Този въпрос си задават всички, които са наясно с бутафорията, наречена „епархийски избор на Доростолски митрополит“, която се проведе днес в Силистра. Читателските отзиви на новината в
Двери (
тук) категорично свидетелстват за ключовата роля на протосингела на митрополията в Силистра за провеждането на изборите. (Това е онзи същият поп, който позволи в поверената му църква да се извършват рицарски ръкоположения, за което не последва никаква църковна санкция; виж –
тук). Организирани от протосингела на митрополията поп Добри, осемнадесет души сложиха тежък грях на душата си, като дадоха гласа си от името на Божия народ в епархията за един масон и за един тежко болен духовник. Пред лишените от дара на прозорливостта стои дилемата, какво е предпочел поп Добри: да има за шеф болен митрополит, който няма да е в състояние да ръководи енергично епархията си в лицето на епископ Амвросий, или аркадаш в лицето на маргиналния епископ Павел? И в двата случая Доростолска епархия няма да има реален епископ, а опасността в редиците на Св. Синод да влезе открит масон е повече от реална. Тогава? Тогава въпросът не е как се стигна дотук. Ясно е, че дотук се стигна поради абдикацията на българските митрополити от задълженията им на епископи Христови. Злоумисъл се редува с апатия, за да се слеят в грозния образ на колективната безотговорност. Иначе няма как да си обясним факта, че епископ Павел все още е „епископ на БПЦ“, архим. Дионисий все още работи в Св. Синод и т. н. и т. н. Църковни интриганти лавират умело между интересите на малки и по-големи групички в синодните среди и успяват да излязат сухи от всеки гаф. А както виждаме, успяват да направят и кариера. Въпросът е: какво да се направи оттук нататък? Според нас единственото, което Св. Синод може да направи, е да поеме отговорност и да анулира изборите. Радикално решение, но българските владици трябва да покажат, кой носи отговорността в Българската църква. Защото само този, който носи отговорност, може да управлява. Те без съмнение са наясно със ситуацията и разполагат с много повече информация от нас, т. нар. „редови миряни“, така че единственото, което е потребно, е воля за действие и отстояване на Христовата истина. Време разделно е!
