В края на месеца с получаването на заплатата си свещениците от Сливенска епархия са получили подарък от архиерея си митрополит Йоаникий - книгата „Православен мисионер”.
Тя се издава от издателство „Православна класика”, а нейните автори са известните старостилни зилоти Иван Николов, архим. Йоан (Филипов) и йеросхим. Димитрий (Зографски). Иван Николов е бивш дългогодишен преподавател в Софийската духовна семинария, известен с това, че пише и издава духовна литература за старостилците на еп. Фотий, към които принадлежи и самият той. През последните години вече е преподавател в Пловдивската духовна семинария и Духовната академията в Пловдив.
Книгата съдържа, освен обичайната за старостилните зилоти апологетика на стария стил, още неминуемата за тях антиикуменическа пропаганда, подкрепена със снимков материал, охулващ Вселенския патриарх Вартоломей, Руския патриарх Кирил и други православни архиереи, при това се развива едно мракобесническо богословие, което може да има изключително вредно въздействие върху необразованите и неукрепналите в православната вяра християни, а и не само.
Ето някои примери от изданието, предназначено да въвежда православните българи в тяхната вяра. Срещу абортите може да се прочете много в православните сайтове, вижте например в "Двери" тук и тук, но никъде другаде не може да се намери нещо подобно на казаното в книгата:
„Заради убийството на децата в утробата, Бог може да отнеме живота на вече родените деца. Най-важното, най-страшното обаче е това, че убийството на нероденото дете е смъртен грях, за който и родителите, и лекарите ще отговарят пред Бога. Затова не се учудвайте, ако след насилственото прекъсване на бременността вашето семейство се разпадне или някой от неговите членове заболее тежко, или се случи друго нещастие (животът показва, че много често жената-убийца заболява от рак на гърдата или на половите органи).”
„Би било прекрасно, ако съгрешилата се реши да осинови някое изоставено дете – в замяна на детето, което е убила в утробата си!”
Интересно обобщение, особено ако се приеме, че пишещият това живее в средните векове и то при "Светата инквизиция", за която ще чуете, че се анатемосва, но всъщност се проповядват нейните приоми.
Ето какво пише и за празника св. Валентин (честван на 14 февруари), когато „се разменят особени поздравления – „валентинки”, с които младите хора се обясняват в любов, и ако се получи отзив, встъпват в интимни отношения. За много млади момичета и момчета е въпрос на престиж да загубят невинността си имено на този ден”.
Да се чуди човек откъде прави тези изводи православният проповедник-мисионер?!
В текста за „сексуалното „възпитание” на подрастващите” четем следното:
„Ето защо е необходимо да се обясни на младите хора какви са природните закони и какви – духовните закони в процеса на размножаване на хората. Защото съвокупяването на мъжа и жената – сексуалният акт – има за цел именно продължаването на човешкия род”.
Въобще в целия текст за „сексуалното „възпитание” на подрастващите” се говори, че основна цел на сексуалния акт е зачеването на деца. Явно е, че авторът е сексуално озадачен, но въпросът е: защо следва да обърква и останалите хора? Ако смисълът на сексуалният контакт е единствено зачеването на деца, с какво се различава човекът от животното? И въобще на какви библейски основания са тези изводи?
За изкуственото оплождане пък се казва, че:
„Този метод изцяло противоречи на православните християнски ценности по много причини”, една от които е, че „В хода на операцията мъжът трябва да даде семенна течност. В масовата практика това става чрез мастурбация, т. е. ръкоблудство – грях, който Църквата причислява към противоестествените блудни грехове. За да се подпомогне ръкоблудството, в определена стая за това може да има порно списания, дори телевизор и DVD плейър, където да се пускат порно филми.”
Понеже не допущаме, че авторите говорят от личен опит последните предположения, трябва да приемем, че имат богато въображение.
Друг довод срещу асистираното оплождане е, че „жената, подложила се на „ин витро”, поглъща лекарства и медикаменти, които вредят на здравето й. Много жени, преминали тази процедура, впоследствие развиват кисти и рак: могат да настъпят и следните по-сериозни усложнения: силно задържане на течности в коремната област и дори в гръдния кош; тромбози на вени или артерии…, които могат да причинят инсулт, инфаркт или емболия; ненормално увеличени яйчници, които могат да се разкъсат или усучат" и т. нат.
При това "„ин витро” унижава не само християнското, но и човешкото достойнство на жената".
Според автора на книгата трансплантацията на органи също не се препоръчва, макар и да не е казано в прав текст:
„Съгласно старозаветната антропология, която се е запазила и в светоотеческата традиция, сърцето и кръвта са непосредствено свързани с духовния живот на вярващия. В православната аскетическа традиция телесното сърце пряко взаимодейства с духовния живот. Не е ли възможно тогава, при присаждането на сърце или орган от друг човек, то да окаже влияние и на духовното състояние на приемника в непредвидим аспект?”
Истинско "научно откритие" е доводът: „Трансплантацията е прецедент, който няма аналог в църковната история”.
Както и следващите твърдения: „Присаждането на сърце от един на друг човек е недопустимо и от гледна точка на това, че сърцето е център на духовния живот на човека и на него християнинът не гледа единствено като на физиологичен орган, а главно като на дом, обитаван от душата, благодарение на която ние носим Божия образ и подобие, и сме безсмъртни същества. В по-малка или голяма мяра реципиентът, ведно с присаденото му сърце, приема и част от душевния живот, част от неговия характер и нрави, а това вече е проблем, касаещ неговата самоличност, нравствена вменяемост и отговорност.”
Ваше Високопреосвещенство, дядо Йоаникий, не знам дали жена, подложила се на „ин витро” процедура, може да получи предсказвания й инсулт или инфаркт (това ще го кажат специалистите), но четенето на подобна литература със сигурност може да навреди на един начинаещ във вярата човек. Тази книга по никакъв начин не може да се нарече православна, тя дори не е и християнска, още по-малко да се ползва като наръчник на православния мисионер. Истината е, че може да послужи единствено като наръчник за още по-голямо обръкване на съвременния човек.
Това е поредната “православна” книга у нас, написана от хора дилетанти в богословието и с болна религиозна мистика. Хора, които макар и отдавна в Църквата, така и не разбраха, че най-важното в християнството не е календарът (защото един ден Христос въобще няма да ни пита по кой календар сме служили), че най-големите врагове на православието не са католиците и протестантите, а такива православни, които пишат подобни неща. Тази книга, която владиката е изпратил на всичките си свещеници, няма нищо общо с истинското православие. Тя е една схоластическа перверзия, плод на умствено и емоционално затормозени хора, които с патологичната си, нарцистична религиозност тровят душите на хората. Умишлено не използвам библейски цитати, за да оборя безумията на написаното, защото смятам, че усилието не си струва.
Надявам се обаче това издание да не достигне до много хора, та да не са големи вредите, които ще бъдат нанесени от нейните автори и издатели.
