ЗАДУШНИЦА
Пак е събота. Черешово време.
Житото, питката, виното вземам,
шума от орех, свещи, малко цветя
и поменика: имена, имена…
Толкова хора са свързани с мене:
нявга живели, доскоро живели…
Толкова души очакват молитва!
Гълъбче бяло нагоре политва
над кипарисите и над върбата,
Дето сияе с неземна позлата
облачен кръст в побледняло небе.
Над гробовете отчето още чете.Колко задушно! Кандилка, равнец
с разцъфтелите храсти вият венец.
И пчелици жужат, водно конче трепти.
Охлюв по мраморна плоча пълзи.
Черешова задушница – върволици, народ,
устремен към живота, към вечен живот.
Анелия Янковска-Сенгалевич(Из стихосбирката Незрима светлина)
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpw9
