Или какво се случва в Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ
Второ, отворено писмо на църковното настоятелство на БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж
До: Негово Светейшество Българския патриарх Максим
Копие: Св. Синод на БПЦ
Копие: Негово Високопреосвещество митрополит Симеон
Копие: Църковните общини от Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦВаше Светейшество,
В началото на Великия пост сме. В това време св. отци на Църквата са излизали от манастирите и са се усамотявали в пустинята, за да прекарат там св. Четиридесетница изцяло отдадени на Бога, за Когото е копнеела душата им.
Какво правим ние, днешните християни от Западно- и Средноевропейската епархия в това време отредено за пост и молитва? Какво правим и как се чувстваме ние, енориашите от БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж. За съжаление, колкото и да искаме, не можем да останем встрани от атаките, на които е подложена епархията ни. Не сме първите, които Ви обърнахме и отново обръщаме внимание за бурята, която някои наши висши архиереи се опитват да посеят в Западно- и Средноевропейската епархия и не искаме да участваме в жътвата, която ни готвят. Проблемите в епархията ни се натрупват и трябва бързо да се възстанови Христовият мир.
На 1 декември 2009 г. нашият владика беше „уволнен“ от Св. Синод на БПЦ!? На протестното ни писмо-молба от 2 декември 2009 г. до Вас и до Св. Синод не ни беше отговорено. Три месеца по-късно все още чакаме. Ние чакаме Вашия официален отговор. Да, искаме обяснение. Достатъчно аргументирано и ясно. Вместо отговор, ние получаваме от „протосингела“ на митр. Галактион различни депеши, с които ни се вменяват задължения: Да не споменаваме в св. Литургия нашия митрополит Симеон, а да споменаваме митр. Галактион; Да се обръщаме към митр. Галактион за финасовата помощ при разпределението на субсидиите за 2010 г., понеже иначе ще бъдем наказани!?
За Рождество Христово получихме „уволнение“, сега за Възкресение Христово може да получим и наказания!?Защо пишем „уволнение“ в кавички. Защото от изявлението на митр. Натанаил, публикувано след решението на Св. Синод в Двери на православието, научихме, че освен неканонично и неуставно, митр. Симеон е уволнен не с мнозинство, а с малцинство!? Това е факт неколкократно публикуван и удостоверен и от други достатъчно уважавани източници. Оказва се, че в Св. Синод на БПЦ от петнадесет митрополити, гласувалите за уволнението са седем, т. е. недостатъчно, за да бъде прието решението, т. е. приемането и изпълнението на решението е нищожно.
В предаванията „Вяра и общество“ по БНТ неколкократно беше разискван скандалният случай с „уволнения“ ни митрополит. Всеобщата оценка е, че решението на Св. Синод е неканонично и противоуставно. Такова е мнението на изтъкнати наши богослови. Такова е мнението на митр. Симеон и на почти всичките ни свещеници (при само трима отсъстващи), събрали се на епархийската конференция в Берлин, намерили израз в решенията и протокола от 29-30 януари 2010 г., които ние като послушни чеда на Христовата църква изпълняваме.
Ваше Светейшество, не оставяйте поверения Ви от Господа за духовно обгрижване църковен народ. Не позволявайте на сили, чужди на Христовия мир (все още малцинство), да определят съдбините на БПЦ, защото архиерейските одежди не могат да помогнат на солта, която не соли. Не позволявайте да бъдем изкушавани, не позволявайте да се изпращат емисари из Европа, за да създават вражди и да изправят брат срещу брата. Не позволявайте да се нахлува така грубо в нашата епархия, както и да се легитимират на всяка цена духовни лица с печална слава. Не позволявайте да се използват лостовете на държавата, за да се отнеме това, което нашите свещеници и енориаши са придобили с много усилия и по Божия милост. Не позволявайте да се руши съграденото, защото то е съградено с любов, труд и молитви на много наши братя-християни, живи и преставили се в Христа, както и по молитвите и усърдието на митр. Симеон, нашия митрополит, създателя на епархията по Божия милост, епархията на стотици хиляди наши сънародници-емигранти, които тук, в лоното на БПЦ, кръщават децата си, тук се молят, венчават, изповядват, причастяват, тук умират.
