Напоследък чувам от много места, от твърде много православни християни, че църковната действителност им е омръзнала. "Омръзнала" е всъщност мека дума. В частните разговори използват доста по-силни изрази.
На православните работници, заемащи една или друга църковна длъжност, им е омръзнало да вършат своето безсмислено и най-често напълно светско дело. На свещениците до смърт им е омръзнало да служат молебени-панихиди-всенощни-парастаси и най-вече им е омръзнала безкрайната игра "на църква" с началството. За монасите животът в съвременните манастири станал нетърпим, понеже там били в положение на крепостни, манастирите били строителна площадка, а сега и мисионерството се прибавило. Миряните се измъчват от безбройни проблеми от рода на: "А как се пости през този пост?", "Не бива да се ядат ябълки!!", от правила и служби, от предвзетото и отвратително бръщолевене, което някои батюшки вършат със самочувствието, че те са притежатели на истината от последна инстанция. Тези неща вече не можеш да обясниш с "глупак е, затова така" или с "гордостта" и "липсата на смирение". Твърде масово стана това явление, че църковността крайно уморява църковните хора.
А ето и другата страна: омръзнало ли е на хората да обядват и вечерят? Не, такива неща не омръзват. Случва се, понеже човек всеки ден вечеря, да не обръща внимание на това, но в повечето случаи чакаме вечерята с радост и вкусването на храната е почивка. Да обядваш, вечеряш, да се измиеш сутрин - тези неща никога няма да доскучеят. Да се наспиш както трябва, също няма да омръзне никога. Не омръзва и общуването с любимия човек. Даже обратното - времето винаги не стига за това. Не омръзва да четеш изпратените от любимия човек sms-и и писма. Тях ги четеш и препрочиташ. Не омръзва да гледаш морето. Не омръзва да се радваш с радващите се и да плачеш с плачещите. Тоест, съществуват неща, които принципно не могат да омръзнат.
И погледнете сега: Христос прави така, че главното църковно действие, средоточието на Църквата - Евхаристията, да бъде не нещо друго, а вечеря. Нещо, което не може да омръзва. И молитвата към Бога е общуване с този, който обичаш. И Писанието - е sms от него. Тоест, самата основа на Църквата е така устроена от Бога, че тя спада към тези неща, които не могат да омръзват.
И оттук следва изводът:
КОЕТО В ЦЪРКВАТА Е ОМРЪЗНАЛО - ТО НЕ Е ОТ БОГА.
КОЕТО Е ОТ БОГА - ТО НЕ МОЖЕ ДА ОМРЪЗНЕ
Това напомня на думите на Григорий Сковорода: "Което е нужно, не е трудно. Което е трудно, не е нужно".
Интересно какво ще стане, ако съвестта се въоръжи с този критерий? Ще се промени ли църковният живот? (Киевская Русь)
Превод: Златина Иванова
