Мобилно меню

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (36 Votes)
Amphilochios.gifИз разговорите на стареца Амфилохий Макрис (1889-1970) с монахини на о-в Патмос. Откъс от книгата Един съвременник от Патмос.
Когато видя човек да жадува много за св. Причастие, не обръщам внимание на поста. Някои хора показват такова покаяние, че трябва да бъдат подпомогнати. Копнежът е най-голямото нещо.
Човек, когато не търси правата си, Бог ще просветли друг да му ги даде.
Когато видиш човек, изморен духовно, не го товари с друг товар, тъй като колената му не държат.
Изповедникът трябва да плаче, да го боли повече отколкото изповядващия се, за да може да го облекчи. Искрено трябва да скърби, за да го чувства душата.
Аз съм беден отец, но изпитвам силна бащинска любов за вас.
Рай, който е без вас, деца мои, не го искам.
Човек, който вика, няма сила.
Въпрос: След като виждате, Старче, толкова ясно нашите слабости и грешки, защо не ни ги посочвате?
Отговор: Съжалявам за всичко, което виждам като отец, но се надявам, че ще се поправите. Разкривам, колкото трябва. Ще имаш по-голяма полза обаче, ако пролееш две-три сълзи пред Христос за това, вместо да изговориш много приказки. Той е нашият лекар и педагог. Христос е един и същи и вчера, и днес, но ние затворихме очите си и виждаме тъмнина. След като вървим по този път, едни се окалват, а други се пребиват.                                     
Когато се причастяваш, не само получаваш сила, но се просвещаваш, виждаш широки хоризонти, чувстваш радост... Различно се чувства всеки. Зависи от настроението и пламъка на душата му. Един чувства радост и отмора, друг сливане с Бога, друг неизразима любов към всички. Много пъти се чувствах изморен, но след св. Причастие вече не усещах умората.
Много пъти през деня идва Христос и чука на вратата, но ти имаш работа.
Да останеш верен на монашеството, се смята за мъченичество.
Христос иска да извади тръните ти, защото е градинар, ти обаче искаш спокойствие.
Христос е близо до нас, даже когато не Го виждаме... Понякога ни удря по някой шамар поради голяма Си любов.
Искам, дете мое, да живееш за Христос и цял да се отдадеш на Него. Искам, ако се случи така, че някой отвори сърцето ти, да не намери нищо друго освен Христос.
Много пъти Христос идва и чука на вратата, каниш Го да седне в гостната на душата си и погълнат от заниманията си забравяш за големия гост. Той чака да се появиш, чака, а когато закъснееш много, става и си тръгва. Друг път пак си толкова зает и Му отговаряш през прозореца. Нямаш време дори да отвориш.
Трябва да се радваш. Майсторско длето държи в ръцете си Иисус. Иска да извае от теб скулптура на небесния палат.
Вие сте царски особи и сте предназначени за небесната брачна стая.
Заобичай Единия, за да те обичат и зверовете. 
Истинско богатство за мен е да ви видя в Небесното царство.
Когато го има пламъкът на любовта, той изгаря всичко лошо, което идва.
Никога не се променя този, който има християнска любов.
Бъдете верни на Христос, за да имате винаги връзка със стареца си, където и да сте.  
Този, който се вълнува, не мисли логично, правилно. Бъди търпелив и усилията ти ще се увенчаят. 
Искам да сте спокойни, за да се срещаме. Ако сте изморени, безжичните връзки не работят.
Когато сърцето ни не изпитва любов към Христос, не можем да направим нищо. Ние сме као кораби без светлини и гориво в резервоара.
Колкото по-прост (несложен) става човекът, толкова повече се обожествява. Става незлоблив, смирен, благ, свободен, става... става...
Това, за което слушаме сега (войни, земетресения, катастрофи) са гръмотевиците, след които ще дойде дъждът... И така, трябва да сме готови за отговор и мъченичество.
Да станете хора, достойни за горния Йерусалим. 
Благодатта на Пресветия Дух прави така, че човек излъчва лъчи. Трябва обаче другият да има добри духовни рецептори, за да усети това. 
Погледът ни трябва да е отправен към небето. Тогава нищо няма да ни разтърсва. 
