Както се казва, под засилено полицейско присъствие днес се състоя литийното шествие от Археологическия музей в Созопол до църквата „Свети Георги“ в центъра на стария град. Полицаите бяха навсякъде. Охраняват, пазят да не би стеклият се народ да вземе нещо да направи, нещо опасно. Накрая полицаите застанаха на входа на църквата и не допуснаха нас, простосмъртните, вътре, на тържествената служба влязоха министрите и другите представители на властта и елита. Нито един от обикновените хора не успя да се вреди да влезе вътре по това време. За нас после... Затова се и отказахме повечето, мощите ще бъдат в църквата няколко седмици, ще имаме време да им се поклоним.
Един от тези, дето чакахме отвън, започна да се кара с полицаите: "Защо не ме пускате, питаше човекът, нямате право да не ме допускате в църквата..." И вместо останалите да се присъединим към протеста му и да попитаме, защо не ни пускат вътре, побългарихме историята – отнякъде отзад започнаха да се дочуват разгневени викове към протестиращия човек: „Изчезвай от там, бе!“ Дотук с целокупния ни протест и дотук с правата и отговорностите.
Разваленото ми впечатление от литийното шествие обаче не може да помрачи радостта ми от това да съм близо до светините. Дали са на свети Йоан Предтеча или не, ще се разбере, но не това е най-важно за мен. За мен е по-важно, че живея в осветени места. Места, където са стъпвали хора, които могат да ме закрилят с молитвата си. Те са гледали същите гледки, които и ние, същите острови, скали... Всяко място на тази планета може да бъде осветено от присъствието на свят човек. Някои от местата са осветени от присъствието на самия Христос или на Дева Мария. Но сигурен съм, че Бог не би ме изоставил и на връх Килиманджаро, и на северния полюс. Защото за Него не са важни местата, важни сме ние като човешки същества, за нас Той е предоставил тази планета, този свят е сътворен, за да живеем ние в него и ние сме солта, от нас има нужда Творецът. Иска ни, трябваме Му, толкова много ни обича. Така че дали сме в Созопол или в Патагония, няма голямо значение.
Ще споделя обаче и една лично своя мисъл, колкото и да рискувам. Осветените от светиите или от Господа места въздействат върху хората. Влияят им. Върху тях има повече Божия сила – Созопол, Света Гора Атонска и Иерусалим са пазени места – не поравно, но аз нямам мерило за това. Божията благодат ги пази. И напротив – има места осквернени. Знаем ги кои са. И в Созопол има такива места със сигурност – туризъм днес означава забавление и грехове. Най-малкото скверним планетата си, като я мърсим всеки ден – петролни разливите и найлоните по улиците са също сквернота, ние го причиняваме на това създадено от Бога място. Има и други скверни места според мен – там, където се е проляла много човешка кръв например. В битката при Ахелой преди векове са загинали десетки (или стотици?) хиляди наведнъж. В началото на Ахелой на пътя всяка година загиват хора в катастрофи, това място може и да е осквернено от пролятата кръв и да трябва повече да внимаваме там. Само мои предположения, да не ме нападат противниците на мистиката.
Както и да е. Созопол винаги е бил специално място. Знаят го всички хора на изкуството (не е заради „Аполония“ обаче). И изобщо – всички го знаем. А може би сме го усещали и продължаваме да го усещаме като специално място именно заради този Божи покров над него, заради невидимата защита, заради присъствието на светиите тук, по техните молитви може би духовното спокойствие не може да бъде изгонено оттук от никои недвижими имоти... Тази святост кара и невярващите да почувстват, че тук не е като на друго място.
