Какво ли не се написа по повод на откритите мощи на остров Свети Иван. Тези истерии не носят полза на никого. Те само вредят. И на душите, и на Църквата. С изключение на няколко спокойни журналистически и богословски анализа, повечето от останалите текстове и мнения бяха ненужно нервни, заядливи, некомпетентни.
В Созопол съм често, изкарвам хляба си в туризма вече десет години. И като човек от този бизнес виждам радостта у собствениците на корабчета – откакто беше направено откритието, пътуват постоянно до острова и палубите се пълнят с туристи. Доволни са всички, които работят в Созопол. Това явно е била една от целите на големия шум, който се вдигна. Потвърждава го и новият рекламен транспарант на входа на стария град. Край думите „Созопол – град на спасението“ добавиха и сниманите в ковчежето мощи. Едва ли светият е предполагал, че костите му ще бъдат снимани и излагани върху рекламен винил като всяка друга реклама наоколо.
Бира, климатици, ресторант, магазин за оръжия, свети мощи. Така горе-долу се нареждат рекламите и транспарантите на улицата. Просто бизнес. Не искам да виждам снимани костите на човек. На никой човек. Още по-малко на свят човек. Как да им кажа на всички чакащи на опашката с памучетата пред кутията, че първо е по-добре да научат „Отче наш“ и „Символа на вярата“ примерно и тогава да се покланят. И че поклонението без осъзнаване на действието е идолопоклонение. Това са кости. Всеки има кости. Някой ден костите ни на всички ще са без плътта по тях. Някой ден някои хора ще имат отново плът върху костите си. И аз чакам възкресение на мъртвите.
Това е то бизнесът. Не се интересува от вярата. Свети Йоан да се помоли за нас и да ни прости всички недоразумения и заблуди.
