Книгата “Атонски подвижници на благочестието през 19 век” е съставена от йеромонах Антоний Светогорец, който е ползвал за написването й три източника с автори руски монаси: "Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой Земле инока Парфения" (†1878), записките на монах Пантелеймон (†1888) и на монах Денасий (†1928). Описани са житията на 53 свети старци от руски, български, гръцки, сръбски, грузински и молдовски произход. От тях осем са на български подвижници на благочестието, които ще публикуваме последователно.
Старецът Григорий Българин († 1839)
Отец Григорий бил от българския род, произхождал от самата България. Още като млад, едва на 15 години, оставил света и тръгнал след Христа. След като пристигнал на Света Гора, той живял там цели 60 години. 50 години бил духовник (изповедник, духовен наставник, бел. пр.) и казват, че имал такава благодат, че не питал за греховете, но сам ги назовавал и всекиго привеждал до слъзно покаяние.
Той знаел на кого какво духовно лечение да даде и кой какво можел да понесе. При него ходели патриарси и архиереи за наставление и да получат разрешения на недоуменията си относно църковните канони. Към големите грешници бил снизходителен и всички водел към покаяние. При него ходели за изповед хора от различни страни и всички получавали облекчение, тъй като той знаел много езици. Казват, че предвидил своя край. Три години след неговата смърт извадили костите му, които се оказали жълти като восък. Както вярват монасите на Атон, това означава, че монахът е бил помилван от Господ. Отец Григорий живял в Капсала и бил духовен наставник на великия руски старец отец Арсений.
Неизвестен старец-отшелник Българин († 1862)
Един руски отшелник, схимонах Макарий, който живеел в пещерите на Керася и починал през 1888 г., разказва следното:
Схимонах отец Арсений бил лесничей на Лаврата. Докато стане монах цели 18 години бил сардарин (християнска охрана на Света Гора) и още известно време пастир. Така че той знаел всяко ъгълче на атонските гори и затова, когато постъпил в лаврата, го назначили за лесничей. Той напълно съответствал на тази служба.
Докато вършел послушанието си, той узнал за един отшелник, който живеел скрито от всички в горите на лаврата и случайно споменал за това на отец Макарий. Това станало по следния начин. Преди Пасха на 1861 г. отец Арсений отишъл при отец Макарий и попитал дали има при себе си нещо за ядене за Пасха. И когато той обяснил, че няма нищо, отец Арсений му казал, че тези дни в лаврата ще дойдат лодки от един остров и ще донесат масло, сирене, яйца и др., така че да отиде и да се запаси. Когато отец Макарий му казал, че той дори пари няма, о. Арсений обещал да плати вместо него. С една дума, уговорил го да тръгнат заедно. Като вървели по пътя, отец Макарий попитал: ти толкова време си лесничей, вероятно знаеш някой от отшелниците, които живеят скрито от всички? Отец Арсений не искал да открива тайни, но и не искал да огорчи приятеля си. И му казал: ако поемеш върху себе си греха на клетвата, ще ти кажа. Той обещал и казал, че когато види скрития отшелник, първото нещо, което ще каже, е, че лично той (отец Макарий) е виновен. По пътя от молдавския скит към лаврата на средата на пътя се отклонили и лесничеят го повел по непроходими места, като му обяснил къде живее старецът и как да го намери. Но се съмнявал, че отец Макарий ще може да се спусне до пропастта, където живеел старецът. Така стигнали до самата пропаст: нямало никакъв път. Скалите се спускали отвесно от три страни като гроб. Отец Арсений казал: ето, ако можеш, слизай. Когато се спуснеш долу, погледни надясно към скалата и ще видиш жилището му. Отец Макарий започнал да се спуска. Постепенно хвърлил обувките, а после и подрасника си, защото му пречели. Когато стигнал долу, ги намерил там. Когато стъпил на равното, той се огледал и видял колибката на старец, който седял отвън. Когато видял човек, той се прекръстил, плюл и бързо се затворил в колибата си.
Схимонах отец Арсений бил лесничей на Лаврата. Докато стане монах цели 18 години бил сардарин (християнска охрана на Света Гора) и още известно време пастир. Така че той знаел всяко ъгълче на атонските гори и затова, когато постъпил в лаврата, го назначили за лесничей. Той напълно съответствал на тази служба.
