В петък следобед умереният северозападен вятър разбуни морето и над кабинките на спасителите се развяха червени флагчета. А щом вълните са опасни и къпането е забранено, плажът опустява и курортистите се опитват да запълнят празнотата с импровизирани хрумвания.
– Ние си имаме програма – Похвали се съседката ми по стая, която срещнахме в барчето. – Ще отидем във Варна да видим звяра. Онова чудовище от Холивуд, което обикаля из европейските столици. Представяте ли си, вътре можело да се види храносмилателната му система...
– Аз не бих влязъл в устата му. Вижда ми се противно и грозно – Рече съпругът ми. – Все едно си изяден и то доброволно.
– Е, малко адреналин на всекиго е нужен! – Засмя се съседката и забърза напред.
Замислих се как като дете участвах в подобна атракция,
но беше кит, разположен някъде около ЦУМ или близо до площад „Св. Неделя“,
който по онова време се наричаше „Ленин“. Споменът ми е избледнял, но сякаш вътре
в кита имаше греди с форма на дъги, дали пък не са били ребрата му, и изобщо
приличаше на лодка, само че с таван. Нищо страшно. Бях чела вече „Приключенията
на Пинокио“ от Карло Колоди и, макар още да не знаех за тридневното изпитание
на пророка Йона, влязох с баща ми през голямата уста с ресни, изпълнена с
любопитство. След кратката обиколка си излязохме пак така през устата, промушвайки
се сякаш под завеса, спокойни, удивени единствено от размерите на кита –
огромна твар. Какъв ти адреналин!
Чакай, рекох си, да видя за какво иде реч и прибягнах до услужливия интернет. „Готови ли сте да влезете в устата на звяра?“ Рекламата ме постави нащрек. Защо пък трябва да сме готови? Никой хищник не чака жертвата му да се приготви. А тук ни питат. Да не разчитат пионерското ехо от отминалото ни социалистическо битие да отговори с пламенна инерция: „Винаги готови!“ И уж беше динозавър, а името му „The Beast” (прев. от англ. ез. - Звяра). Създадена от майсторите на модните напоследък магически филми, насреща ми е отвратителната физиономия на фантастично чудовище, което в най-добрия случай би могло да мине за кич. Впечатляващите му размери: 48 м дължина, 12 м ширина, 8 м височина, поне на снимките не личаха. Влизало се през устата между кривите му огромни зъби и вътре се чували ужасяващи звуци – биенето на сърцето, примляскване, вой и т.н. Родителите се забавлявали, дечицата ревяли. Адреналин за 6 лв., а за недораслите 1 м и 10 см – безплатно.
Но случайно ли чудовището е наречено Звяра? Не е ли това една алюзия за оня звяр от библейската книга „Апокалипсис“ (прев. от гр. ез. – Откровение) на св. Йоан Богослов? И дали доброволното влизане в неговата паст е забавление или мистична инициация? Звярът те поглъща! Не си се съпротивлявал. Платил си, чакал си реда си, готов си... Дали пък не те питат за онзи, другия звяр? Нещо демонично може би придобива власт над тебе. Така е, щом си забравил приказката за „Юнака и златната ябълка“, щом не си и чул онази част от молитва във вечерното правило: „Изтръгни ме (Господи) от устата на погубващия змей, зинал да ме погълне и свлече жив в ада.“ Щом св. Георги Победоносец, промушил този змей с копието си, за теб е просто икона. И я се сетиш за него на 6 май, покрай агнешкото, я не. Къде си, св. Георги, да помогнеш и сега, като никой не те призовава? Не че сега нямаме избор. Можем и сами да се справим, но... притрябвал ни е адреналинец и ето, бързаме за звяра, понеже ще гостува тук само няколко дни. Изпуснем ли го, ще го гоним чак до София, че и по-далече!
