Създаването на шокиращи новини на всяка цена поглъща безогледно всякакви теми и посяга на църковни авторитети. Комерсиализацията и стремежът към високи тиражи на един от най-масовите седмичници не се посвениха да посегнат на вярата и на националните ни символи. Звукът на парите явно заглушава гласа на съвестта и най-малко вярата е способна да спре циничните писачи.
Как се държат популярните медии с църковни служители и по какъв начин дезинформират обществото стана ясно съвсем наскоро. Единствената цел на т. нар. български таблоиди се свежда до произвеждането на най-грозни клюки и сензации. Въпросните медии никак не се свенят да посягат на авторитета на Българската православна църква. Колкото по-шокиращи и неверни са писанията, толкова по-голям е очакваният тираж. За какво става дума в конкретния случай? - След предварителна уговорка репортер на жълт вестник се срещна с отец Георги Спасов от столичния храм „Св. Петка-Параскева Самарджийска”. Разговорът продължи повече от час и имаше като свой основен акцент духовните проблеми на обществото, младите хора и историческа ретроспекция по историята на храма.
Ден по-късно вестникът пусна своето писание без да осъществи обратна връзка със свещеника на храма. Статията излезе във възможно най-скандален и дезинформиращ вид. Нито една дума в нея не попадаше в контекста на дискутираните теми. Фонограмата на въпросния запис не беше предоставена на свещеника със знанието на водещия броя редактор. На поисканата среща на енориаши от „Св. Петка” с репортера редакторът не присъства. Той не сметна за нужно да публикува пояснителното пояснение на отец Георги, свързано със скандалното и тенденциозно заглавие и избирателното цитиране извън контекста на зададените въпроси, свързани с разкола на БПЦ, продължил 12 години, във време, когато младата българска демокрация се нуждаеше от процъфтяваща и стабилна Българска православна църква.
Като ключов момент в статията беше акцентирано на вероятната спънка за канонизацията на националния герой йеродякон Игнатий – Васил Левски. Полемики по темата са се водили преди и след разкола, досега.
Основната идея на дългия разговор, обаче, бяха духовни теми, които така и не бяха споменати в скалъпеното и съшито с накъсани цитати от разговора интервю. Нито една завършена мисъл от думите на отец Георги Спасов не можеше да бъде проследена до своя край. Разговорът с репортера не е бил предоставен под никаква аудио или печатна форма в името на постигането на фактологична точност. Дори напротив, неговите лични препоръки, свързани с проучването около предполагаемия гроб на йеродякон Игнатий са хвърлени в пространството само като парчета от огромен и недовършен пъзел.
Статията, написана изключително непрофесионално и неграмотно от гледна точка на елементарни познания за църковния живот, цели евтин и сензационен ефект, който да засегне Църквата и в частност да очерни един български свещеник. Оттук се създава погрешната представа, че въпросният таблоид се опитва да търси някаква „истина”. Ако я беше търсил докрай, вестникът щеше да позволи на отеца право на отговор в размерите и обема на скандалното писание на същата страница и подплатено със снимков материал. Такова право на отговор му беше отказано и то не в стила на достойната комуникация между двете страни. Главният редактор и водещият броя от брой 26 на въпросния вестник не сметнаха за нужно дори да поместят пояснение на дезинформиращия текст и отказаха да публикуват в свой следващ брой кратко обяснение, с което да се внесе яснота след шокиращата статия, която опетни достоен свещенослужител.
Като ключов момент в статията беше акцентирано на вероятната спънка за канонизацията на националния герой йеродякон Игнатий – Васил Левски. Полемики по темата са се водили преди и след разкола, досега.
Основната идея на дългия разговор, обаче, бяха духовни теми, които така и не бяха споменати в скалъпеното и съшито с накъсани цитати от разговора интервю. Нито една завършена мисъл от думите на отец Георги Спасов не можеше да бъде проследена до своя край. Разговорът с репортера не е бил предоставен под никаква аудио или печатна форма в името на постигането на фактологична точност. Дори напротив, неговите лични препоръки, свързани с проучването около предполагаемия гроб на йеродякон Игнатий са хвърлени в пространството само като парчета от огромен и недовършен пъзел.