Докато вършел послушанието си, той узнал за един отшелник, който живеел скрито от всички в горите на лаврата и случайно споменал за това на отец Макарий. Това станало по следния начин. Преди Пасха на 1861 г. отец Арсений отишъл при отец Макарий и попитал дали има при себе си нещо за ядене за Пасха. И когато той обяснил, че няма нищо, отец Арсений му казал, че тези дни в лаврата ще дойдат лодки от един остров и ще донесат масло, сирене, яйца и др., така че да отиде и да се запаси. Когато отец Макарий му казал, че той дори пари няма, о. Арсений обещал да плати вместо него. С една дума, уговорил го да тръгнат заедно. Като вървели по пътя, отец Макарий попитал: ти толкова време си лесничей, вероятно знаеш някой от отшелниците, които живеят скрито от всички? Отец Арсений не искал да открива тайни, но и не искал да огорчи приятеля си. И му казал: ако поемеш върху себе си греха на клетвата, ще ти кажа. Той обещал и казал, че когато види скрития отшелник, първото нещо, което ще каже, е, че лично той (отец Макарий) е виновен. По пътя от молдавския скит към лаврата на средата на пътя се отклонили и лесничеят го повел по непроходими места, като му обяснил къде живее старецът и как да го намери. Но се съмнявал, че отец Макарий ще може да се спусне до пропастта, където живеел старецът. Така стигнали до самата пропаст: нямало никакъв път. Скалите се спускали отвесно от три страни като гроб. Отец Арсений казал: ето, ако можеш, слизай. Когато се спуснеш долу, погледни надясно към скалата и ще видиш жилището му. Отец Макарий започнал да се спуска. Постепенно хвърлил обувките, а после и подрасника си, защото му пречели. Когато стигнал долу, ги намерил там. Когато стъпил на равното, той се огледал и видял колибката на старец, който седял отвън. Когато видял човек, той се прекръстил, плюл и бързо се затворил в колибата си.
Отец Арсений предупредил отец Макарий, че отшелникът знае освен гръцки, български и руски, още турски и френски език. Отец Макарий се приближил и започнал да казва молитва и да чука по вратата. Отшелникът дълго не отговарял. Като разбрал, че старецът го мисли за демонско видение, той започнал да го убеждава, че е християнин и монах.
- Какво искаш? – попитал най-накрая отшелникът на чист руски език.
- Дойдох да те видя.
- Кой те доведе тук? Бог или демон?
- Бог! – отговорил отец Макарий.
Отшелникът обаче не искал да отвори и убеждавал отец Макарий да си тръгне, защото нямал работа при него. Но отец Макарий отговарял само това: ще умре пред килията, но няма да си тръгне. Там нямало нито дрехи, нито хляб.
- Дойдох да те видя.
- Кой те доведе тук? Бог или демон?
- Бог! – отговорил отец Макарий.
Отшелникът обаче не искал да отвори и убеждавал отец Макарий да си тръгне, защото нямал работа при него. Но отец Макарий отговарял само това: ще умре пред килията, но няма да си тръгне. Там нямало нито дрехи, нито хляб.
- Какъв неспокоен и упорит човек си. Не съм виждал такъв! - продължил отшелникът.
Отец Макарий продължавал да моли да му отворят вратата.
- А, знам кой ти е казал! Негоден човек!
- Не го вини, отче! Аз съм виновен.
- Иди си оттук, моля те, иди си!
- Няма да си отида. Ще стоя тук до Пасха и ще умра. Няма да си тръгна, докато не те видя.
- Кажи “Богородице Дево” – казал най-накрая старецът. И когато свършил, му отворил вратата. – Кажи сега, какво искаш от мене.
- Благослови, отче! – казал отец Макарий и паднал в краката му.
- Бог да благослови! – казал старецът и седнал на прага, като поканил и отец Макарий да седне. Минал около час в мълчание и след това старецът станал и казал: Връщай се откъдето си дошъл!
- Бих искал да чуя от тебе нещо за моя духовна полза – помолил отец Макарий.
- Какво да ти кажа? Аз съм грешен човек, виждаш, живея като влечуго и като тях се крия от хората в тази дупка.
- Все пак може би знаеш нещо, което може да ми е от полза.
- Не го вини, отче! Аз съм виновен.
- Иди си оттук, моля те, иди си!
- Няма да си отида. Ще стоя тук до Пасха и ще умра. Няма да си тръгна, докато не те видя.
- Кажи “Богородице Дево” – казал най-накрая старецът. И когато свършил, му отворил вратата. – Кажи сега, какво искаш от мене.
- Благослови, отче! – казал отец Макарий и паднал в краката му.
- Бог да благослови! – казал старецът и седнал на прага, като поканил и отец Макарий да седне. Минал около час в мълчание и след това старецът станал и казал: Връщай се откъдето си дошъл!
- Бих искал да чуя от тебе нещо за моя духовна полза – помолил отец Макарий.
- Какво да ти кажа? Аз съм грешен човек, виждаш, живея като влечуго и като тях се крия от хората в тази дупка.
- Все пак може би знаеш нещо, което може да ми е от полза.
Като видял простотата и неотстъпчивостта на отец Макарий, старецът запитал:
- Къде живееш? Кой е духовникът ти?
- Живея в пещера в Керася, а духовникът ми е отец Нифонт от Кавсокаливия.
