Епископ Василий Осбърн се отказа от поста, сана и монашеското си звание, поиска смирено да бъде приет в реда на миряните. За да може да живее с жена.
Сложна съдба има този човек. Роден в Египет през 1938 г., той след две години вече е със семейството си в САЩ, после 20-годишен служи в американската армия във Франция, сетне учи древни езици в Бъфало, САЩ, в 1962 г. става православен, следва византология в Оскфорд, Англия, през 1969 г. става доктор по класически езици в Синсинати, САЩ, жени се и става дякон и свещеник, ръкоположен от Сурожки Антоний (Блум, митрополит за Великобритания, към Московска патриаршия). Овдовял с три деца, предлагат му и свещ. Василий става монах, за да го направят веднага владика за руската емиграция, която гледа с недоверие към пратениците на Москва, а той е с американски паспорт! Така Василий приема епископското достойнство и го носи според силите си. Не му е било лесно сигурно, скоро идва в конфликт с началството и с указанията от руската столица. Накрая след шумен скандал премина към Цариградската патриаршия, която му призна епископското достойнство, но му даде своя титла - на гр. Апамия (в древната малоазийска обл. Фригия), край който се е родил през 225 г. св. мъченик Трифон. Това обтегна неотпуснатите от години отношения между Цариград и Москва, но накрая патриарсите се разбраха: единият го отпусна в епископско достойнство, другият го прие с такова.
Сега обаче този човек със сложна съдба и сигурно още по-сложен вътрешен мир е решил, че неговото достойнство на епископ му налага друга постъпка, колкото и шокираща да е тя за църковни и нецърковни хора: да се откаже от власт и почести и вместо да живее с тях, но в безчестие, честно да си живее с жената, която му дава... вероятно нещо много просто - обич.
Толкова от нас. Които познават пишещия, сигурно им се иска да прочетат тук обратните успоредици - в нашата църква, да речем. Напразно...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqufa
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
