Мобилно меню

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)
show_image.gifОкръжно послание № 2785 на Светия Синод на Гръцката православна църква на тема: "За участието на вярващите в божествената евхаристия" (31.3.2004 г.)

Високопреосвещени братя в Христос,
През последните десетилетия се наблюдава, че в дните на Пасха и Рождество Христово много вярващи се струпват пред св. Чаша, желаейки да получат св. Причастие дори и без да са участвали в Литургията, а някои може би и без съответната подготовка. Факт е, че през останалото време много от тях се въздържат от св. Причастие, очевидно поради непознаване на каноните или поради погрешна осведоменост.

За да се премахне това безредие в богослужението, Св. Синод на Гръцката църква счете за необходимо да извести духовенството и миряните за следното:

Основно убеждение на всеки православен християнин е, че Синът Божий не е дошъл на земята, за да ни предаде възвишеното Си учение, а за да принесе в жертва Своите тяло и кръв. Тази жертва е трябвало да бъде увековечена, така че вярващите в Него да се причастяват с Неговите кръв и тяло. Това е завършекът на Неговото божествено учение и сърцевина на Неговата Църква.

По този въпрос имаме и свидетелството на Неговите евангелисти и апостоли. Както първите трима евангелисти (Мат. 26 гл.; Марк 14 гл. и Лука 22 гл.), така и св. апостол Павел в своето първо послание до Коринтяни (11 гл.) говорят подробно за установяването и предаването на това велико тайнство на Тайната Вечеря.

В тези текстове думите на Господа са ясни, а Неговата заповед е категорична. Учениците Му трябва да извършват св. Евхаристия или преломяването на хляба, повтаряйки Неговите думи: «Вземете, яжте» като възпоменание на Неговата изкупителна жертва и да се причастяват с Неговите Тяло и Кръв. Това поръчение на Спасителя не означава извършването на някакво алегорично или въображаемо действие, както твърдят някои еретици, а изразява тайнството на претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови, което според св. отци става «αληθως καί ουσιωδως» (действително и същностно), а Христос реално присъства, принасящ и принасян, жертващ и жертван.

Самият Господ говори повече за това тайнство много преди неговото завещаване на Тайната Вечеря – в притчите за голямата вечеря и за лозата и пръчките и най-вече в Своевото поучение след чудото с умножаването на хлябовете (Йоан 6 гл.), където буквално казва: «Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света» (ст. 51). Господ повтаря три пъти тези думи през този ден.

Древната Църква вярно е съхранила и неизменно е предала на следващите поколения тази ясна заповед и завещание, което Господ поверява на Своите ученици. В следапостолския период наследниците на апостолите изтъкват както това учение, така и практиката на раннната Църква. Св. Игнатий Антиохийски, «Учението на 12-те апостоли» и св. мъченик Юстин Философ подчертават истината, че тялото и кръвта Христови, с които се причастяваме, са «храна и питие» и ние трябва да ги приемаме, защото те ни съединяват с Богочовека Христос и ни даряват вечен живот. През следващия век Климент Александрийски и св. Киприян Картагенски повтарят необходимостта от приемането на св. Причастие.

Много по-настоятелни по този въпрос са тримата велики йерарси – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, които с много примери изтъкват значението, но и нуждата от това велико тайнство на божественото «претворяване». Това повтарят св. Кирил Йерусалимски и св. Максим Изповедник, както и св. Симеон Нови Богослов, които използват удивителни изрази. По-късно тримата върховни византийски богослови – св. Григорий Палама, св. Николай Кавасила и св. Симеон Солунски подчертават, че тайнството на божественото причастие е истинска храна и питие, чрез които се съединяваме с Христос.

По време на турското владичество просветлените светци Макарий Нотара и Никодим Светогорец изтъкват тази истина в своята книга «За постоянното причастяване с пречистите Христови тайни» (1783 г. ), като добавят много светоотечески свидетелства. През 1819 г. цариградският патриарх Григорий V потвърждава това, като изтъква, че благочестивите «по време на всяка служба трябва да пристъпват и да се причастяват».

