Христов, Вие несъмнено също сте интелектуалец, след като такива научни капацитети като изброените преди Вас са се съгласили Вашето име да е заедно с техните общоизвестни имена. Всички вие сте не само интелектуалци, но може би дори и богове в собствените си очи.
Само едно е очевидно: вие не сте “солта на земята”, защото Иисус Христос е казал, кои са "солта на земята" (Мат. 5:13).
* * *
Приложение - извадка от вътрешния пощенски списък на Двери БГ:
Н.: Наречете ме невежа, но на мен имената на тези интелектуалци нищо не ми говорят.
М.: Ееее..., Н., да не издребняваме! Точно тези интелектуалци може и да не съществуват, но очевидно съществуват други, които пишат като тях. Нали си спомняш Иван Бездомни от "Майсторът и Маргарита", който бе разочаровал Майстора с новината, че е поет: "Защо, вие чели ли сте мои стихотворения?" - го запита тогава засегнато Иван. "Не" - отвърна Майсторът. - "Но нали съм чел други."
Моят личен отговор е малко по-различен: интелектуалецът се отличава от другите по неочакваните въпроси, които си задава, и способността да дава също така неочаквани, но изключително въздействащи отговори. Отговори, толкова силни, толкова „осоляващи”, че просто не могат да бъдат скрити, няма нужда дори да бъдат публикувани. Да си спомним за съветския самиздат, преписваните хилядократно страници на пишеща машина, саморъчно подвързаните книги от периода на ранната перестройка; страниците, направени на маргаритковите принтери, които печатаха само с главни букви... Интелектуалецът понякога успява с едно махване с ръката, с няколко небрежни изречения да разтърси устоите на всемира. Най-интересното е, че това сякаш е случайно: той не е произнесъл думите заради света около себе си, заради одобрението или поне заради разбирането на другите...
Ако съм прав, то това е една изключително тъжна истина, защото ще излезе, че през последния половин век в България никога не е имало истински интелектуалци. Най-истинското, което получихме, бяха двама-трима романтични самотници. Къде са българският Сергей Аверинцев, Андрей Сахаров, Димитрий Лихачов? Защо нашенските печатащи само с главни букви принтери “ИЗОТ” в последните бай-Тошови времена не успяха да произведат нищо по-интересно от няколко апокрифни версии на “Кама Сутра”?
Остават две утешения. Първото, разбира се, е, че в количествено отношение сме достатъчно добре - изглежда България води убедително на Русия по брой хабилитирани лица на глава от населението. Второто утешение е, че времената се менят. Стига сме гледали в миналото, стига сме се кланяли на мощи от древни времена, та нали днес сме стъпили с единия крак в бъдещето, каквото и да е то. Сегашните ценности са минали-заминали, ценности без бъдеще, време е да си намерим нови ценности на бъдещето. За тази цел ще ни помогнат интелектуалците на бъдещето.
Кой в епохата на “Киндъл” вече говори за вагоните с книги - интелектуалците на бъдещето измерват книгите на гигабайти. Текстът се компресира прекалено много, така че колкото повече картинки има в електронните книги, толкова по-лесно “гигите” се трупат и електронното слово придобива виртуална тежест. Като минимум, за сериозното звучене на един научен труд е необходима пълна фотогалерия със снимките на авторите - спомени от абсолвентския им бал, рецензентите в близък план по време на външната и вътрешна защита на малката и голямата докторантура, групови кадри с други членове на интелектуалния им кръг.
Интелектуалците от миналото за всяка страница научна публикация четяха (и то с удоволствие!) по 500 страници писани от някой друг, интелектуалците на бъдещето за всяка прочетена страница могат да подготвят 500 страници собствени научни публикации (не зная как се появяват библиографиите, но съм чувал, че напоследък Уикипедия е надобряла много)! Преди имаха значение импакт-факторите на научните списания, днес вече е важен тиражът (демократичните ценности на бъдещето ни правят чужди на превзетия елитаризъм - средствата за масова информация са една перфектна среда за излагане на научни идеи; казвали са ми, че прескоференциите в БТА също помагали!).
Не зная, дали интелектуален кръг “Ценности на бъдещето” вече е давал пресконференции в БТА, но съм възхитен от публикацията им във в. “Новинар”. Само така, момчета! Пишете до президента, той се нуждае от ментори. Г-н премиерът Бойко Борисов вече няма да може да дава съвети на Росен Плевнелиев поради причини, свързани с благоприличието и разделението на властите, затова няма нищо неприлично някой друг като вас, някой интелекто-летален (исках да кажа интелектуален), някой с ум, мощен като Чък Норис, да предложи безкористно помощ. Някой като: доц. Иван Арнаудов, доц. Стефан Мичев, д-р Боримир Фурнаджиев и Николай Христов.
Добре е президентът на бъдещето да бъде посъветван да се пази от анахронизми и анахронисти. Религиите са символ на отминала епоха. Символи на отминала епоха са и хора като нобеловия лауреат по физика Уилиам Филипс, който твърдеше: “Много от учените са религиозни хора и то в съвсем традиционния смисъл на тази дума. Аз самият съм физик и съм един типичен пример за това. Аз вярвам, че Бог е наш Творец и приятел. Вярвам, че Бог е личност и че Той общува с нас.”
Това обаче бяха учените от миналото, а интелектуалците на бъдещето преповтарят думите на (недоживелия до 20 век) Фридрих Ницше “Бог е мъртъв”. Понякога в по-неофициална обстановка (когато няма наблизо президенти и открити писма) допълват мисълта си с други думи на Ницше „Ако имаше Бог, как би могло това да не съм аз?“
Затова нека приключим коментара с още едно споменаване на имената на участниците в интелектуален кръг “Ценности на бъдещето”. Уважаеми доц. Иван Арнаудов - Вие сте интелектуалец, защото сте доцент! Уважаеми доц. Стефан Мичев - Вие сте интелектуалец, защото така пише във вестника, а аз нямам основание да не вярвам на вестниците! Уважаеми д-р Боримир Фурнаджиев - Вие сте интелектуалец, защото членувате в интелектуален кръг! Накрая, уважаеми Николай Христов, Вие несъмнено също сте интелектуалец, след като такива научни капацитети като изброените преди Вас са се съгласили Вашето име да е заедно с техните общоизвестни имена. Всички вие сте не само интелектуалци, но може би дори и богове в собствените си очи.
Само едно е очевидно: вие не сте “солта на земята”, защото Иисус Христос е казал, кои са "солта на земята" (Мат. 5:13).
* * *
Приложение - извадка от вътрешния пощенски списък на Двери БГ:
Н.: Наречете ме невежа, но на мен имената на тези интелектуалци нищо не ми говорят.
М.: Ееее..., Н., да не издребняваме! Точно тези интелектуалци може и да не съществуват, но очевидно съществуват други, които пишат като тях. Нали си спомняш Иван Бездомни от "Майсторът и Маргарита", който бе разочаровал Майстора с новината, че е поет: "Защо, вие чели ли сте мои стихотворения?" - го запита тогава засегнато Иван. "Не" - отвърна Майсторът. - "Но нали съм чел други."
