Мобилно меню

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (85 Votes)

4Който е чел Евангелията, е забелязал, че няма човешки грях, нито постъпка, които да накарат Христос да страни от човека, да го отпише като неблагонадежден, като неспособен да вмести в себе си Словото Му. Обвинявали Го, че „яде и пие с грешници“, ходи в домовете на най-презрените хора, общува с другородци и иноверци и изпълнява молбите им. Дори на справедливо осъдения разбойник на кръста Христос прощава в последния миг и му обещава: „Истина ти казвам, затова, че повярва в Мен, днес ще бъдеш с Мен в рая“.

Има само един грях, с който Христос е непримирим, който предизвиква гнева Му, срещу който Той изрича най-тежките си думи, увековечени в евангелските текстове. И това е лицемерието. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери“ кънтят словата Му вече векове. „Варосани гробници“, отвънка хубави, а отвътре пълни с нечистота. Христос не зачита и „мисионерските усилия“ на тези хора – „обикаляте земи и морета да спечелите един последовател, за да го направите след това достоен за огнената геена, като вас самите“.

В Евангелията е отделено изключително много място на разговорите на Христос с фарисеите и книжниците – онези образовани познавачи на закона, почитани в обществото като праведници, като образци за подражание.

Най-големият проблем с фарисейската болест е нейната заразност – тя е като малко квас, който заквасва цялото тесто. Боледуващата от егоизъм човешка природа е много податлива на действието на тази квас. Тя лесно залъгва податливите, че са духовно здрави, щом са изпълнили определен списък с морални правила и религиозни задължения. Създава им един фалшив уют на мнима праведност, в която няма място за грешки. Но няма място и за мир. Затова лицемерите, а особено, когато са вярващи хора, са нервни, избухливи, лесно обидчиви, не познават Божия мир в своя живот. А Божият мир е несъвместим с егоизма, защото нашият Бог е смирен. Един православен аскет имал видение за Бога – описва Го като две безкрайности: безкрайна любов и безкрайно смирение...

Фарисеите са виртуози в създаването на съвършени учения, в които всичко е подредено „по правилата“, всичко е разделено на правилно и неправилно. Техният свят е удобен за обитаване за една голяма категория хора, които имат нужда не от духовно обновяване, а от спокойна съвест. Това спокойствие го осигуряват ясните правила, граници, които не трябва да се пристъпват. Техният религиозен живот е съвършено добре организиран и без лична връзка с Христос. Живият Христос е подменен с красива идеология, окичила се с откраднатите съкровища на църковното предание, в което диша светостта.

Фарисеите не са способни да изпитват глад и жажда – глад и жажда за Истината. Те са постоянно духовно сити, доволни със своята праведност, с изпълнените правила – колкото повече, толкова по-добре. Допълнителна наслада доставя на техния недокоснат от Светия Дух егоизъм да налагат тези непосилни тежести и на други хора, внушавайки им чувство за вина, ако не се впишат в техния подреден „по правилата“ свят. Заради Божиите свещени права са готови да убият ближния си – профан в техните очи.

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото затваряте Небесното царство за хората – вие сами не влязохте, и на тези, които искаха, попречихте“ – звучат думите на Христос, отправени не само към Неговите съвременници, но и към всички, заразени с фарисейския квас Негови последователи през вековете – за тези, които презират непостещите, по-малко постещите или неправилно постещите, тези, които съдят за сърцето на човека по лицето му, тези, на които постоянно им се струва, че другите са по-низши, защото не живеят по техните правила...

И така, няма грях, който да направи невъзможно действието на Божията благодат в сърцето на човека. Само лицемерието затваря вратата пред Бога в душата ни, заради фалшивото чувство за пълнота и самодостатъчност, с което се утешават лицемерите. Дълбоко вкорененият в човешката природа егоизъм няма как да бъде пропукан и излекуван, без разтърсващото действие на Светия Дух, а Той няма как да влезе там, където нямат нужда от Него. Затова цялото Евангелие учи, че не делата по закона спасяват, а милостта, кротостта и най-вече жаждата за Бога и Неговата правда. Това чувство за недостиг привлича Божията благодат, която щедро се излива в търсещите сърца, които още в този живот чуват: Блажени гладните и жадните за Правда, защото те ще се наситят...


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaqax 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.