Окръжно послание на Св. Синод на Гръцката православна църква за причастяването на вярващите

По този въпрос имаме и свидетелството на Неговите евангелисти и апостоли. Както първите трима евангелисти (Мат. 26 гл.; Марк 14 гл. и Лука 22 гл.), така и св. апостол Павел в своето първо послание до Коринтяни (11 гл.) говорят подробно за установяването и предаването на това велико тайнство на Тайната Вечеря.

В тези текстове думите на Господа са ясни, а Неговата заповед е категорична. Учениците Му трябва да извършват св. Евхаристия или преломяването на хляба, повтаряйки Неговите думи: «Вземете, яжте» като възпоменание на Неговата изкупителна жертва и да се причастяват с Неговите Тяло и Кръв. Това поръчение на Спасителя не означава извършването на някакво алегорично или въображаемо действие, както твърдят някои еретици, а изразява тайнството на претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови, което според св. отци става «αληθως καί ουσιωδως» (действително и същностно), а Христос реално присъства, принасящ и принасян, жертващ и жертван.

Самият Господ говори повече за това тайнство много преди неговото завещаване на Тайната Вечеря – в притчите за голямата вечеря и за лозата и пръчките и най-вече в Своевото поучение след чудото с умножаването на хлябовете (Йоан 6 гл.), където буквално казва: «Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света» (ст. 51). Господ повтаря три пъти тези думи през този ден.

Древната Църква вярно е съхранила и неизменно е предала на следващите поколения тази ясна заповед и завещание, което Господ поверява на Своите ученици. В следапостолския период наследниците на апостолите изтъкват както това учение, така и практиката на раннната Църква. Св. Игнатий Антиохийски, «Учението на 12-те апостоли» и св. мъченик Юстин Философ подчертават истината, че тялото и кръвта Христови, с които се причастяваме, са «храна и питие» и ние трябва да ги приемаме, защото те ни съединяват с Богочовека Христос и ни даряват вечен живот. През следващия век Климент Александрийски и св. Киприян Картагенски повтарят необходимостта от приемането на св. Причастие.

Много по-настоятелни по този въпрос са тримата велики йерарси – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, които с много примери изтъкват значението, но и нуждата от това велико тайнство на божественото «претворяване». Това повтарят св. Кирил Йерусалимски и св. Максим Изповедник, както и св. Симеон Нови Богослов, които използват удивителни изрази. По-късно тримата върховни византийски богослови – св. Григорий Палама, св. Николай Кавасила и св. Симеон Солунски подчертават, че тайнството на божественото причастие е истинска храна и питие, чрез които се съединяваме с Христос.

По време на турското владичество просветлените светци Макарий Нотара и Никодим Светогорец изтъкват тази истина в своята книга «За постоянното причастяване с пречистите Христови тайни» (1783 г. ), като добавят много светоотечески свидетелства. През 1819 г. цариградският патриарх Григорий V потвърждава това, като изтъква, че благочестивите «по време на всяка служба трябва да пристъпват и да се причастяват».

Тази линия следват и византийските богослови-химнографи, които многократно възпяват участието на вярващите в божественото причастие (например каноните на Велики четвъртък и преди причастие).

И накрая, особено внимание заслужават свещените църковни канони, които определят главната цел на св. Литургия, именно реалното причастяване и съучастие на вярващите в тайнството, честото и пламенно причастяване. Конкретно «Апостолските правила», утвърдени от Пето-шестия вселенски събор, които изразяват литургичния етос на ранната Църква, увещават вярващите към често причастяване.

Трябва да се отбележи, че най-важното от тях – 9-то апостолско правило – ясно определя: «Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат Писанието, но не достояват на молитва и св. Причастие докрая, като такива, които произвеждат безчиние в църквата».

В тази връзка е и 2-ро правило на Антиохийския поместен събор (ІV в.), в което се казва: «Всички ония, които влизат в църквата и слушат светите писания, но, противно на реда, не остават до край на молитва с народа или които се отклоняват от причастие със светите тайнства, нека бъдат отлъчени от църквата, докато не се изповядат и покажат плодове на покаяние и помолят да бъдат опростени».

Така каноничното предание и съзнание на Църквата единодушно препоръчва и увещава вярващите към често причастяване. Литургичните заповеди и призиви «Вкусете и ще видите колко благ е Господ», «Приемете Тялото Христово, вкусете от Извора на безсмъртието» непрекъснато са валидни в евхаристийното събрание на вярващите.

Следователно, въз основа на великата заповед на Господа и на целия опит на светата Църква, сме длъжни да подчертаем важността и първостепенното значение на това свещено тайнство, чрез което се постига единството на вярващите с Христос, преживяването на живота на Христос, на истинския и вечен живот, както самият наш Изкупител е подчертал това.

Поради гореизброените причини божествената евхаристия се смята и е извор и център на духовния живот в Христос, явяване на Църквата като Тяло Христово и общност на Светия Дух.

Чрез участието на вярващите в Евхаристията и приемането на честните Дарове тези, които съзнателно се причастяват, получават възможност да се освободят от греха и да се спасят, да осъзнаят победата на живота над смъртта, да преживеят Възкресението, да предвкусят есхатона, царството небесно.

Ето защо от своето основаване до днес Църквата непрекъснато е предлагала и предлага божествената евхаристия на вярващите, тайнството на тайнствата, славата на св. жертвеник.

Предпоставка за нашето реално участие в това велико тайнство е единството във вярата, любовта, помирението и примирението, което се постига чрез покаянието и изповедта. Особено трябва да внимаваме по време на причастяването да няма безредие, бързане, неблагочестие, раздразнение и претенции за по-предно място – всичко това изопачава светотайнствения характер на този свещен момент.

Братя в Господа,

Преобладаващата практика честните Дарове да се приемат само по време на големите празници Пасха и Рождество Христово и в още няколко дни през годината още повече обезценява нашия живот по Христа. Вредата е очевидна.

Последица от този обичай е, за съжаление, честото явление, когато служещият свещеник излиза от св. олтар и възглася: «Със страх Божий, вяра и любов пристъпете» и никой не пристъпва да се причасти. За нашата Църква извършването на тайнството Евхаристия без причастяване на вярващите е нелогично и представлява духовно безредие. Светата Литургия се извършва, за да се причастяваме! Това е православното учение и практика, които винаги са съществували в Църквата и тази практика сме длъжни да прилагаме.

Христодул, архиепископ на Атина

Никифор, митрополит на Димотика и Ористияда

Яков, митрополит на Митилин

Йеротей, митрополит на Лимнос

Димитрий, митрополит на Игуменица, Аксиополис и Поликастро

Пантелеймон, митрополит на Верия и Науса,

Андрей, митрополит на Дриинополи, Погониана и Коница

Хризостом, митрополит на Гитион и Итилон

Игнатий, митрополит на Димитриада и Алмиро

Кирил, митрополит на Китира

Теоклит, митрополит на Тесалиотида и Фанариоферсала

Даниил, митрополит на Кесариани, Вирон и Имитос

Ефрем, митрополит на Идра, Спецес и Егина