Моля се Господ да ви освети, да ви отведе в Рая. Тази зестра се моля да ви даде Христос.
За да дойде Божията благодат на св. Литургия, трябва да сте съсредоточени, да чувствате мир и да не мислите нищо.
Колкото човек обича Бога, толкова обича и другите хора. Обича ги като Божии икони, с уважение, нежност и освещение.
Ежедневно се моля да ви видя в редовете на светите жени.
Това, което ви е дал Бог, трябва да го използвате. Сърцето на жената е създадено да обича повече от мъжа. Мъжът, колкото и да иска, никога не може да обича толкова нежно както жената. Ако се вгледаме, можем да забележим една суровост в любовта на светците. Сега, когато сте млади, заобичайте „маниакално” Младоженеца си. Истински пламък да гори във вас.
Въпрос: Как успявате да имате такова търпение и твърдост?
Отговор: Божията благодат помага. Винаги вярвам, дете мое, в силата на Господа, който всичко променя и подрежда по най-добрия начин за нашата душа.
Когато видите сълзи, тогава Господ ви посещава в молитвата ви.
Непоквареността е по-висша от гениалността.
Егоистичният човек не привлича никого. Дори някой да бъде привлечен, бързо ще се отдалечи. Духовната връзка става неразрушима, ако срещне детски дух, непоквареност и святост. На човек, който няма в себе си Христос, всичко му се струва трудно и мрачно.
Трябва да знаете, че в манастирите едни хора изпраща Бог, а други дяволът. Господ изпраща своите хора, за да поддържат манастирите, а дяволът – за да ги разруши.
Съветвам ви, никога не приемайте хора с камбанен звън, хвалби и възторг. Приемайте ги с овладяна любов. Никога не приемайте хора с мисълта, че ще останат завинаги, без да сте ги изпитали. Когато вътре в човека няма вътрешна топлина, то тогава дори да е лято, ще му е студено и ще мръзне.
Когато в сърцето ни липсва Христос, то тогава ще го запълним или с пари, или с имоти, или с хора.
Моля ви да изпълните тази заповед. Колкото можете развивайте любовта си към Христос. До такава степен, че когато произнасяте името Му, да текат сълзи от очите ви. Сърцето ви трябва наистина да гори. Тогава Той ще бъде вашият учител. Той ще бъде вашият водач, брат, отец и старец.
Не отдавайте никога значение на нещо земно и преходно. Бъдете внимателни, търпеливи и в уединението си се вглеждайте в себе си и се изпитвайте.
Нека изградим първо личността си. Светът иска да види хора, които прилагат Божия Закон. Тези хора са рядкост в наше време.
Заобичайте от цялото си сърце Младоженеца си Христос и всички хора ще ви обичат и ще се грижат за вас.
Надявам се да живеете свято и да следвате светите начертания на Отците ни още от сега, когато сте млади, за да стигнете всички в Рая. Това е вашето предназначение.
Светият Дух да не те напуска, да не излиза от сърцето ти.
Хубаво и прекрасно нещо е да виждаш хора, свързани от любовта на Христос.
Изкушението отнема силите, притеснява, създава вътрешни войни. Толкова техники познава... за да изпадне човек в съмнение. За това имаме много корабокрушения.
Знаеш ли изкушението какъв майстор е? От малкото прави много. Много е изкусно.
Душите имат желание да видят добротата на Божието лице.
Божията закрила обезсилва изкушенията ни.
Когато съществува страх Божий, то тогава се дава мъдростта.
Всички светци са се радвали и ликували, когато са посещавали небесното Царството Божие.  
Тъй като покварата е обща, хората не могат да разберат, че съществува духовна любов.
Когато видя ядосан човек, се моля на Господа да го успокои и не слушам какво говори. За това и не се притеснявам. Когато се успокои и ми се отдаде подходяща възможност, тогава му говоря, защото тогава той е в състояние да разбере безразсъдството си.
Светските хора те изморяват, защото като електрически вълни всичко събрано в тях се предава на теб.
Трябва да бъдем изпълнени с благодат и който се доближава до нас, да чувства отмора.
Трябва да смятаме другите за нещо повече от нас, колкото и слабости да имат. Да не се отнасяме сурово, но винаги да мислим, че и другият е тръгнал  към същата цел.
