Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

OsiosArseniosMegas01Слово на преподобния наш отец Арсений за човешките дела

Както е безспорно, че всички ние бихме желали да бъдем в небесното царство, така не подлежи на съмнение, че при цялото ни желание да влезем в него почти всички ние по пътя към него сами на себе си поставяме препятствия, заради които оставаме извън него. В какво точно се състоят тези препятствия, които поставяме сами на себе си? Какво да отговорим на това? Ще отговорим със следното, което някога ангелът показал на преподобни Арсений, наричан Велики.

Веднъж, както си седял в килията, Арсений чул глас, който му казал: „Приближи се и аз ще ти покажа човешките дела”. Той станал и отишъл на някакво място. Там Божият ангел му показал човек, който насякал тежък товар дърва, опитвал се да го вдигне, но не можел. И вместо да намали тежестта този човек отново почвал да сече дърва и да ги добавя към товара. Така той правил много пъти.

Малко по-нататък ангелът показал на Арсений друг човек, който стоял при един кладенец, вадел вода от него и наливал в много малка кофа, от която водата отново се изливала в кладенеца. „Почакай още малко, – казал тогава ангелът, – и аз ще ти покажа още нещо”. И ето, Арсений видял църква и двама мъже, които седели върху конете си и се мъчели да вкарат през вратата на храма един ствол на дърво, но понеже държали ствола напреки на вратата и никой от тях не искал да обърне дървото по дължина, така и двамата оставали извън църквата.

Като показал всичко това на Арсений, ангелът му дал следното обяснение за видяното: „Тези, които останали извън храма, – казал той, – са ония, които вършат добри неща с гордост и не искат да вървят по смирения духовен път. Затова те остават извън небесното царство. Онзи, който сече дърва, е подобен на хората, които живеят в много грехове и вместо да ги загладят чрез покаяние, те добавят към старите грехове още нови. А вадещият вода е пример за човек, който върши добри дела, но не оставя и греховете и затова губи наградата, която би трябвало да получи от Бога. Трябва, – завършил обяснението си ангелът, – всеки човек да придобива добродетели с чистота и да не се труди напразно”.

Не е ли вярно, братя, че всеки от нас може да разпознае себе си било в хората, останали извън храма, било в човека, който сече дърва, или, накрая, във вадещия вода? Да, наистина е така, защото и ние нерядко сме духовно горди и постоянно прибавяме нови грехове към старите, а когато вършим добри дела, същевременно не изоставяме и лошите. Като имаме предвид всичко това, нека занапред бъдем внимателни към своето нравствено състояние, да внимаваме за сърцето си и живота си и да гледаме дали в тях има макар и наченки на онази чистота и онова съвършенство, които са нужни, за да влезем в Божието царство.

Тези, които намерят в себе си някакъв залог за бъдещото блаженство, нека побързат да го принесат в дар на своя Господ и Спасител, защото това е плод не толкова на собствени усилия, колкото на Неговата могъща благодат. А онези, които, като погледнат живота си, видят душата си тъмна и с недобър вид, „те да не се бавят да се просветят със светлината на християнските добродетели”. Амин!

Превод: проф. Иван Димитров

Източник: Воскресное чтение, 1840, № 18, с. 163


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8h9ur 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст