Бог е любов! Тази мисъл и християнското възпитание, което ми даде моето семейство, ме водят всяка неделя в Божия храм. Но както за повечето християни, много от тайнствата на Православната църква и самата света литургия бяха непонятни за мене. „По-вещи” приятели, книгите на светите отци, проповедите на духовниците, изповедите и разговорите с духовния ми отец започнаха да разпръсват мъглата на моето незнание. Но ми се искаше да науча повече неща за същността на Бога, за Светото Писание, за Църквата, за живота в Христос... И това желание ме отпрати в Енорийския център към столичния храм „Покров Богородичен” по съвета на моя приятелка, която вече беше завършила тригодишния курс по Катехизис.
Бог е любов! Заради това ли започнах да обичам веднага непознатите хора, записали се като мене?! Затова ли приех безрезервно преподавателите Вера Жекова, Йордан Божилов и отец Живко Лозанов, под чийто духовен надзор „се преподава вярно учението на Истината”?! Затова ли с нетърпение чаках всеки четвъртък, за да чуя благодатното слово, да се доближа до Христовото учение и да се срещна със съмишленици?! Да съпреживявам с останалите радостта от всяка наша сбирка – балсам за душата.
Такова съпреживяване беше и нашето поклонническо пътуване до Църногорския манастир край с. Гигинци, което след това спонтанно продължи и до Земенския манастир. За него искам да ви разкажа. А снимките показват, колко сме щастливи всички.
Тръгнахме преди седмица с четири коли на път и, както често се случва, се „събирахме” няколко пъти, защото някои объркваха пътя. Но вместо да се нервираме, това още повече ни развесели и при една джанка, близо до селото, колоната се събра и тръгна по черния път към манастира. „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Мат. 18:20). Бог е любов!
Ето го и манастирът! Природата прекрасна, уханията на тревите, храстите и дърветата ни омайват. Въпреки непоносимата жега лицата са усмихнати. Най-малкият участник в групата, малката Мина, току-що се е събудила и радостно ни гледа със сините си очички. Грабвам братчето й Вальо, само на 2 годинки, пристъпваме в двора и той, сякаш да ознаменува пристигането на 20-те ентусиаста, удря тържествено камбанката на портата. Групата се разпилява: едни влизат в малката стара църквичка „Св. Козма и Дамян”, други се изкачват веднага на камбанарията, откъдето се открива невероятна гледка и още по-величествен изглежда манастирът, трети се запътват към двете чешми (бях забравила колко е вкусна водата, която пиеш от медното калайдисано канче). В храма се извършваше великото тайнство Кръщение (може би си припомнят какво сме учили за него по време на занятията в курса). Някои вече са си купили натурално манастирско биволско кисело мляко... Но скоро се събираме всички в двора, за да се срещнем с йеромонах Никанор и с игумена на манастира архимандрит Евгений. Разговаряме, смеем се, снимаме се...
Бог е любов! Една малка стаичка, току-що ремонтирана, приютява една майка и бебето й, за да го нахрани. Представям си прекрасната картина на майчинството и любовта, която се излъчва! А ние се запътваме към магерницата, където любезно ни е предоставена дълга маса с пейки и столове, която ние бързо превръщаме в трапеза с всякакви вкусотии – кой каквото е приготвил вкъщи. Не само устата изричат молитвата, а и сърцата и душите!
Бог е любов! Той ни е събрал, за да споделим и храната, и чувствата, които ни вълнуват. Трапезата ни е благословена от отец Живко и ние посягаме към хляба... На съседната, подобна на нашата трапеза, идват дечица от Асеновград с техните учители и духовни наставници. Колко е хубаво, когато изричат молитвата! Разбира се и ние се приобщаваме към нея. Дядо игумен благославя трапезата на нашите малки приятели и всички благоговейно се хранят! А след това – всички благодарим. Бог е любов!
Разгледахме манастира и се поклонихме в новия манастирски параклис - много красив, но и много помпозен, построен и оборудван от богат благодетел (хубаво е, че има и такива хора). Мъжката част от групата „вещо” обяснява, че параклисът наподобявал много атонските храмове... Няма как да го сравним и им се доверяваме.
След кратко „съвещание” не трябваше много да се агитираме и се запътваме към Земенския манастир (не беше включен в програмата). Бързаме да го сварим отворен – работи до 18 ч., за да разгледаме най-старата църква със запазени стенописи от ХІ-ХІІ в. Странно звучи за манастир с работно време, нали?!
Господи, каква красота! Сътворена от човешка ръка, но одухотворена от Светия Дух и оживяваща лицата на светците и стенописите с евангелски сюжет. И може би заради това Божие излъчване от всяко кътче в храма очакванията ни за една духовна и пълноценна беседа от уредничката от Националния исторически музей, към който, за съжаление, от десетилетия е манастирът, не се оправдаха. Не, че беше безинтересна, но словата за храма и стенописите бяха по-скоро културно-исторически и схематични, а ние се нуждаехме от богословско тълкувание и разказ! Но все пак сред нас имаше богослови и свещеник, които, с риск да разсърдят музейната труженичка, разкриха прелестите на духовната старина от богословска гледна точка. И всеки от нас остана да „поразгледа” по-дълго сцените от Страстната седмица, Тайната вечеря, Успение Богородично, лицата на Божията майка, на Спасителя и лицата на светците, за да получи онова духовно общение, което му е било необходимо.
