В настоящия коментар има скрити два пъзела. Първият, разбира се, е името на "началника на БПЦ", което ще стане ясно в края на настоящата публикация. Относно втория пъзел... мнозина от нас са решавали развлекателни загадки в списания от тип "открийте седемте разлики". Предлагаме ви още една подобна загадка - изключително развлекателна (макар и в друг смисъл).
На илюстрацията отляво виждаме част от публикация в официалния сайт на БПЦ от този следобед, в дясната част - същата публикация отпреди няколко минути. Наблюдателният читател може сам да открие едната разлика (hint: нещо, свързано със заглавието, като че ли е променено?...)Думичката "бивш" явно е отишла в небитието. Но кой ще прати в небитието всичките разпилени перушинки от притчата на о. Виктор? (Вижте тук). В разказаната от свещеника история клеветникът поне беше се извинил по човешки. Докато наклеветените духовници получиха от отговорния редактор в сайта на БПЦ единствено упреци и размахване на пръст, придружени от следните 5 тезиса:
1) Свещениците са църковни хора и следователно са длъжни да мълчат и да търпят, защото всеки свещеник има послушание да харесва и приема написаното на официалния сайт на БПЦ.
2) Още относно послушанието: всеки, който смее да се защитава публично, очевидно по този начин публично признава вината си.
3) Никой в БПЦ (дори и свещеник) няма правото брани името си - най-добре за личния и църковен авторитет на всекиго е да се мълчи и да се пише до г-жа д-р Десислава Панайотова, а не до разни медии;
4) БПЦ не е светска институция - в обществото може човек да е невинен до доказване на противното, но в синодалния сайт всеки е виновен до доказване на противното.
5) Нещата са такива, каквито са написани, а не такива, каквито са се случили, освен ако Св. Синод не реши друго.
За повече подробности, вижте Редакционно изявление във връзка с проблемите в Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ.
Тук няма да коментираме подобава ли на една светска личност, парадираща непрекъснато със своята църковност, да изобличава толкова грубо свещенослужители и клирици в БПЦ. Вероятно целият този текст е означавал нещо съвсем друго... "извинявайте" или "съжалявам" - някои казват по-трудничко тези думи и затова се нуждаят от патерици...
Всъщност това странно и спонтанно "редакционно изявление" (написано без благословението на надзорниците на синодния сайт, както научихме от самите надзорници) доведе до един съвсем неочакван резултат. В публичното пространство се появи неопровержимо доказателство за виновното поведение на редакционния екип на сайта на БПЦ и отпадна и последната пречка за завеждане на съдебни дела. Какъв беше проблемът до този момент?
Необходимо беше юридическо доказателство, че виновните за появата на клеветническата публикация знаят за нейното невярно съдържание и въпреки това продължават съучастието си в престъплението. Когато едно лице иска официалното му изявление до другиго да има обвързваща доказателна сила за него, съобщението трябва да се изпрати и връчи чрез нотариус. Само така той ще разполага с доказателства на коя дата другото лице е уведомено. Връчването на нотариалната покана става чрез служител от нотариалната кантора, на когото изрично са възложили тези функции (чл. 50 от Закона за нотариусите). Той оформя разписката съгласно разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс. Отговорен за извършените от него действия е нотариусът, към когото той работи.
Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят датата, съдържанието и подписите единствено на частни документи, които не подлежат на вписване. Т. е. проблемът беше, че свещениците извън България нямаха възможност да изпратят нотариални покани до г-жа д-р Десислава Панайотова. Ала след споменатата публикация в синодалния сайт, придружена от публично размахване на пръст и множество думи, които могат се обобщят с: "Няма пък!", нуждата от нотариална покана отпада и заедно с това отпадат и пречките за завеждане на съдебни дела в България.
Другият обсъждан между българските свещеници вариант е посочен от о. Виктор тук: Всeки пoтърпeвш «пoдписaл» трябвa дa подаде във връзка с тaзи публикaция молба за наказателно разследване дo прoкурaтурaтa пo мeстoживeeнe срeщу г-жa Дeсислaвa Пaнaйoтoвa, кaтo глaвeн рeдaктoр, и срeщу сайта на Свeтия Синoд, публикувaл фалшификата. Те, от друга страна, ще трябвa дa дoкaжат дoстoвeрнoсттa нa публикувaнoто. Пoдoбнo рaзслeдвaнe ще aнгaжирa прoкурaтуритe нa eврoпeйските стрaни, къдeтo имa зaсeгнaти прeдстaвитeлствa нa Западно- и Средноевропейска епархия, при кoeтo щe бъдe нaлoжитeлнo включвaнeтo нa множество адвокати, а защо не и на Интeрпoл.
Това наистина може да се нарече развитие - доскоро с г-жа д-р Десислава Панайотова се занимаваше само Комисията за защита от дискриминация, а сега и до Интерпол стигнахме! Щеше да е сериозно, ако не беше смешно!
