Мобилно меню

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (40 Votes)
Скъпи братя и сестри во Христа,

Простете на мен, грешния, волните и неволни мои прегрешения!

Грешен съм!

За това, че поддал се на суетата човешка, реших да направя моите приятели съпричастни на Божиите слова и на християнските ценности, свързани с Прошката. Казвам Божиите слова, защото какво друго могат да бъдат думите, казани във възхвала на Господа наш, Иисус Христос. И то от Неговите свещенослужители в техните проповеди.

Грешен съм за това, че реших да изразя общите чувства на православните християни в този свят ден на взаимното опрощение във Facebook, на моята страница с презумцията, че проповедта, ако е благодатна, е резултат от сътворчество (синергия) между човека и Бога и в този смисъл авторска, индивидуална проповед няма. Дори има решение на Халкидонския Вселенски събор, който задължава свещениците да проповядват не от себе си, а само от Св. Писание и от благодатните отци на Църквата. Никога не бих си позволил лично мнение по богословските въпроси, защото то „е мерзост пред Бога”, както го казва още св. Макарий Египетски. Може би съм сгрешил, като съм се възползвал от pravoslavieto.com.

Грешен съм, щом помислих, че един обикновен член на БПЦ може да си позволи да споделя ценности на Православието без да е част от клира.

Грешен съм, че не искам да съдя никого за делата му, защото казано е: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:15). И още: „Не съдете, за да не бъдете съдени” (Мат. 7:1).

Грешен съм, че съм ректор на първия извънстоличен университет с група от над 11 500 почитатели във Facebook. Грешен съм и за това, че не я администрирам.

Съжалявам, че думите от личната ми страница стигнаха до различни сайтове и вестници и станаха причина за гняв, сквернословие и невъздържание. И то точно в началото на Великия пост. Нека се замислим над казаното в стихира в понеделника на Първата седмица на Великия пост: „Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен”.

Грешен съм. Но нека не забравяме думите на Спасителя: „…който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея” (Йоан 8:7).

Простете ми и да ви е простено!!!

Леки пости!!!

Пламен Легкоступ – обикновен мирянин

Б. р.: Вижте също - Редакционно извинение


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq6p4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж