„Поредното доказателство, че религията не е нищо по-различно от инструмент за контролиране на масите. Единствената възможност за противодействие е образованието. В противен случай не ни остава нищо друго, освен да се самозатрием като вид”.
Взимам повод от горното мнение. Не познавам човека и не знам с какво се занимава. Неговото мнение не е уникално, то е просто едно от многото подобни в момента, издаващи опасна тенденция.
Обикновено такива мнения се изказват от младежи с добро образование, най-често чуждестранно, работещи и реализиращи се в чужбина. В момента са хванали живота „за гушата”, гонят здраво успехите си и всичко им изглежда ясно, дърпат яко напред и смятат, че всичко се свежда до усвояването на опредлени знания, взимането на купчина изпити и гоненето на кариера. Наивен позитивизъм. Успехът става новата религия! Намират се в режим на интензивен бяг напред и нагоре, затова не виждат смисъл човек да се замисля кой знае колко дълбоко за неща, които не влияят пряко на успеха му. Рядко имат семейства или са още само в началото на пътя, не им остава време да се огледат, да се замислят, не са се сблъскали с това да се простят с родител, с близък човек (или са го направили на прекалено ранна възраст), нищо още не ги е съкрушило. Умовете им са големи, но сърцата – малки. Религията е за слаби, Библията е за безпросветни средновековни мозъци (нищо, че мнозина от професорите им може да се окажат вярващи).
Не си дават сметка, че един ден, като започнат да възпитават деца (дай, Боже, скоро), ще трябва да ги учат на повече неща, отколкото предполагат, и че техните собствени ценности са крайно недостатъчни. Защото това, че знаеш как работят финансовите пазари, например, с нищо няма да ти помогне да общуваш с невръстната си дъщеря или син. Каква музика ще им дават да слушат, какви книги – да четат?
За такива най-често е важно да си добър гражданин. Какво означава това? Човек, който спазва закона. Друг път! В закона не пише нищо за егоизма. В Библията пише да обичаш ближния като себе си. Законът не се интересува от това. Нашите герои мислят наивно, че ако си лъжец и измамник, законът ще те накаже. Само че човек може да съсипе живота на близките си, на колегите си и на произволни хора без изобщо законът да успее да го засегне. С манипулации, психотормоз и прояви на безчувствен егоизъм можем да направим черен живота на всеки. За това законът нищо не казва. Казва го християнското възпитание. А какво възпитание ще предложат те на децата си? Завършени егоисти. Освен ако егоизмът за тях не е ОК. Защо да не е ОК? С него винаги си на далавера, винаги е на твоята. Поне докато не се окажеш най-ограбеният човек, но това обикновено става на преклонна възраст вече, а за времето, в което си бил на далавера, ти си поживял добре. Както се казва, далаверата си е чиста печалба. Cost-ът (разходът) идва малко по-късно.
Не ислямът, а безбожието в Европа роди джихадистите. Редиците на ИДИЛ се пълнят основно с граждани на Франция, Англия и САЩ. На страни, където най-напред се заговори за пост-християнска епоха! В цитираното в началото мнение на въпросния форумец проличават шаблоните на първите атеисти (ако щете – безбожници, за да го кажем ясно и точно!) от 18-19 в. Безбожието като пълзяща студено-синя отрова постепенно отне на хората в „цивилизования” (разбирай изграден и развил се на християнски принципи) свят смисъла да живеят и те започнаха да си търсят смисъл да умрат. А смъртта на другите около тях е просто подробност...
