Какво да е посланието на Църквата – идващо от нейния клир и миряни – спрямо провокациите? Дали агресивното поведение, призивите за мъст и наказание са достоен израз на нашата обида и възмущение от оскверняването – с думи или действия – на свети за нас личности, места, предмети, или има начин да се реагира различно? Тези въпроси винаги са били актуални, но днес те се изострят със зачестяването на провокативни, дори кощунствени действия спрямо свещени предмети и места както у нас, така и в чужбина.
Провокациите спрямо Църквата са провокация и спрямо хората в Църквата: как ще отвърнем на стореното зло? Какво ни е необходимо в личен план, за успеем да преобразим обидата в търпение и желанието за наказание – в молитва за помилване?
{jcomments on}
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kc9kh
И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
| Словото стана плът |
|---|