Не позволявайте също да се изказват официални становища, които засягат достойнството на Римокатолическата църква. Не позволявайте да се критикува един братски християнски акт на уважение към главата на Римокатолическата църква като „прочутото“ коленопреклонно целуване на ръката на папата от еп. Тихон, защото това сториха и други наши архиереи, това направи и архиепископът на Париж, при посещението на приснопаметния Руски патриарх Алексий ІІ в Париж. Между другото не е лошо да се помни, че изключително красивата ни църква в сърцето на Рим, на едно от най-известните и посещавани места, е отдадена за ползване на БПЦ като дар от вече покойния Римски папа Йоан Павел ІІ – точно така, както е на десетки други места в Европа. Никой не говори за молитвено общение и причастяване с римокатолици, а за нормалната в Европа християнска братска любов и помощ. Та да си зададем въпроса и да помислим: кой е нашият ближен?
Молим Ви бъдете предпазливи, деликатни, стъпвайте леко, защото вървите по мечтите ни. Тук храмовете ни не са само дом за молитва, те са и нашата малка България, нашата родина, опитваща се да приюти както емигрантите, напуснали страната ни, за да се спасят от комунистическия режим, като са променяли даже имената си, за да опазят живота си, така и една огромна част от народа ни, напуснала България по икономически причини след 1989 г.
Сещаме се за новопреставилия се наш духовен брат о. Иван Бонев, българския свещеник в Барселона, който, когато на смъртния си одър научава за „уволнението“ на дядо Симеон, два часа не може да си поеме дъх от болка и вълнение. Кой ще му поиска прошка? Късно е вече. Как ще се изкупи тази вина? И на това чакаме отговор.
Днес прочетохме в църква Вашето обръщение по повод сто и четиридесетгодишнината от учредяването на Българската екзархия. Още един повод да си припомним, че винаги духовното възраждане предшества икономическия и политически напредък на народ и държава. Споменахте някои от основните участници в тези събития, големи наши духовни водачи, които са ни оставили пример за подражание, чийто глас е звучал силно, ясно и които са наричали нещата с истинските им имена. Така, както е постъпвал и последният български възрожденец, също участник в споменатите събития – Варненско-Преславският митр. Симеон (1840-1937), носещ духа на нашето Възраждане, на всичко чисто и светло, което народът ни сам създаде, този дух, който той съумя да опази, да пренесе през годините и да завещае на потомците. И само един пример: той не си е позволил да взема дарения от новобогаташите, забогатели несправедливо в периода на войните в началото на 20 в.! Така се дава пример, пример на един достолепно изпълнен човешки, християнски и архипастирски дълг. Думите без дела, любов и християнски морал не са достатъчни. Хубаво е, че споменахме днес тези наши архиереи, добре ще е да поменаваме и мъчениците от най-новата история на България, на които сме длъжници.
И накрая един цитат (стихове 5, 10, 15, 20, 35) от произведението на св. Григорий Богослов За мене самия и за епископите, част от което беше публикувано в Двери на православието на 23 януари 2010 г.: „Но за да не изглежда, че лошите господстват над всичко и че пътят им е гладък и при това никой не им се противопоставя, все пак аз предавам техните дела на последния огън, който всичко побеждава и очиства справедливо. Дори да не сме научили за всичко поради някакви хитрини, все пак аз ще поразя убийците с моята скромна реч, защото всъщност тези, които неправилно съдят, са убийци, проливащи кръвта на невинните души: всички, които аз съм отглеждал и които водих напред. Но ще кажа това, което желаех, без да се боя от укорите, от това, което е забранено на всички и което ненавиждам повече от всичко. Аз, разбира се, няма да започна да назовавам имена, за да не излезе така, че разкривам това, което трябва да остане скрито, за да не се осмели устата ми да отиде твърде далече. Но пази се само от едно – от лошите епископи, не обръщайки внимание на „достойнството на техния престол“. Всеки може да получи високо положение, но не всеки – благодат. Обърни своя взор към овчата кожа, разгледай зад нея вълка! Убеждавай ме не с думи, а с делата си“.
С ясното съзнание, че както съдим, така ще бъдем съдени, просим Вашите отечески молитви! Спасението е лично дело, но само в лоното на Христовата църква. Като нейни верни чеда ще приемем Божията воля такава, каквато е!
Простете ни, простете ни за горчивите думи, които излизат от сърцето ни!
Простено да Ви бъде и на Вас!
На многая лета Ваше Светейшество!
Леки и спасителни пости!
С болка, но и с надежда за възтържествуване на правдата, за която обичаме да говорим, но това проличава и в делата ни, Ваше Светейшество, синовно целуваме десницата Ви!
С нами Бог!
Църковното настоятелствона БПЦО „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж
21 февруари 2010 г.
Първа неделя на Великия пост – Православна
