На 11 юли през тази година (2020) за първи път Църквата почита като светец новопрославения преподобен старец Софроний (Сахаров), основател на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, наричан също „Св. Софроний Богослов и Исихаст“. Получил харизмите на богословието и умната молитва, св. Софроний е един от най-ярките свидетели на православната вяра през 20 век. За читателите на Двери публикуваме откъс от книгата „Съвременни преподобни отци“, издание на митрополията на Верия и Ватопедската св. обител, която предстои да излезе на български език от Русенска св. митрополия.
Живял на света един човек, мъж с неугасима духовна жажда. Молил се дълго време с непрестанен плач: „Помилвай ме, Господи“. А Бог не го чувал!
Минали месеци и месеци в такава молитва и душевните му сили се изтощили. Стигнал до отчаяние и извикал: „Ти си неумолим!“. И когато с тези думи нещо във вкаменената му от отчаяние душа се пропукало, той внезапно видял живия Христос. Огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, той щял да умре. Никога не забравил неизречимо благия, безкрайно обичащ, светъл и изпълнен с неописуем мир поглед на Христос. През следващите години на своя дълъг живот той свидетелствал неуморно, че „Бог е любов“ (Иоан 1:4-16), безкрайна любов, която надвишава всеки ум.
За този свидетел на Божията любов искам да поговорим сега.
С тези думи започва биографията на св. Силуан. Така го описва един човек, един монах, който четиринадесет години живя близо до него, позна свидетелството на любовта му към Бога, човека и творението, а след това и самият той стана свидетел на Божията любов. Този човек е не някой друг, а блаженият старец Софроний, основател и игумен на св. обител „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Англия.
За този свидетел на Божията любов ще говорим днес. Тазгодишната тематична вечер на нашата митрополия, която се провежда всяка година в рамките на Павловите чествания с общото наименование „Съвременни преподобни отци“, е посветена на него.
Действително блаженият старец Софроний беше една изключителна свята личност на отминалия век. Свят образ, който съчета подвижничеството на руското монашество с дълбоката светогорска духовност, а сетне ги пресади във Великобритания, където те принесоха и продължават да принасят множество сладки плодове, които хранят духовно и радват цялата Православна църква.
Много е трудно в рамките на едно няколкоминутно изложение да се представи дългият живот, дългогодишният монашески опит и многообразният духовен принос на стареца Софроний. Нито пък е възможно да се разгърнат в рамките на една такава вечер всички страни на неговата многопластова и твърда като диамант добродетелност и святост, дела и съзерцания, които са предмет на нашата почит днес.
Все пак се наемаме да опишем в основни черти живота на този съвременен свидетел на Божията любов, когото Бог издигна и дари на хората, за да познаят Неговата любов. На един свидетел на вярата и на надеждата в Бога, Който го дари на човечеството, за да ни даде възможност да почувстваме милувката на Божията любов, която докосва душите, избърсва сълзите, попива потта от усилията и подвига, утешава душите.
Бог дарява на света и на Своята Църква такива духовни личности като стареца Софроний, за да подкрепи нашите души и да ни насочи отново в правилната посока на Неговия път. Такива личности са светилници, запалени на връх-планина като тези, за които разказва Христос, и които осветляват живота на вярващите и живота на Църквата или по-правилно е да кажем – предават светлината на Христос в света, който едновременно я търси, но и полага настойчиви усилия да я угаси.
Подобни духоносни личности са хората, които пренасят атмосферата на Божията любов в душите ни и потвърждават факта, че въпреки безспорната истина, че в наше време „у мнозина изстина любовта“ (Мат. 24:12), тя, любовта, все пак съществува за тези, които искат да я почувстват, и за онези, които искат да я предложат. Защото според св. апостол Павел „любовта никога не отпада“ (1 Кор. 13:8), тъй като „Бог е любов“ (1 Иоан. 4:16).
Тази любов, любовта към Бога и към човека, който е образ и създание на Бога, е единственият начин човек да остане и да живее близо до Бога, тъй като „който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него“ (1 Иоан. 4:16).
Именно в тази любов живя старецът Софроний и тази любов той даде на онези, които го посещаваха, които го търсеха и които го познаха. Той обичаше с една неподражаема любов всички хора, най-вече децата, тази си любов той проявяваше особено към духовните си чеда и техните семейства. Всяка година старецът отбелязваше Рождество Христово заедно с тях и следобеда организираше рождественски празник в манастира със скечове, стихове и песни, а самият старец раздаваше на всички деца малки подаръци.
Това не означава, разбира се, че той е правел разграничения между хората. Дори напротив, отнасяше се с всички – които и да бяха те – по еднакъв начин: с любов и разговаряше учтиво и деликатно. Дори с монасите разговаряше на „Вие“, като ги учеше на искрена любов към хората независимо от тяхното образование и социално положение.
