Мобилно меню

4.3118279569892 1 1 1 1 1 Rating 4.31 (93 Votes)
„Ония пък, които са Христови, разпнали
са плътта си със страстите и похотите”
(Гал. 5:24)

Монашеството води своето начало от подвижническия начин на живот на св. Антоний Велики (ок. 250/1- 356 г.), който пръв събрал около себе си братя, които пожелали да се отдадат на молитва, пост и аскетични трудове. Макар, че възниква в края на трети и началото на четвърти век сл. Хр., монашеството  има своите библейски основания.

В Свещеното Писание като негов предобраз служи оброкът, който назореите са давали пред Бога (Числ. 6 гл.), както и примерът на пророците Илия, Елисей, Йеремия, които не са имали съпруги. Света Богородица като девица е била удостоена да носи Бог Слово в утробата си и да Го роди, оставайки дева завинаги е била вдъхновение на желаещите да отдадат целия си живот на Бога.

В навечерието на земната проповед на Иисус Христос се явява Неговият предтеча – св. Йоан Кръстител, който води строг аскетичен живот в изпълнение на Божията воля, молитви и пост (Мат. 3:4).

Попитан за въздържанието от съпружество Сам Спасителят отговаря: „има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме” (Мат. 19:12).

Думата „монах” произлиза от гръцки език и означава сам, уединен защото монасите излизат от света и живеят обикновено далеч от населените места (а някои са и отшелници), не защото света сам по себе си е зъл, но защото той лежи в зло (1 Иоан 5:19). Те не напускат света от мизантропия, а от най-възвишено желание Бог да ги освободи от собствените им страсти и похоти, да ги направи победители и тогава те на свой ред да помогнат на нас, светските хора (с което всъщност се разкрива филантропията на тяхното служение), потънали в страсти и похоти да започнем и ние да живеем според дадения трикратно от нас обет при Кръщението ни – че се съчетаваме и сме се съчетали с Христос.

Монахът (монахинята) при пострижението си в т. нар. малка схима (от гр. букв. малък образ) дава три обета (повечето монаси и монахини са именно постригани в малка схима) – за девство (целомъдрие), за доброволна бедност (нестяжание) и за послушание, които не целят подтискане и обезличаване на човешката личност, а напротив – подготвят и помагат за преобразяването на човека според Божията воля. Монахът се отказва от брак, имот и решава да живее в послушание защото той е странник и чужденец в този свят – той иска да бъде жител и възвестител на небесното царство, в най-пълния смисъл на думата войн Христов, а „Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника” (2 Тим. 2:4). Именно затова и монашеството е доброволен подвиг, а не изискуем начин на живот. То не е норма какви да бъдат християнските стремежи и живот, но задава стремежите и живота на всички християни и ги насочва към Бога.  

Megaloschema.jpgПри т. нар. голямата схима (или велик ангелски образ) над монаха или монахинята се извършва още едно пострижение като при това се дават обети за безмълвие и уединен начин на живот в постоянна молитва, четене на Свещ. Писание и светоотечески книги и усилени телесни подвизи. Тези подвижници макар, че физически  имат малък досег със света, духом постоянно възнасят молитви към Бога за целия свят. И това е така, защото подвизавайки се строго, великосхимниците най-добре знаят силата и властта на греховете, които лесно ни омотават (Евр. 12:2). Именно затова и те усърдно и с любов се молят за нас и подготвят свои достойни чада за техни приемници.

Целта на аскетичния живот

(в малката и голямата схима) не са подвизите като пост, поклони, бедно облекло, дълги бдения, спане на гола земя, лишения и понасяне на различни скърби и утеснения, дори не е молитвата като самоцел. Подвижниците и светците не правят подвизи, за да се покажат или докажат. Те ги правят от любов към Христос, а извършвайки ги често сами не усещат и не виждат духовният си ръст и величие, виждайки и най-малките си грехове, за които възнасят постоянно покайна молитва. Може би това, че светиите не виждат добродетелите си и казват че са грешни ни се струва парадоксално, но нека да си спомним как майчината любов кара майката да запазва рожбата си и дори да даде живота си за детето си. Когато опасността пред детето й отмине тя дори не си дава сметка какво е извършила и на какъв героизъм е била способна. Това е така по една единствена причина - майката обикновено обича себежертвено детето си. Подобна е и подвижническата любов към Христос – тя е себежертвена. Всички светиите предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да оскърбят Бога с грях.  

За разлика от монашеството в някои източни религии, православното монашество няма за цел да се бори с плътта и да я унищожи, а само да победи греха в плътта (срв. Рим 8:3). Тялото според Свещеното Писание е храм на Св. Дух и именно затова се води и аскетичния живот – чрез него се очистваме от страстите, които пречат на душата да съзерцава несътворената Божия светлина и слава при общението си с Бога. Така душата и тялото – целият човек стават Божие живелище и храм.

Целта на монашеския живот е да помогне на монашестващите да предадат себе си на Христос, „жертва, жива, света и благоугодна Богу” (Рим. 12:1) и целият им живот да бъде богослужение и проповядване на Бога чрез думи и дела на света, който е забравил Бога.

Подвизите и непрестанната молитва (наречена Иисусова): „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!”, подготвят душата за идването в нея на Христос, Женихът, който очиства сърцето, изгаря с огъня на божеството Си страстите и похотите и неизказано и постоянно обитава заедно с Отец и Св. Дух в душата на истинските подвижници. Това богообщение е неизказно и чудно, чрез него хората стават богоподобни и богоносни.                            

Това богоносене често не остава скрито, въпреки че светците не желаят да го показват и не го демонстрират. За много светии има свидетелство, че при молитва лицата им са сияели подобно на това на Моисей когато той е говорел с Бога. Освен осезаемото просияване Бог прославя светците и с различни дарове на Светия Дух (любов, мир, тишина, неизказана радост, благост, мелосърдие, кротост, въздържание, смирение, търпение и др.).

Никой истински подвижник не използва дадените му от Бога дарове като прозорливост, изцерение,  чудотворство и водене на души към спасение за свое себевъзвеличаване или за смайване на останалите християни. 

Монашеството е свидетелство за възможността с Божия помощ човек да стане съвършен и богоподобен.
Но тази възможност не е дадена само на монасите, но и на тези, които живеят и в света (Мат. 5:48).
Ние, които не сме дали монашески обети също имаме правото, възможността и задължението да бъдем Христоносци. Ние само вървим по друг път към тази цел – път който обаче задължително включва избягването на греха и съблазните при живота ни в света.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wy86 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.