В детския парк "Патиланци" понякога може да се види следната гледка. Едно малко, детско синьо влакче обикаля в кръг по краткия си маршут. От локомотива се подава момчешка или къдрава момичешка глава. Гордите и усмихнати деца съвсем сериозно смятат, че те управляват влака.... А влакът продължава да си се движи по релси и никой не е в състояние да промени пътя му!
Затова призовавам - нека не закачаме началника на БПЦ г-жа д-р Десислава Панайотова в нейното си влакче - тя живее в по-прекрасен свят от нас! Възможно ли е децата да са лоши, интриганти или да са виновни за нещо?
2) Още относно послушанието: всеки, който смее да се защитава публично, очевидно по този начин публично признава вината си.
3) Никой в БПЦ (дори и свещеник) няма правото брани името си - най-добре за личния и църковен авторитет на всекиго е да се мълчи и да се пише до г-жа д-р Десислава Панайотова, а не до разни медии;
4) БПЦ не е светска институция - в обществото може човек да е невинен до доказване на противното, но в синодалния сайт всеки е виновен до доказване на противното.
5) Нещата са такива, каквито са написани, а не такива, каквито са се случили, освен ако Св. Синод не реши друго.
За повече подробности, вижте Редакционно изявление във връзка с проблемите в Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ.
Тук няма да коментираме подобава ли на една светска личност, парадираща непрекъснато със своята църковност, да изобличава толкова грубо свещенослужители и клирици в БПЦ. Вероятно целият този текст е означавал нещо съвсем друго... "извинявайте" или "съжалявам" - някои казват по-трудничко тези думи и затова се нуждаят от патерици...
Всъщност това странно и спонтанно "редакционно изявление" (написано без благословението на надзорниците на синодния сайт, както научихме от самите надзорници) доведе до един съвсем неочакван резултат. В публичното пространство се появи неопровержимо доказателство за виновното поведение на редакционния екип на сайта на БПЦ и отпадна и последната пречка за завеждане на съдебни дела. Какъв беше проблемът до този момент?
Необходимо беше юридическо доказателство, че виновните за появата на клеветническата публикация знаят за нейното невярно съдържание и въпреки това продължават съучастието си в престъплението. Когато едно лице иска официалното му изявление до другиго да има обвързваща доказателна сила за него, съобщението трябва да се изпрати и връчи чрез нотариус. Само така той ще разполага с доказателства на коя дата другото лице е уведомено. Връчването на нотариалната покана става чрез служител от нотариалната кантора, на когото изрично са възложили тези функции (чл. 50 от Закона за нотариусите). Той оформя разписката съгласно разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс. Отговорен за извършените от него действия е нотариусът, към когото той работи.
Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят датата, съдържанието и подписите единствено на частни документи, които не подлежат на вписване. Т. е. проблемът беше, че свещениците извън България нямаха възможност да изпратят нотариални покани до г-жа д-р Десислава Панайотова. Ала след споменатата публикация в синодалния сайт, придружена от публично размахване на пръст и множество думи, които могат се обобщят с: "Няма пък!", нуждата от нотариална покана отпада и заедно с това отпадат и пречките за завеждане на съдебни дела в България.
Другият обсъждан между българските свещеници вариант е посочен от о. Виктор тук: Всeки пoтърпeвш «пoдписaл» трябвa дa подаде във връзка с тaзи публикaция молба за наказателно разследване дo прoкурaтурaтa пo мeстoживeeнe срeщу г-жa Дeсислaвa Пaнaйoтoвa, кaтo глaвeн рeдaктoр, и срeщу сайта на Свeтия Синoд, публикувaл фалшификата. Те, от друга страна, ще трябвa дa дoкaжат дoстoвeрнoсттa нa публикувaнoто. Пoдoбнo рaзслeдвaнe ще aнгaжирa прoкурaтуритe нa eврoпeйските стрaни, къдeтo имa зaсeгнaти прeдстaвитeлствa нa Западно- и Средноевропейска епархия, при кoeтo щe бъдe нaлoжитeлнo включвaнeтo нa множество адвокати, а защо не и на Интeрпoл.
Това наистина може да се нарече развитие - доскоро с г-жа д-р Десислава Панайотова се занимаваше само Комисията за защита от дискриминация, а сега и до Интерпол стигнахме! Щеше да е сериозно, ако не беше смешно!
В детския парк "Патиланци" понякога може да се види следната гледка. Едно малко, детско синьо влакче обикаля в кръг по краткия си маршут. От локомотива се подава момчешка или къдрава момичешка глава. Гордите и усмихнати деца съвсем сериозно смятат, че те управляват влака.... А влакът продължава да си се движи по релси и никой не е в състояние да промени пътя му!
Затова призовавам - нека не закачаме началника на БПЦ г-жа д-р Десислава Панайотова в нейното си влакче - тя живее в по-прекрасен свят от нас! Възможно ли е децата да са лоши, интриганти или да са виновни за нещо?