Статията, написана изключително непрофесионално и неграмотно от гледна точка на елементарни познания за църковния живот, цели евтин и сензационен ефект, който да засегне Църквата и в частност да очерни един български свещеник. Оттук се създава погрешната представа, че въпросният таблоид се опитва да търси някаква „истина”. Ако я беше търсил докрай, вестникът щеше да позволи на отеца право на отговор в размерите и обема на скандалното писание на същата страница и подплатено със снимков материал. Такова право на отговор му беше отказано и то не в стила на достойната комуникация между двете страни. Главният редактор и водещият броя от брой 26 на въпросния вестник не сметнаха за нужно дори да поместят пояснение на дезинформиращия текст и отказаха да публикуват в свой следващ брой кратко обяснение, с което да се внесе яснота след шокиращата статия, която опетни достоен свещенослужител.
След така нареченото интервю със свещеника от църквата „Света Петка” – отец Георги, научихме, че граждани реагират остро на думите му, свързани с Васил Левски.
Елементарната журналистическа етика изискваше пояснение и даване на гласност на последващи коментари. Обяснимо е, че трансформирано по толкова недопустим начин, мнението на свещеника за йеродякон Игнатий (Васил Левски) е прието в погрешен смисъл, не е и не може да бъде официално становище на Българската православна църква.
Като свещенослужител, отец Георги декларира изрично, че почита Апостола на свободата и се прекланя пред неговия подвиг! „Закърмен съм още от малък с името на Левски, както всички родолюбиви българи,” – казва отец Георги Спасов. „Споменах за убийството на момче (става въпрос за 20 годишен младеж, а самия случай е описан от автори като Захари Стоянов и Николай Хайтов), не за да очерням Дякона публично. Това беше мое лично предположение, че този трагичен епизод от живота на Дякона е една от вероятните причини той да не е канонизиран за светец. Но този въпрос трябва да се отправи не към свещеник, а към Светия Синод, чиито решения и аз изпълнявам. Моля всички, които са смутени от думите ми, да ме разберат и да бъдат уверени в почитта ми към този велик българин.
Не съм и подозирал, че след дългия разговор с журналиста от вестника, който наподобяваше духовна беседа и имаше съвсем друга, духовна идея, изказването ми ще бъде трансформирано изключително грозно и твърдение, което не принадлежи на мен ще бъде изнесено като заглавие. Не твърдя, че Левски е убил момче или дете! Подчертавам, че не съм автор на такава хипотеза. Цитирал съм по памет известни български автори, които са писали за йеродякон Игнатий и които са поместили негово признание... (За справка: вижте Биграфия на Васил Левски (Дякона), глава 125 от Захари Стоянов и „Последните мигове и гробът на Васил Левски” на Николай Хайтов).
Като допълнение към споменатото злополучно „интервю” ще допълня и факта, че особено непрофесионално и тенденцизно беше подходено към думите ми свързани с разкола и борбата на каноничната Българска православна църква с т. нар. „алтернативен синод”. Всичко, казано по темата с несправедливия процес срещу страната ни в Страсбург беше премълчано в материала. Вместо думата „разколници” в статията цинично изпозваха думата „наследници на Максим”. Патриарх Максим, Негово Светейшество и всички титли, които по право и достойнство е редно да споменаваме във връзка с Българския глава на Църквата също бяха спестени!
„Моите остри думи „жалки и смешни алчни твари” не се отнасят за бъдещите наследници на патриарх Максим, а за разколниците, които осъдиха собствената си държава в Страсбург за над 740 милиона евро. Питам, на кого всъщност са те духовници? Нима и вярата трябва да бъде комерсиализирана по този начин? Аз се моля за здравето на нашия патриарх Максим, на всички православни християни и хора с чиста съвест и душа. Смятам, че е необходимо да обясня, че след излизането на подобно очернящо писание не съм имал не само желание, но и никаква пряка връзка с лъжите, които излязоха по мой адрес. Твърдя с пълна убеденост, че думите ми са извадени от смисъла на моето изказване и „прилепени” изключително некоректно към скалъпени изводи, които не съм правил. Бог ми е свидетел, че думите ми са изопачени и е направен опит да се посегне не само на моя авторитет, но и на авторитета на светата ни Църква.
Надявам се на Нашия Господ Иисус Христос, Който е Истината, че ще запази Своята Църква от клевети и от всяко зло” – завършва своето възражение отец Георги Спасов.