Чакай, рекох си, да видя за какво иде реч и прибягнах до услужливия интернет. „Готови ли сте да влезете в устата на звяра?“ Рекламата ме постави нащрек. Защо пък трябва да сме готови? Никой хищник не чака жертвата му да се приготви. А тук ни питат. Да не разчитат пионерското ехо от отминалото ни социалистическо битие да отговори с пламенна инерция: „Винаги готови!“ И уж беше динозавър, а името му „The Beast” (прев. от англ. ез. - Звяра). Създадена от майсторите на модните напоследък магически филми, насреща ми е отвратителната физиономия на фантастично чудовище, което в най-добрия случай би могло да мине за кич. Впечатляващите му размери: 48 м дължина, 12 м ширина, 8 м височина, поне на снимките не личаха. Влизало се през устата между кривите му огромни зъби и вътре се чували ужасяващи звуци – биенето на сърцето, примляскване, вой и т.н. Родителите се забавлявали, дечицата ревяли. Адреналин за 6 лв., а за недораслите 1 м и 10 см – безплатно.
Но случайно ли чудовището е наречено Звяра? Не е ли това една алюзия за оня звяр от библейската книга „Апокалипсис“ (прев. от гр. ез. – Откровение) на св. Йоан Богослов? И дали доброволното влизане в неговата паст е забавление или мистична инициация? Звярът те поглъща! Не си се съпротивлявал. Платил си, чакал си реда си, готов си... Дали пък не те питат за онзи, другия звяр? Нещо демонично може би придобива власт над тебе. Така е, щом си забравил приказката за „Юнака и златната ябълка“, щом не си и чул онази част от молитва във вечерното правило: „Изтръгни ме (Господи) от устата на погубващия змей, зинал да ме погълне и свлече жив в ада.“ Щом св. Георги Победоносец, промушил този змей с копието си, за теб е просто икона. И я се сетиш за него на 6 май, покрай агнешкото, я не. Къде си, св. Георги, да помогнеш и сега, като никой не те призовава? Не че сега нямаме избор. Можем и сами да се справим, но... притрябвал ни е адреналинец и ето, бързаме за звяра, понеже ще гостува тук само няколко дни. Изпуснем ли го, ще го гоним чак до София, че и по-далече!
Духовната слепота ни е опашкулила, но някой зад
кулисите знае истината и се стреми още повече да ни отдели от нея. „Всичко ми е
позволено, ала не всичко е полезно“ (1 Кор. 6:12) – актуално звучат думите на
св. ап. Павел, ако има кой да ги прочете, разбира се. И колко страховито е,
когато наивно предаваш не само себе си, но и свидното си чедо на „развлечение“,
което завинаги може да разруши нещо в крехката му психика. Децата са любопитни,
но дали така не се ражда жестокостта? А може би съучастваме в създаването на бъдеща
безпомощна жертва? Ето, затова е страховита кукла-звяр!
Чудя се дали тези родители не са чували за Делфинариума, за Аквариума в Морската градина, за Военноисторическия музей с кораба „Дръзки“, за музея на Владислав Варненчик, за римските терми, за Археологическия музей с експозицията на най-старото златно съкровище в света... Варна е това. Морската ни столица. Какво ли няма тук! Та даже и луна-паркове, където една въртележка може да те зареди, ако не с патриотизъм или със знание, то поне с адреналин. Нали, кой знае защо, това сме тръгнали да търсим? Но за разлика от приключението със звяра, такъв адреналин поне ще бъде безопасен за душите ни.
Чудя се дали тези родители не са чували за Делфинариума, за Аквариума в Морската градина, за Военноисторическия музей с кораба „Дръзки“, за музея на Владислав Варненчик, за римските терми, за Археологическия музей с експозицията на най-старото златно съкровище в света... Варна е това. Морската ни столица. Какво ли няма тук! Та даже и луна-паркове, където една въртележка може да те зареди, ако не с патриотизъм или със знание, то поне с адреналин. Нали, кой знае защо, това сме тръгнали да търсим? Но за разлика от приключението със звяра, такъв адреналин поне ще бъде безопасен за душите ни.