- Ръкоделието ти какво е?
- Правя лъжици: обикновени и с “благословение” – с изобразена благославяща ръка.
- Е, ако искаш да ме послушаш, не прави лъжици с “благословение”.
- Но защо? Тях най-много ги взимат в Руския манастир...
- Нека, но ти не ги прави...
- Не зная, - казал замислен отец Макарий. – В Русик има опитен духовник, отец Йероним, а той нищо не казва, и с “благословение” си взема.
- А, Йероним – отбелязъл старецът, - е опитен духовник в управлението на братята, но от разпознаване на тънките дела не разбира. Не е нужно да правиш такива неща на лъжиците – те не са икони или кръст. Ще попаднат в ръцете на еретици, ще се поругаят над тях. Или дори в православно семейство - ще ги дадат на децата, ще ги захвърлят като ненужни вещи, а на тях ти правиш два кръста – отпред и отзад. И ето, че кръстът ще бъде поруган, а това е грях!
- Живея в пещера в Керася, а духовникът ми е отец Нифонт от Кавсокаливия.
- Ръкоделието ти какво е?
- Правя лъжици: обикновени и с “благословение” – с изобразена благославяща ръка.
- Е, ако искаш да ме послушаш, не прави лъжици с “благословение”.
- Но защо? Тях най-много ги взимат в Руския манастир...
- Нека, но ти не ги прави...
- Не зная, - казал замислен отец Макарий. – В Русик има опитен духовник, отец Йероним, а той нищо не казва, и с “благословение” си взема.
- А, Йероним – отбелязъл старецът, - е опитен духовник в управлението на братята, но от разпознаване на тънките дела не разбира. Не е нужно да правиш такива неща на лъжиците – те не са икони или кръст. Ще попаднат в ръцете на еретици, ще се поругаят над тях. Или дори в православно семейство - ще ги дадат на децата, ще ги захвърлят като ненужни вещи, а на тях ти правиш два кръста – отпред и отзад. И ето, че кръстът ще бъде поруган, а това е грях!
Отец Макарий обещал да не прави повече такива лъжици. Но все още не му се тръгвало, искал да попита още нещо стареца, но не знаел какво и как. Накрая попитал:
- Ти, отче, от каква народност си?
- Аз съм от всички народности – уклончиво отговорил старецът.
- Да не си руснак?
- Не, българин съм.
- А откъде знаеш толкова хубаво руски?
- Живях на Морфина с руски старец, йеромонах. После живях в скита на Св. Анна, в Кавсокаливия и на Провата. С една дума, обиколих много места. Но накрая Господ ми откри това свято място и съм тук вече 16 години.
- А колко време прекара на всички тези места?
- Мисля, че над 80 години. Откакто дойдох на Атон, никъде другаде не съм ходил.
- А на колко си години?
- На 118.
- А откъде вземаш дрехи и храна?
- Имам побратим, който е игумен на един остров. И той всеки три месеца ми носи нужните неща.
- Аз съм от всички народности – уклончиво отговорил старецът.
- Да не си руснак?
- Не, българин съм.
- А откъде знаеш толкова хубаво руски?
- Живях на Морфина с руски старец, йеромонах. После живях в скита на Св. Анна, в Кавсокаливия и на Провата. С една дума, обиколих много места. Но накрая Господ ми откри това свято място и съм тук вече 16 години.
- А колко време прекара на всички тези места?
- Мисля, че над 80 години. Откакто дойдох на Атон, никъде другаде не съм ходил.
- А на колко си години?
- На 118.
- А откъде вземаш дрехи и храна?
- Имам побратим, който е игумен на един остров. И той всеки три месеца ми носи нужните неща.
Накрая отец Макарий попитал, дали старецът му разрешава да го посети още веднъж. Но той му отговорил, че и да дойде, няма да попадне на него.
И наистина, когато след известно време отец Макарий се опитал отново да отиде при него, той изпокъсал дрехите си, но не успял да намери мястото. След година помолил отец Арсений да го заведе отново на същото място, но когато стигнал до колибката на стареца, видял, че той вече не бил между живите. Свеж гроб с кръст свидетелствал за неговата кончина и най-вероятно неговият побратим-игумен го бил погребал. Като поскърбил, че не е успял да го завари жив, отец Макарий отишъл към морето, в което се вливала малка рекичка, извираща близо до колибата на стареца. Там, на устието, имало бял кръст, който явно служел за знак на игумена.
Освен този старец отец Арсений знаел за още трима такива скрити старци, но тяхното местожителство той не разкрил на никого, колкото и да го умолявали. Следователно е имало и все още има такива съкровени старци, за които никой не знае освен най-приближените им. Казват, че такива подвижници имало 7, които ги причастявал известният духовник Христофор, който живеел в Янокопуло.
Превод: Златина Каравълчева
Превод: Златина Каравълчева