В днешно време сред едни определени среди е много модерно да подариш... звезда. Истинска звезда, разбира се. Купуваш я, даваш й име и я подаряваш. Тоест, подаряваш луксозен сертификат, на който е обозначено името на звездата (например името на рожденичката), координатите й във Вселената и регистърът, в който е вписана. Тъй като това е подарък, както гласи рекламата, за „човек, който си има всичко”, в някои регистри има и степенуване – звезда, която се вижда с бинокъл е по-скъпа, а пък наблюдаваните с невъоръжено око (някъде към 4500), са най-скъпите! Разбира се, няма нужда да се блъскате, при около 150 милиарда звезди само в нашата Галактика „подаръци” ще има за всички от сърце! А и вероятността един ден да се сблъскате с някого, нанесъл се неправомерно на вашата звезда, не е много голяма.
Да търсите смисъл в подобни действия е като да се опитате да преброите звездите на небето и да ги разделите на подарени и неподарени. Тук психолозите могат да се произнесат по-компетентно. Но заключенията им едва ли ще са особено оптимистични. По-важното обаче е друго. С невъоръжено око се забелязва, че в подбора на българския клир има някакви сериозни „черни дупки”, засмукващи и малкото стойностни проявления в църковния ни живот. Обаче не бързайте да хвърляте вината само върху многострадалните ни владици. Не може 90% от българския народ, православни християни, да наблюдаваме виртуализацията на църковния ни живот по начина, по който се гледа турски сериал или ТВ-реалити, и това да не доведе до подобни гротескови последици. Докато оставаме псевдосмирени странични наблюдатели, от „звезди” като новохиротонисаните е-пископи, съвсем скоро можем да очакваме нови подобни „съзвездия” на църковния ни небосклон...