Ние трябва да изпитваме любов. Колкото и лошо да се отнасят с нас, трябва да обичаме другите. Само с любов ще влезем в рая.
Да се упражняваш в молитва и ще дойде време, когато сърцето ти ще трепти от радост в нея както, когато виждаш някой любим човек.
Не пренебрегвайте вечерната молитва. Да се молиш с настроение като тези, които отиват да се веселят. Те са будни и радостни. Така и ти, когато трябва да говориш с Младоженеца си, да не слушаш изкушението, когато ти говори различни неща, за да ти попречи, защото знаеш, че съществува Някой, който се интересува за нас.
Как да мислим, отче, за Христос?
Винаги с любов. Може да държим в ръцете си снимка, но понеже не познаваме човека или по-скоро ни е безразличен, не изпитваме нищо. Но ако вземем снимката на майка си, душата ни се вълнува и плаче от любов.
Дете мое, колкото можеш, давай любов на всички. Задължена си. Сирачето търси да намери баща, но няма. Търси майка, но няма, търси сестра, но няма и сестра. Затова търси да намери любов при тебе, истинска любов. Ти трябва да заместиш всички любими хора на сирачето.
Този, който ни наранява и ни причинява болка, сме длъжни да го обичаме двойно повече.
Както помагаш на първия, по същия начин трябва да помагаш на втория, на третия и на последния.
Не крилата могат да издигнат човека от земята, а чистотата и простотата на сърцето. Трябва да бъдеш прост в действията си и чист в мислите и чувствата си. С чисто сърце да търсиш Господ, с простота ще Го намираш и ще Му се радваш. Чистото сърце преминава лесно небесните порти.
Саможертвата трябва да се упражнява с разсъждение, защото иначе може да стигнем до самоубийство.
Намираме се в морето на живота, понякога ще има силни бури, а понякога покой. Божията благодат не ни оставя. Иначе щяхме да потънем, ако не ни удържаше.
Светците винаги са мислели за другия живот. Дарба е да помниш смъртта. Бог ни предпазва от изкушение. Не оставя да изпаднем в изкушение в по-голяма степен, отколкото можем да понесем. Всичко позволява да се случи за наше добро.
Когато се увеличи духовността, ще се преборим със сънливостта.
Молитвата е благодат. Бог ни я дава, когато сме усърдни и смирени.
Пребори се смело с дявола, който те убива. Понасяй каквото и да ти се случва с твърдост, търпение и вяра. Не оставяй врага на душата ти, който се появява в агнешка кожа да те измъчва, искайки уж това, което е изгодно за душата ти.
Имай вяра в Господа за всичко и Той ще те нахрани в моменти на глад.
С една добра дума за ближния си, защитавайки го, купуваш Рая.
Покаянието трябва да се осъществява не поради страх от наказание, а защото съгрешихме пред Бога.
Да обичаш, дете мое, гостоприемството, защото то е нещото, което отваря вратите на Рая. С гостоприемството си посрещаш и ангели. „Приюти чужденците, за да не останеш чужд на Бога”.
Не бързайте с псалтирите и песнопенията, много ме натъжава това нещо. По-бавно пейте, за да участва умът и сърцето ви в това, което говорите. Аз бих искал да плачете, когато пеете, но това за вас е... Да видя, кога ще се научите да плачете. Старите монаси са държали винаги кърпички на службите. 
Св. Отци са приемали с простотата на малки деца това, което им е изпращал Господ. „Така го искаш, нека бъде Твоята воля”.
Гостоприемството е най-голямата от всички добродетели. Гостоприемството привлича благодатта на Светия Дух.   
В лицето на всеки чужд човек, дете мое, виждам самия Христос.
Скръбта е приятна на Бога доколкото не погубва у нас куража да се борим.
Нужна е работа, за да изпитваме любов към всички, по начина, който иска Христос.
Всички твои грижи ги остави в ръцете на Бога. Каквото желаеш, го искай като дете от баща си.
Молитвата е дар Божи. Искай винаги с надежда.
Няма да ни спасят, сестро моя, делата ни, а безграничната милост на Бога. Затова придобий смелост и търпение в борбата ти.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ayy8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий