Денят 1 ноември – празник на св. Иван Рилски по стар стил – е прекрасен празник, чисто български. По идея на пробудени българи в трудните години след Първата световна война, когато страната ни е не просто в криза, а преживява катастрофа, през 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски прави предложението и се въвежда празникът, утвърден с указ на цар Борис ІІІ. Ден тържествен е това, в който спомняме делото и подвизите на плеада духовници и светски лица от българския род, помогнали на народа си да се пробуди, да оцелее, да тръгне към нови висоти.
Така е било някога, имало е будители. Сега обикновено ги отъждествяваме с учителите, понеже чак народни будители явно няма. А приспиватели народни се намират. Тези обучени в европейски и презокеански школи родни дейци с лекота изхвърлят от учебниците на децата ни видни личности на българския род и прекрасни литературни творби, които възпитаваха българчетата тъкмо като българчета - поне от преподобни Паисий насам, има-няма 250 години. „Това не ни трябва, онова не е европейско, другото не е хуманистично…” Наистина, за някои (наши) хора и тяхната не-българска ориентация нито св. патриарх Евтимий Търновски е важен, нито класиците-поети и писатели са ценни, още по-малко е градивно споменаването на някакви робства. „Стига с тая българщина!” – възмущават се те. „Напред към европейщината!” – кънти зовът им горд.
Към тези тъжни мисли горчилка наля и едно оттатък-океанско интервю на славянин – Божем! – със знаковото име Голицин. Архимандрит Александър, клирик на Православната църква в Америка и професор в американски университет, беше избран преди 2-3 месеца за епископ на така наречената Българска епархия към ПЦА. И като „настоящий” американец хич не се свени да казва нещата такива, каквито са: че си няма понятие каква е тая българска епархия, колко са й енориите, защо се нарича българска, защо българите от Македония говорят и гръцки, и български и прочие неясни нему и явно неинтересуващи го неща. Такъв епископ ще ги обгрижва от месец май 2012 г. нататък, ще им помага да запазят своята идентичност (?!). Дано! Но по всичко изглежда, че нашите сънародници в тази нещастна епархия, отцепена от Българската православна църква от покойния архимандрит (после архиепископ) Кирил Йончев и „дарена” на ПЦА, има още много да патят от подобни приспиватели народни.
