В днешно време сред едни определени среди е много модерно да подариш... звезда. Истинска звезда, разбира се. Купуваш я, даваш й име и я подаряваш. Тоест, подаряваш луксозен сертификат, на който е обозначено името на звездата (например името на рожденичката), координатите й във Вселената и регистърът, в който е вписана. Тъй като това е подарък, както гласи рекламата, за „човек, който си има всичко”, в някои регистри има и степенуване – звезда, която се вижда с бинокъл е по-скъпа, а пък наблюдаваните с невъоръжено око (някъде към 4500), са най-скъпите! Разбира се, няма нужда да се блъскате, при около 150 милиарда звезди само в нашата Галактика „подаръци” ще има за всички от сърце! А и вероятността един ден да се сблъскате с някого, нанесъл се неправомерно на вашата звезда, не е много голяма.
Някаква подобна мода се наблюдава и при „звездите”, осветляващи (предимно със скандали) нашата църковна съвременост. Неведом е българският път на израстване в църковната йерархия. След низвержение, какво по-логично от епископска хиротония? Пък било то и от „Истинно-православната църква”. Ако не е тя, ще е „Още по-истинно-православната” или пък някоя друга. Все пак, веднъж в живота се става епископ (или най-много няколко пъти). Не е проява на добър вкус да се придиря, как това ще се случи. Важното е „да го имаш в CV-то”. А и в чужбина много знае някой: кой е епископ и кой не е. Слагаш си го на визитката и смело напред!
Да търсите смисъл в подобни действия е като да се опитате да преброите звездите на небето и да ги разделите на подарени и неподарени. Тук психолозите могат да се произнесат по-компетентно. Но заключенията им едва ли ще са особено оптимистични. По-важното обаче е друго. С невъоръжено око се забелязва, че в подбора на българския клир има някакви сериозни „черни дупки”, засмукващи и малкото стойностни проявления в църковния ни живот. Обаче не бързайте да хвърляте вината само върху многострадалните ни владици. Не може 90% от българския народ, православни християни, да наблюдаваме виртуализацията на църковния ни живот по начина, по който се гледа турски сериал или ТВ-реалити, и това да не доведе до подобни гротескови последици. Докато оставаме псевдосмирени странични наблюдатели, от „звезди” като новохиротонисаните е-пископи, съвсем скоро можем да очакваме нови подобни „съзвездия” на църковния ни небосклон...
Да търсите смисъл в подобни действия е като да се опитате да преброите звездите на небето и да ги разделите на подарени и неподарени. Тук психолозите могат да се произнесат по-компетентно. Но заключенията им едва ли ще са особено оптимистични. По-важното обаче е друго. С невъоръжено око се забелязва, че в подбора на българския клир има някакви сериозни „черни дупки”, засмукващи и малкото стойностни проявления в църковния ни живот. Обаче не бързайте да хвърляте вината само върху многострадалните ни владици. Не може 90% от българския народ, православни християни, да наблюдаваме виртуализацията на църковния ни живот по начина, по който се гледа турски сериал или ТВ-реалити, и това да не доведе до подобни гротескови последици. Докато оставаме псевдосмирени странични наблюдатели, от „звезди” като новохиротонисаните е-пископи, съвсем скоро можем да очакваме нови подобни „съзвездия” на църковния ни небосклон...