Тази линия следват и византийските богослови-химнографи, които многократно възпяват участието на вярващите в божественото причастие (например каноните на Велики четвъртък и преди причастие).

И накрая, особено внимание заслужават свещените църковни канони, които определят главната цел на св. Литургия, именно реалното причастяване и съучастие на вярващите в тайнството, честото и пламенно причастяване. Конкретно «Апостолските правила», утвърдени от Пето-шестия вселенски събор, които изразяват литургичния етос на ранната Църква, увещават вярващите към често причастяване.

Трябва да се отбележи, че най-важното от тях – 9-то апостолско правило – ясно определя: «Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат Писанието, но не достояват на молитва и св. Причастие докрая, като такива, които произвеждат безчиние в църквата».

В тази връзка е и 2-ро правило на Антиохийския поместен събор (ІV в.), в което се казва: «Всички ония, които влизат в църквата и слушат светите писания, но, противно на реда, не остават до край на молитва с народа или които се отклоняват от причастие със светите тайнства, нека бъдат отлъчени от църквата, докато не се изповядат и покажат плодове на покаяние и помолят да бъдат опростени».

Така каноничното предание и съзнание на Църквата единодушно препоръчва и увещава вярващите към често причастяване. Литургичните заповеди и призиви «Вкусете и ще видите колко благ е Господ», «Приемете Тялото Христово, вкусете от Извора на безсмъртието» непрекъснато са валидни в евхаристийното събрание на вярващите.

Следователно, въз основа на великата заповед на Господа и на целия опит на светата Църква, сме длъжни да подчертаем важността и първостепенното значение на това свещено тайнство, чрез което се постига единството на вярващите с Христос, преживяването на живота на Христос, на истинския и вечен живот, както самият наш Изкупител е подчертал това.

Поради гореизброените причини божествената евхаристия се смята и е извор и център на духовния живот в Христос, явяване на Църквата като Тяло Христово и общност на Светия Дух.

Чрез участието на вярващите в Евхаристията и приемането на честните Дарове тези, които съзнателно се причастяват, получават възможност да се освободят от греха и да се спасят, да осъзнаят победата на живота над смъртта, да преживеят Възкресението, да предвкусят есхатона, царството небесно.

Ето защо от своето основаване до днес Църквата непрекъснато е предлагала и предлага божествената евхаристия на вярващите, тайнството на тайнствата, славата на св. жертвеник.

Предпоставка за нашето реално участие в това велико тайнство е единството във вярата, любовта, помирението и примирението, което се постига чрез покаянието и изповедта. Особено трябва да внимаваме по време на причастяването да няма безредие, бързане, неблагочестие, раздразнение и претенции за по-предно място – всичко това изопачава светотайнствения характер на този свещен момент.

Братя в Господа,

Преобладаващата практика честните Дарове да се приемат само по време на големите празници Пасха и Рождество Христово и в още няколко дни през годината още повече обезценява нашия живот по Христа. Вредата е очевидна.

Последица от този обичай е, за съжаление, честото явление, когато служещият свещеник излиза от св. олтар и възглася: «Със страх Божий, вяра и любов пристъпете» и никой не пристъпва да се причасти. За нашата Църква извършването на тайнството Евхаристия без причастяване на вярващите е нелогично и представлява духовно безредие. Светата Литургия се извършва, за да се причастяваме! Това е православното учение и практика, които винаги са съществували в Църквата и тази практика сме длъжни да прилагаме.

Христодул, архиепископ на Атина

Никифор, митрополит на Димотика и Ористияда

Яков, митрополит на Митилин

Йеротей, митрополит на Лимнос

Димитрий, митрополит на Игуменица, Аксиополис и Поликастро

Пантелеймон, митрополит на Верия и Науса,

Андрей, митрополит на Дриинополи, Погониана и Коница

Хризостом, митрополит на Гитион и Итилон

Игнатий, митрополит на Димитриада и Алмиро

Кирил, митрополит на Китира

Теоклит, митрополит на Тесалиотида и Фанариоферсала

Даниил, митрополит на Кесариани, Вирон и Имитос

Ефрем, митрополит на Идра, Спецес и Егина


Превод от гръцки: Константин Константинов






Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8ka 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски