Пиша ви с голямо огорчение и болка по повод статията във в. "Монитор" от 10.8.2010 г. (тук), насочена срещу отец Иван Христов от Разбоишкия манастир. Приемам я като инсинуация срещу Българската православна църква и срещу неин служител, когото познавам от години и уважавам. Докато четях тенденциозното съчинение на Силвия Николова, се питах: каква е целта на "справедливия й гняв" срещу отеца? Нали тя самата твърди, че епископ Йоан "вече пише мотивите за освобождаването му"? Дали е търсена само сензацията или има нещо по-дълбоко. Надявам се да ми отговорите на този въпрос.
В статията няма нито дума за това, че отец Иван служи и отговаря не само за Разбоишкия манастир, но и за манастира "Св. Архангел Михаил" в с. Шума, и то от 1997 г. За това време той ремонтира и възстанови запуснатата обител, като продължава да се грижи за нея и до ден-днешен. И снове непрекъснато между двата манастира, които отстоят на 16 километра един от друг. Чудно ми е, че в материала си показвате най-старите стопански сгради, но не и новия покрив на Разбоишкия манастир, който е резултат от неговите усилия.
Питам Ви, защо от 1997 г. до преди три години, когато пое да се грижи и за Разбоишкия манастир, срещу него нямаше оплаквания? Съгласете се, че никой не поверява втори манастир на човек, който петни Църквата и не се справя със служението си. След смъртта на монахиня Зиновия до въдворяването му там манастирът се беше превърнал в свърталище на хора със съмнително поведение и на разколници. Мисля, че е чест, когато един Божи служител съхранява статута на обителта, която му е поверена, за да не се превърне тя в поредния атракцион и място за развлечения.
И нещо в чисто човешки план - опитайте да поживеете без ток и течаща вода поне един-единствен ден, както доскоро живя отец Иван в Разбоишкия манастир, не поради желание да се самоизтезава. И си представете още, че в гардероба си имате една-единствена дреха, с която да се покажете пред хората. Нека и денят ви да започва в ранни зори с грижите за животните, които са собственост на манастира, и да завършва след залез слънце с последния посетител и след нееднократно изкачване на стръмните стъпала до скалната църква и подробни обяснения за историята на манастира - от тях, както виждам, се възползвала и самата Силвия Николова.
Питам се как така изведнъж отец Иван стана толкова неудобен, та се налага вашият вестник да занимава с него широката читателска аудитория - не ми се вярва да е само заради прямия му характер. Всъщност колкото и да се опитва да го очерни и оклевети, Силвия Николова постига точно обратния ефект, както споделиха с мен и други хора, защото отец Иван бие камбаната на нашата немощна съвест.
Снимки: Стефка Борисова
Бел. ред.: Писмото е изпратено и до: в."Монитор", Софийска митрополия и "Църковен вестник".
{moscomment}
Питам Ви, защо от 1997 г. до преди три години, когато пое да се грижи и за Разбоишкия манастир, срещу него нямаше оплаквания? Съгласете се, че никой не поверява втори манастир на човек, който петни Църквата и не се справя със служението си. След смъртта на монахиня Зиновия до въдворяването му там манастирът се беше превърнал в свърталище на хора със съмнително поведение и на разколници. Мисля, че е чест, когато един Божи служител съхранява статута на обителта, която му е поверена, за да не се превърне тя в поредния атракцион и място за развлечения.
И нещо в чисто човешки план - опитайте да поживеете без ток и течаща вода поне един-единствен ден, както доскоро живя отец Иван в Разбоишкия манастир, не поради желание да се самоизтезава. И си представете още, че в гардероба си имате една-единствена дреха, с която да се покажете пред хората. Нека и денят ви да започва в ранни зори с грижите за животните, които са собственост на манастира, и да завършва след залез слънце с последния посетител и след нееднократно изкачване на стръмните стъпала до скалната църква и подробни обяснения за историята на манастира - от тях, както виждам, се възползвала и самата Силвия Николова.
Питам се как така изведнъж отец Иван стана толкова неудобен, та се налага вашият вестник да занимава с него широката читателска аудитория - не ми се вярва да е само заради прямия му характер. Всъщност колкото и да се опитва да го очерни и оклевети, Силвия Николова постига точно обратния ефект, както споделиха с мен и други хора, защото отец Иван бие камбаната на нашата немощна съвест.
Снимки: Стефка Борисова
Бел. ред.: Писмото е изпратено и до: в."Монитор", Софийска митрополия и "Църковен вестник".
{moscomment}