И аз, заставайки пред олтара на тази старинна църква, отново се помолих за дъщеря ми, за себе си, за семейството и близките ми, за приятелите от курса по катехизис, за приятелите от църквата „Св. пророк Илия”, за приятелите ми от работата, от квартала, от младежките години, за българското правителство, за българския народ, за всички християни и добри хора, за нашите духовни отци, братя и сестри. Помолих се, както го правя всяка сутрин у дома.
Уверена съм, че и моите приятели поклонници се помолиха и озарени от Божията благодат след това пътуване всеки от нас тръгна към дома си щастлив и с още повече любов и смирение в сърцето си в навечерието на Петровия пост! Бог е любов!
Поклонниците с архим. Евгений, йеорм. Никанор, о. Живко Лозанов и преподавателя по катехизис Йордан Божилов:
Тръгнахме преди седмица с четири коли на път и, както често се случва, се „събирахме” няколко пъти, защото някои объркваха пътя. Но вместо да се нервираме, това още повече ни развесели и при една джанка, близо до селото, колоната се събра и тръгна по черния път към манастира. „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Мат. 18:20). Бог е любов!
Ето го и манастирът! Природата прекрасна, уханията на тревите, храстите и дърветата ни омайват. Въпреки непоносимата жега лицата са усмихнати. Най-малкият участник в групата, малката Мина, току-що се е събудила и радостно ни гледа със сините си очички. Грабвам братчето й Вальо, само на 2 годинки, пристъпваме в двора и той, сякаш да ознаменува пристигането на 20-те ентусиаста, удря тържествено камбанката на портата. Групата се разпилява: едни влизат в малката стара църквичка „Св. Козма и Дамян”, други се изкачват веднага на камбанарията, откъдето се открива невероятна гледка и още по-величествен изглежда манастирът, трети се запътват към двете чешми (бях забравила колко е вкусна водата, която пиеш от медното калайдисано канче). В храма се извършваше великото тайнство Кръщение (може би си припомнят какво сме учили за него по време на занятията в курса). Някои вече са си купили натурално манастирско биволско кисело мляко... Но скоро се събираме всички в двора, за да се срещнем с йеромонах Никанор и с игумена на манастира архимандрит Евгений. Разговаряме, смеем се, снимаме се...
Бог е любов! Една малка стаичка, току-що ремонтирана, приютява една майка и бебето й, за да го нахрани. Представям си прекрасната картина на майчинството и любовта, която се излъчва! А ние се запътваме към магерницата, където любезно ни е предоставена дълга маса с пейки и столове, която ние бързо превръщаме в трапеза с всякакви вкусотии – кой каквото е приготвил вкъщи. Не само устата изричат молитвата, а и сърцата и душите!
Бог е любов! Той ни е събрал, за да споделим и храната, и чувствата, които ни вълнуват. Трапезата ни е благословена от отец Живко и ние посягаме към хляба... На съседната, подобна на нашата трапеза, идват дечица от Асеновград с техните учители и духовни наставници. Колко е хубаво, когато изричат молитвата! Разбира се и ние се приобщаваме към нея. Дядо игумен благославя трапезата на нашите малки приятели и всички благоговейно се хранят! А след това – всички благодарим. Бог е любов!
Разгледахме манастира и се поклонихме в новия манастирски параклис - много красив, но и много помпозен, построен и оборудван от богат благодетел (хубаво е, че има и такива хора). Мъжката част от групата „вещо” обяснява, че параклисът наподобявал много атонските храмове... Няма как да го сравним и им се доверяваме.
След кратко „съвещание” не трябваше много да се агитираме и се запътваме към Земенския манастир (не беше включен в програмата). Бързаме да го сварим отворен – работи до 18 ч., за да разгледаме най-старата църква със запазени стенописи от ХІ-ХІІ в. Странно звучи за манастир с работно време, нали?!
Господи, каква красота! Сътворена от човешка ръка, но одухотворена от Светия Дух и оживяваща лицата на светците и стенописите с евангелски сюжет. И може би заради това Божие излъчване от всяко кътче в храма очакванията ни за една духовна и пълноценна беседа от уредничката от Националния исторически музей, към който, за съжаление, от десетилетия е манастирът, не се оправдаха. Не, че беше безинтересна, но словата за храма и стенописите бяха по-скоро културно-исторически и схематични, а ние се нуждаехме от богословско тълкувание и разказ! Но все пак сред нас имаше богослови и свещеник, които, с риск да разсърдят музейната труженичка, разкриха прелестите на духовната старина от богословска гледна точка. И всеки от нас остана да „поразгледа” по-дълго сцените от Страстната седмица, Тайната вечеря, Успение Богородично, лицата на Божията майка, на Спасителя и лицата на светците, за да получи онова духовно общение, което му е било необходимо.
И аз, заставайки пред олтара на тази старинна църква, отново се помолих за дъщеря ми, за себе си, за семейството и близките ми, за приятелите от курса по катехизис, за приятелите от църквата „Св. пророк Илия”, за приятелите ми от работата, от квартала, от младежките години, за българското правителство, за българския народ, за всички християни и добри хора, за нашите духовни отци, братя и сестри. Помолих се, както го правя всяка сутрин у дома.
Уверена съм, че и моите приятели поклонници се помолиха и озарени от Божията благодат след това пътуване всеки от нас тръгна към дома си щастлив и с още повече любов и смирение в сърцето си в навечерието на Петровия пост! Бог е любов!
Поклонниците с архим. Евгений, йеорм. Никанор, о. Живко Лозанов и преподавателя по катехизис Йордан Божилов:
