Две различни понятия, които имат и много общо помежду си. И най-общото им е, че започват масово да липсват, включително и от църковните медии. Пуска N-ската митрополия съобщение, в което поради липса на журналистически и богословски капацитет (европейска терминология!) архиепископ на исторически град в Палестина (днес в държавата Израел) е пратен в "мистично" звучащата Иоапия. А той, нищо неподозиращият, си е архиепископ на добре известната Йопия, където св. апостол Петър е видял видение-поука-поръка да не прави разлика между чисти и нечисти хора, защото "което Бог е очистил", никой няма право да го смята за нечисто (Деян. 10 гл.)! Да, ама когато писалият съобщението не си е научил урока по Свещена история (пък се е дипломирал по богословие, та чак и по теология), виждате, че нещо пак някъде куца, включително и в богословското образование, и сигурно пак аз съм виновен!
Виновен съм, признавам си, че някои хора не познават църковния правопис. Но е известно и на непознаващите го, че той се различава малко от официалния книжовен, имаме си по някоя и друга главна буква в повече, по някоя и друга "особено изписана" дума като "престави се" (без "д", т. е. "премести се", "пресели се" от този живот в отвъдния), "постриган" (без "д", макар да става дума пак за "мъничко" подстригване, но се ползва старинна форма на думата), "исконен" (а не "изконен", макар че произходът е такъв, но се взима старинната форма на думата с асимилация на "з" в "с") и пр. Странни са тези думички на мнозина, изглеждат им като особнячество, много от хората никога не могат да ги оправят, но пък не е голяма работа - научаваш 10-ина такива особени думи успоредно на съвременните и добиваш самочувствието на църковник!
Думата ми тук е обаче за писането на главни букви там, където не е прието. Например прилагателното свети/света/свето се пише с голяма буква, само когато е за Света Троица, съответно Свети Дух, но всички други "свети" пред имена на светци и на Божията майка са с малка буква (освен когато са в кавички, т. е. като означаване на "фирма", напр. храм "Св. Георги"). И това е установено от богослови, специалисти в езиковите въпроси, прието е преди десетилетия и трайно е въведено в употреба. Някои съвременни писачи на църковни текстове обаче се престарават, като пишат едва ли не всяко свети/света/свето с главна буква. На такива хора няма какво друго да се каже, освен да се пригоди казваното за говоренето "не говори, преди да мислиш" в "не пиши, преди да се научиш да пишеш правилно!"
Послепис на дежурния редактор: Синодният сайт е прочел това скромно коментарче и си е поправил Иоапия на Йопия. Ето ползата от четенето! Но N-ската митрополия явно не обича да чете...