Всички бяха добре дошли в манастира, като това беше неговата заръка и към монасите. Самият той даваше каквото можеше на хората, но, както пишеше, винаги се е срамувал да поиска каквото и да е, дори за манастира. А каквото и да получеше, благодареше винаги от сърце: „Мир, радост и благодат на вас и на целия Ви дом“, пишеше той обичайно в своите благодарствени писма. Не се колебаеше обаче в определени случаи да връща чекове за хиляди английски лири, които бяха изпращани в манастира, защото дарителят си мислеше, че по този начин може да се намесва в дейността на манастира и особено в служението на гостоприемството.
Старецът свободно искаше само от Бога онова, от което се нуждаеше, защото вярваше и учеше, че човек трябва да се обръща в молитвата си към Бога като към свой истински баща според Господнята заповед: „искайте и ще получите“ (Лука 11:9).
Когато старецът Софроний отишъл при английските власти, за да получи разрешение за дейността на манастира, служителите го попитали каква ще бъде икономическата полза за страната им от неговата дейност. Тогава изненадани те чули отговора, че няма да има никаква полза, защото делото на манастира и на монасите е единствено молитвата. Но той бил толкова убедителен, че му дали разрешителното и манастирът бил основан.
Самият той бил човек на молитвата. С молитва старецът излекувал един човек с рядка болест, като поискал болният да се моли заедно с него. Накрая на молитвата му казал, че Бог ще го излекува напълно, което и станало. А болният изповядал, че макар да бил вече на възраст, в онзи момент се чувствал така, сякаш се моли за първи път в живота си.
Старецът се молил за всички и за всичко. Един път отивал да изповяда един човек, а един монах се приближил до него и започнал да го пита нещо. Старецът го прекъснал с думите: „Остави ме, чедо, защото сега се моля за този, който ще се изповядва“.
Старецът Софроний отдаваше голямо значение на божествената Литургия, защото смяташе, че те я висшата молитва. Казват, че когато се подвизавал в Каруля на Света гора, неговият послушник Павел забелязал, че подът пред св. престол бил винаги мокър. Запитал се защо се случва това и установил, че това се дължало на молитвените сълзи, които старецът всяка нощ проливал пред св. престол.
Хората, които го познаваха, свидетелстват, че всеки път след божествената Литургия старецът се появявал преобразен. Целият излъчвал светлина, което свидетелства как той живеел св. Литургия, най-висшето тайнство на Божията любов. Затова смятал, че тя трябва да се извършва с пълна всеотдайност и ред. Една неделя, когато той служил, група поклонници от Кипър излезли от храма и започнали да пекат отпред разни меса. Мирният иначе старец оставил литургията, излязъл навън и изритал всичките принадлежности за барбекюто.
Значението, което отдаваше на св. Литургия, личи и от съвета, който старецът дал на един свещеник, който имал трудности с проповедта. „Извършвай от сърце и със съкрушение божествената Литургия. Това е по-висше от проповедта“.
Бих могъл да продължа на говоря за святия образ на стареца Софроний, но ще спра тук, защото днес имаме възможността да чуем много видни лектори, които поканихме в нашата митрополия и за чието присъствие аз сърдечно им благодаря.
Тези от нас, които имахме благословението да познаваме стареца Софроний, можем да свидетелстваме без никакво колебание, че той самият беше точно такъв, какъвто е бил старецът Силуан, за когото той пише: свидетел на Божията любов, която посредством живота си той предаваше на своя ближен.
Чрез любовта към нашия брат, чрез служението към ближния си човек открива своето истинско аз. Затова „служението на нашия ближен е истинското служение и осъществяване на нашата истинска същност“. „Ако не придобием духа на служението на ближния, – пише старецът Софроний, – нашият живот ще бъде безполезен. Ако искаме да възродим нашата природа, да станем подобие Божие, копнежът да служим на своя ближен трябва да се превърне в основа на нашия живот“.
Копнежът към служение на ближния определяше целия живот на стареца Софроний и така той постигна Божието подобие, но Бог го удостои да продължи да служи на ближния си чрез слово и дела и след блаженото си успение.
Това служение той предлага днес и на нас, които си спомняме с уважение за неговия свят образ и благодарим на Бога, че ни дари блажения старец като благослов и утеха на Своята Църква.
Отпустителен тропар, гл. 5, Собезначальное Слово
„Да почетем издигналия се неотдавна до висините на трезвението, духовното съзерцание и непрестанната молитва Софроний, когото е трудно на погледнеш в лице, тази боговдъхновена флейта на спасителни мелодии и истински божествено перо, с любов движено от Духа, като изпросваме неговите молитви“.
Превод: Златина Каравълчева
Превод на тропара и редакция: проф. Иван Димитров
