Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (89 Votes)

2019 12 07 2051Спомням си ранните 90 на миналия век, когато бях семинарист. Тогава нямаше интернет и YouTube, а България беше още в изолация и свободният достъп до живата псалтикийна традиция в Гърция беше все още немислим за нас. Изискваха се визи и не беше така лесно като сега да отидеш там, да учиш и да черпиш от живия извор. Тоталитаризмът току-що се беше сринал, църквата ни се отърсваше от десетилетен ледников период, а разколът вече чукаше на вратата… Новите изпитания не чакаха. В тези трудни времена постъпих в семинарията и се докоснах за първи път до източното пеене и византийската музика. Една вечер, едва седмица-две, след като бях постъпил в Софийската семинария, сричах сам в класната стая Псалом 50 на църковнославянски, валеше проливен есенен дъжд, а в съседство отнякъде долиташе ангелска музика. По-старите семинаристи разучаваха непознато песнопение – Трисвятое на Калогиру, както после разбрах. Казах си, че трябва да се науча да пея и аз така. Нашият учител г-н Л. Игнатов ни даваше да слушаме няколко касетки с гръцки изпълнения, от които най-силно ни впечатляваше светогорският манастир „Симонопетра“. Тогава чухме за първи път и обичаното от всеки сега „Агни Партене“ („Чистая Дево“), но имаше и много други недостъпни тогава за нас бисери на небесната музика. После разбрахме, че това са псалми от сборник, наречен „Псалтирион терпнон“.

Един ден г-н Игнатов ни показа ръкопис – псалом от книгата Псалтирион терпнон, преведен на църковнославянски език. Невероятно нещо!!! Ще пеем тези красиви песнопения в църква по време на богослужение и ще се учим от най-добрите! Преводите пристигаха един по един в пликове по пощата, адресирани до нашия учител. Нямах представа тогава кой е Аргир Малчев, но разбирах само, че това е човек, който работи с огромна отдаденост към църковното пеене, а неговият труд захранваше като високоскоростна магистрала непосредствено нашето вдъхновение и любовта ни към източноцърковната музика. Години по-късно (2006 г.) вече с благословението на патр. Максим на бял свят се появи книгата Приятен псалтир от Аргир Малчев, в която бяха събрани тези избрани псалми от „Симонопетра“, наредени с огромна прецизност върху църковнославянския текст и с изключително високо музикално качество!

Днес с истинска болка научих, че си е отишъл протопсалт Аргир Малчев – изключителна фигура за поколения църковни певци и семинаристи през последните няколко десетилетия. Ще остави жива следа в историята на църковната музика у нас завинаги! Нямах честта да го познавам лично, но значението на неговото дело изигра важна роля в живота ми и беше един от ключовите фактори, който определи интереса ми към тази музика. Бил е учител в Пловдивската духовна семинария, но влиянието му се простираше навсякъде. Той беше и наш учител, на софийските семинаристи. За него може с право да се приложи Евангелският принцип: „Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат“ (Лука 11:33).

От изключителна важност и с особен принос към традицията у нас е книгата Възкресник от Аргир Малчев, която беше отпечатана първо в ръкописен вариант (1996 г.), а през последните години се появи и набрана на компютър със свободен достъп за сваляне в интернет. Възкресникът е прекрасно допълнение към този на Манасий Поптодоров, който всеки псалт у нас знае. Двете книги се допълват взаимно, като Аргир Малчев е адаптирал липсващите у М. Поптодоров седални, степенни и ексапостиларии, а за искащите да се упражнят с нещо по-трудно за изпълнение е добавил 11-те Евангелски стихири в превод по Йоан Протопсалт. Пеейки по възкресника на Малчев, всеки псалт може да усвои живата изпълнителска практика и да се докосне до традиция от най-високо качество. Може да стане едно цяло с най-добрите майстори през вековете и да стане част от едно истинско духовна богатство.

Музикалните преводи и адаптации на протопсалт Аргир Малчев се отличават с прецизност и дълбоко познаване на традицията. Като ученик на един от най-уважаваните атински майстори Спирос Перистерис, чието име всеки псалт в Гърция произнася с огромно уважение, в нотациите на Аргир Малчев личи стилът и ритмиката на най-добрите образци от Патриаршеската школа, която е вдъхновявала и нашите възрожденски музикоучители. Ако е имало някаква форма на възраждане към източното църковно пеене след 10 ноември 1989 г. у нас, то е до голяма степен благодарение на възрожденския плам на няколко наши учители и не на последно място – на труда и делото на протопсалт Аргир Малчев.

Светла и блажена да бъде паметта му!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhqf3 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий