Мобилно меню

4.8163265306122 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (49 Votes)
1777.jpgКолко често се причастявате, колко често душата ви жадува да го правите? Ако не плачете със сълзи, не се причастявайте. Добре е да го правите всеки 15 дни. Това обаче ще го реши вашият духовник.

                                            ***

Размишлявайте за края на живота си. За суетността и краткостта на този живот. Колко години сте минали и ви се струват като минута. Често се причащавайте. Някой ме попита: "Колко често да се причащавам?" Аз му отговорих: "А защо не ме питаш, кога да ядеш? Нали, когато си гладен, тогава и ядеш. Следователно, когато душата ти жадува, причащавай се (но вземи благословение от духовния си отец). Хубаво е всеки две седмици, но ако нямаш покайни сълзи, по-добре не се причащавай така".
                                            ***
Не говорете много. Опитайте се да удържите езика си. Заобичайте тишината. Ако свикнете с нея след това няма да желаете да говорите. Тишината е толкова хубава. 

                                            ***
Заобичайте и молитвата. Един човек се моли цяла нощ. Думите в молитвата идват една след друга без затруднения.

                                            ***
Радвайте се! Радостта и скръбта нека са ви добре дошли, но не и отчаянието. Обръщайте гръб на отчаянието! Християнинът не трябва да бъде нито малодушен нито да бъде обхванат от отчаяние.

                                             ***
Другите, каквото знаят, това ще ти говорят. Те живеят своя живот, знаят своите си неща и това ще ти говорят. Те не живеят това, което ти изживяваш, не го познават и не го обичат! Как впрочем, след като не познават твоя език, искаш да ти говорят!

                                              ***
Не се сърдете. Ще ви иронизират и ще страдате. Вие не се страхувайте. Ако ви предлагат лютив пипер, вие давайте захар. Казвайте си: "Аз нямам пипер, захар имам и захар раздавам".

                                               ***
При всяка молитва трябва да плачете със сълзи. И ако изпитате умиление, не го казвайте на никого, защото това е Божи дар и може да го загубите!

                                               ***
Не се сърдете. Да подслаждате със захарта си т.е. с добрите думи живота на другите. 

                                               ***
Не съветвай хората, защото поучаването без желанието на другия поражда вражда и се превръща в грях за този, който слуша и не върши това, което му се казва, а за теб е извор на притеснение и вълнения.

                                               ***
Заобичай умилението, опитай се да си спомниш причините, които те карат да плачеш.

                                               ***
На другите да казваш толкова, колкото мислиш, че могат да възприемат, но не и повече. 

                                               ***
Когато даваш милостиня, не се интересувай на кого я даваш - дали е добър или лош. Милостинята е важно нещо, заличава множество грехове. 

                                               ***
Доказателство за любов към Спасителя ни са сълзите по време на молитва.

                                                ***
Ако имаш страх от Бога, то това означава, че си научил що е богословие. Ако нямаш страх от Бога, то значи си изучил изкуството да живееш. 

                                               ***
Строителството само с камъни не е добро. Нужни са и кал, и вар. Така и молитвата без сълзи не е молитва. Нужни са сълзи, иначе няма полза от молитвата.

                                               ***
Да направиш всичко възможно за спасението на децата си, защото в другия живот Христос ще поиска от теб да види или спасените ти деца,  или изранените ти от молитва колене. За съжаление, родителите не подозират каква отговорност носят за децата си. 

                                               ***
Всеки човек има някакъв талант. Намери таланта му и го похвали. Похвалата е необходима, както и добротата, и любовта. Тогава другият, дори да не е много добър, заради честта, похвалата и любовта, които му показват, ще започне да се контролира повече и ще стане по-добър.

                                              ***
Към духовника: Колкото можеш, избягвай външния свят. Затваряй се в стаята си, когато можеш. Опитвай се чрез мислите си да видиш духовната светлина. Мисли си, кога ще се прибереш в стаята си. Учи се и се моли. Ако ти не си укрепнал, по какъв начин ще подпомогнеш другите? Хората искат от Църквата и от облечените в расо нейни служители да утолят жаждата на душата им! Какво ще им дадеш, ако нямаш какво да дадеш? Как ще имаш, ако не поискаш от Господ? Труди се, молейки се, учейки  се и по този начин ще укрепнеш.
 
                                             ***
Имай смирение. Когато вали, водата не се събира на върховете или по планините, а в равнината. Смирените хора имат очарование. Те са благословени и трудът им ще бъде възнаграден.

                                             ***
Ако си свещеник, внимавай, тъй като не принадлежиш на себе си. Ти си като една игла в ръцете на Бога. Бъди добър, не бъди като ръждясала игла, която не може да върши работата си. Не живей за себе си със своите слабости и страсти. Расото ти е договор с Бога. Трябва да те вълнува и да си казваш “Какво изисква това?” “Какво ми говори това?”. Да обичам Бога и да върша това, което ми е заповядал.

                                              ***
Внимавай. Дяволът използва всякакви средства, за да навреди на духовниците, тъй като само чрез един духовник хиляди могат да се възползват и да се спасят. Съща така заради някой, който не се подвизава, хиляди могат да бъдат погубени. 

                                              ***
Духовникът трябва всичко да вижда, да бъде честен, със силен разум, мъдър, светец.

                                              ***
След думите, използвани в молитвите, моли Господа и с прости думи, със свои думи за твоите проблеми и твоята болка все едно, че е пред теб и Го виждаш. Тези изстрадани и умилителни думи могат да запалят огън или копнеж по Бога. Тогава идват и сълзите.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6x9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец