Още в най-ранни времена, дори когато не са имали Библията и Новия Завет пред очите си, християните са имали ясно съзнание за Църквата и за нейната мисия в света. Едно от най-забележителните свидетелства на раннохристиянската писменост е апокалиптичното съчинение „Пастир” на Ерм.
Сред най-силно засегнатите въпроси в „Пастир” е въпросът за устройството, характера и мисията на Църквата. В едно от виденията си Ерм вижда Църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Сред тези камъни можем да различим и себе си: дали сме материал, подходящ за строежа на кулата или стоим далеч от нея...
По своята датировка „Пастир” се явява съвременник на посланията на св. Климент Римски, който е управлявал Римската епископска катедра в периода 92-101 г. Немалко древни автори като св. Ириней Лионски и Ориген са смятали, че Ерм е вдъхновен пророк и са оценявали много високо неговия „Пастир”. Наистина, от думите му прозира неподправеност, гореща вяра и дори наивност, но именно те превръщат съчинението му в ценен извор за характера на раннохристиянското богословие.
- Защо, госпожо, кулата се строи върху води?
- Казах ти и преди, и правилно питаш. Защото с питане ще откриеш истината. Чуй защо кулата се гради върху води: защото вашият живот се е появил чрез водата и чрез водата ще продължи да съществува. Кулата е била основана чрез Словото на Вседържителя и славното Му име, а се управлява от невидимата сила на Владиката.
Отново я попитах:
- Госпожо, велико и чудно е това, което ми казваш. А момците, шестимата, които строяха, кои са?
- Това са първосътворените свети Божии ангели, на които Господ поверил цялото Си творение: да увеличават, да изграждат и владеят цялото творение. Чрез тях ще бъде завършен строежът на кулата.
- А другите, дето носят камъните, кои са?
- И те са свети Божии ангели, но първите шест ги превъзхождат. Когато завършат строежа на кулата, всички заедно ще се възрадват в кръг около нея и ще прославят Бога, понеже строежът е вече завършен.
- Госпожо, искам да знам за камъните при пътя, какъв е техният смисъл? – попитах.
- Не че си по-достоен от всички останали, та на теб ти се открива – защото има по-първи и по-добри от теб, на които вече са им се открили тези видения, но ти се открива заради колебаещите се, които размислят в сърцата си вярно ли е това или не. Кажи им, че всичко това е истинно и няма нищо извън истината, но всичко е твърдо, сигурно и непоколебимо.
Чуй сега за камъните, които подлагат в основата на строежа. Четириъгълните и тези, които се съгласуват с тяхната структура, това са апостолите, епископите, учителите и дяконите, които ходят в Божието благочестие. Те надзирават, учат и служат чисто и благочестиво на Божиите избраници, които са вече починали и които още са живи. Така те всякога се съгласуват с тях, имат мира в себе си и взаимно се слушат. Заради това тяхната структура се съгласува в строежа на кулата.
- А тези, дето ги довличат от дъното и ги подлагат в основата на строежа, а структурата им се съгласува със структурата на ония, които са вече подложени, те кои са?
- Това са пострадалите заради името Господне.
- Искам да знам кои са тия камъни, госпожо, дето ги носят от сушата?
- Камъните, подложени в основата на строежа, но неизсечени, са тези, за които Господ е отсъдил, че са ходили в Господнята правда и са изпълнявали заповедите Му.
- А тия камъни, дето ги носят и ги надграждат в строежа, те кои са?
- Това са новоповярвалите и верните. Те биват наставлявани от ангелите да вършат добро, за да не се открие в тях безчестие.
- А онези, изхвърлените и отпадналите, кои са?
- Това са съгрешилите и искащите да се покаят. Затова не са изхвърлени далеч от кулата, понеже ще станат подходящи за строежа, ако се покаят. Тези, които искат да се покаят, ако се покаят, ще станат силни във вярата. Ако се покаят сега, докато кулата все още се строи. Защото когато строежът бъде завършен, няма да има място за тях, но ще останат изхвърлени. Само това имат – да бъдат вградени в кулата.
Искаш ли да научиш за изсечените и захвърлените надалеч камъни? Те са синовете на беззаконието. Повярвали са престорено и безчестието на се е отделило от тях изцяло. Няма спасение за тях, понеже не са подходящи за строежа поради собственото им безчестие. Затова са отсечени и захвърлени надалеч поради гнева на Господа, Когото те са разгневили. Другите, които видя разположени в голямо множество, но останали невградени в строежа, това са отстъпилите – тези, които знаят истината, но поради това, че не проявяват старание в нея, не се съчетават със светиите. Затова са неподходящи.
- А кои са пропукалите се?
- Това са тези, които в сърцата си са настроени един срещу друг и нямат мир в себе си, но се преструват на мирни. Когато отстъпват един от друг, тяхното безчестие остава в сърцата им. Пукнатини е това, което имат тези камъни. Повредените са тези, които са повярвали и притежават в по-голяма част праведност, но отчасти имат и беззаконие; затова са повредени и недовършени.
- А кои са белите и заоблените, които не се вграждат в строежа, госпожо?
Тя рече:
- Докога ще си глупав и неопитен? За всичко питаш и нищо не проумяваш. Това са тия, дето имат вяра, но имат и богатство от тоя век. Когато дойде изпитанието, заради своето богатство и заради работата си ще се отрекат от своя Господ.
- Госпожо, а кога ще станат подходящи за строежа? – попитах.
- Когато – казва тя – богатството, което ръководи душите им, бъде отсечено от тях. Тогава ще станат подходящи за Бога. Заобленият камък, ако не бъде изсечен и не загуби някаква част от себе си, не може да стане четириъгълен. Така е и с богатите в тоя век: ако не бъде отсечено от тях богатството им, не ще могат да станат подходящи за Господа. От само себе си знай, че докато се стремиш към богатство, ще бъдеш неподходящ. Сега обаче си подходящ и полезен за живота. Бъди подходящ за Бога, защото и ти сам ще станеш част от тези камъни.
Другите камъни, които виждаш захвърлени далеч от кулата и паднали на пътя, както и търкалящите се от пътя към нагорнището, това са тези, които са повярвали, но поради колебливостта си са се отклонили от верния път. Те си мислят, че ще могат да открият по-добър път, но се заблуждават и се измъчват, вървейки към нагорнището. Падналите в огън и горящи камъни са тези, които са отстъпили накрая от живия Бог. В сърцата им изобщо не се е зародило покаяние поради собствените им стремежи към разпуснатост и безчестията, които са извършили. Другите камъни – падналите близо до води и неспособни да стигнат до водата – искаш ли да научиш кои са? Това са тези, които са чули словото и искат да се кръстят в името Господне, но щом в паметта им се настани чистотата на истината, те се покайват и пак тръгват след нечестивите си желания.
* На изображението: Христос – Добрият Пастир, мозаика от средата на 5 в., Равена.
