„Григориат“ беше първият в списъка от леснодостъпните по море манастири за нас. Той е на югозападния бряг на Атон и само на 20 м от пристана.
„Григориат“ (или манастирът „Св. Григорий“, бел. ред.) заема седемнадесето място в поредицата по старшинство на светогорските манастири.
Голямото монашеско гнездо е свито на една скала над морето между манастирите „Симонопетра“ и „Дионисиат“.
Oт Уранополи до главното светогорско пристанище Дафни отплавахме с ферибота „Св. Анна“. Оттам чакаме „Малката Св. Анна“ за „Григориат“.
Печатът на светогорския морски манастир „Григориат“:
Не беше дъжд пороен, ами водопад се лееше върху нас. Вятърът издуха облака, който се отмести, за да разкрие кацналия високо към билото манастир „Симонопетра“:
Dough Patterson. Щормът край Света гора:
Корабната икона е на св. богоотци Анна и Йоаким и св. Богородица в своята градина. Долу в нозете им е спасеният удавник:
Палубният кубрик силно се клати. Всички сме седнали по заповед на капитана (за да няма крен). Молим се на ум без заповед. Корабчето се подмята от вълните опасно близо до скалите. Аз съм спокоен и се уповавам на св. Богородица и св. Никола. Светецът дори запушил дупка в корабния корпус с риба!
Изведнъж морето утихна и „Св. Анна“ безопасно акостира на арсаната. Евхаристо, капитане!
Икона от Аристидис Милакис. Св. Никола, покровител на моряците и пътешествениците, на фона на Атон:
Голямото спално помещение на конака е гостоприемно към всички поклонници: поканени или неочаквани.
Иконата на св. Никола е до входа на манастира:
Пътят към манастира е покрит с лози:
Асмалъкът продължава и във външния манастирски двор:
Външният двор:
Св. Григорий Нови е основател и ктитор на манастира „Св. Николай Чудотворец“ на Атон, издигнат през 1310 г.
Григорий Нови е ученик на св. Григорий Синаит, основател и на Парорийския манастир в Странджа. Предполага се, че великият исихаст е ктитор и на този светогорски манастир. Така морската св. обител се нарича „Григориев манастир“ или „Григориат“.
Скалата на брега на морето, където се е молил преп. Григорий. Когато я ударил с посоха си, от нея бликнал извор. След като оцелял след една морска буря, св. Григорий Нови приел за свой покровител св. Николай, закрилника на моряците.
Тази прекрасна картина на „Григориат“ от Васил Горанов няма да я откриете на Света гора:
Мокрите каменните плочи, подредени върху покрива, изглеждат като люспите на Никулденски шаран:
Многоетажният манастир и магерницата с черния комин, от който се носи изкушаваща миризма:
Предишният игумен – архим. Георгий (Капсанис), известен богослов, историк и мисионер в Конго:
Главният, червен храм е посветен на св. Николай Чудотворец:
Катерът в гаража е готов за риболов:
Фиалата (съд за водосвет) на манастира:
Византийски императори, български и сръбски царе и молдавски войводи са оставили много грамоти и дарения на манастира:
Григориат има осем параклиса. Благоуханните трендафили се използват за изготвянето в манастира на прочутия византийски тамян.
Ритмичните удари по дървеното клепало ни зоват за богослужение:
В храма:
В трапезарията. Кратка молитва и благословената вечеря ще започне.
Отвън пръхтяха свободните „таксита“. На стената тик-такаха два часовника. Единият е за византийското време, а другият е за гражданското време:
Поглед от Светата гора (планина), а не от дрон.
Dough Patterson – „Григориат“:
Пресвета Богородица „Неизгарящата“, защото е единствената оцеляла икона в големия пожар през 1761 г., когато са изгорели всички манастирски сгради до основите. Тя е дар от Мария Палеолог, съпругата на молдавския войвода Стефан Велики.
След два опостушителни пожара в изминалите векове манастирът все се достроява и разширява, както и днес.
Залез. А преди сън се опитах да се посъветвам с един монах: „Патер, обсебен ли съм? По цял ден един дяволски глас ми нарежда какво да правя!“. А той: „Не синко! Женен си…“.
Монасите малко спят и се молят ден и нощ за нас!
Снимка: Андрей Янев, манастирът „Григориат“
Снимки: авторът и приятели