"Днес нашето общество разделя хората, а Църквата ги обединява. Празници като този - наричани от народа Масленица, са израз на желанието на хората да общуват, да споделят, да бъдат заедно. И фактът, че нашият народ толкова векове празнува неизменно Масленица с общонародно веселие, показва, че все още сме способни да живеем съборността, която ни се открива в пълнота в Църквата. Радвам се, че виждам толкова хора тук, празникът е добра възможност да се запознаете и дори да намерите нови приятели. Желая на всички ви весело прекарване и Бог да ви благослови. Спаси, Господи!"
С тези думи предстоятелят на храма "Св. Сергий Радонежски" в Киев йеромонах Сергий се обърна към десетките събрали се около храма хора и даде начало на празника Масленица. Неговата енория беше организатор на празненството, от което не липсваше нищо - и минусови температури, и зимно слънце, палачинки с чай, военна каша с греяно вино, огньове, игри, състезания с коне, ритуално прогонване на зимата и посрещане на пролетта... И нито един търговец!
Масленица е руското название на Месни заговезни - един особен и изпълнен с всенародно веселие ден, с който християните встъпват в подготвителната седмица на Великия пост. През цялата идваща седмица - масленица, се ядат "блинчики" - палачинки, а кумове, кръстници и роднини си ходят на гости. Накрая, на Сирни Заговезни, всички се опрощават взаимно. И тук, като навсякъде, постещите ще бъдат много по-малко от празнуващите началото на поста. Но затова пък у всички, от най-ранна възраст, остава съзнанието, че постът започва с радост, че не е отрицание на живота и неговата радост, а възможност за нейното по-чисто, по-пълноценно изживяване. И ако един ден, дай Боже, решат да поемат и те подвига на Великия пост, то думите на Спасителя: "когато постите, не бъдете намръщени като лицемерите; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят... А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си... (Мат. 6:16)", ще им бъдат по-близки и по-разбираеми.
Когато вътре в храма е оскъдна радостта, то тази радост не може да излезе и навън. Защото "от препълнено сърце говорят устата". Тогава задължително на мястото на църковната радост, споделяна от хората, се появяват мъртви откъм живот етнографски обичаи (тип "Кукери гонят злите сили на Месни заговезни") - по-често описвани и натрапвани ни от медиите и по-рядко организирани и безучастно наблюдавани от случайни зрители. На Масленица в Киев, със смесени чувства, си пожелах децата ми да съхранят детските си спомени за началото на поста като празник и ликуване.













