Под този девиз комай са протекли синодните заседания тия дни. Острото противопоставяне на Пловдивския митрополит срещу предложения от патриарха кандидат за епископ – архимандрит Григорий, Софийски протосингел – е изиграло своята роля и старецът преглътнал обидата ("храни куче да те лае!" - народна поговорка), оттеглил предложението си. На този фон и митр. Кирил не посмял да настоява за своя кандидат – архим. Йоан (Стойков). Отказът на Неврокопския митрополит да коментира случая с поредното бламиране на негов духовен син не означава, че това не е факт.
Един провинциален църковник писа до Двери.бг: „Да вземе Пловдивският да поеме изцяло ръководството на БПЦ, та да не се правят избори за патриарх – защо да се харчат излишни пари?!” В тази горчива ирония изглежда има някаква истина. Хора от обкръжението на еп. Тихон отдават на същия митрополит изключването му от списъка заради „прегрешения с инославни” (все пак меко казано!).
На този владика не успява "да му се опре" и неговият Старозагорски събрат (евфемизъм), който иначе е показал, че не си поплюва. А ние наблюдаваме събитията и си повтаряме думите на мъдрият Еклисиаст: "Род отхожда, друг дохожда... Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето!" (1:4, 9)
С търпението си спасявайте душите си! (Лк 21:20)
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqufx
И рече старецът...
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.
Герман Атонски Стари
