Мобилно меню

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (17 Votes)

klontzasgeorgios1Из писмата на архим. Филотей Зервакос (1884-1980), известен гръцки старец, до негови духовни чеда.

3.II.1953 г.

… Както ми пише Вашият син, че като млад е паднал в грях, който му пречи да стане свещеник, защото каноните на светите апостоли и на светите отци казват, че този, който се ръкополага за свещеник трябва да е чист, да не е паднал в тежък грях. Тези, които имат такъв грях и се ръкополагат, са ръкоположени недостойни и ще отидат в пъкъла – и те, и онези, които ги ръкополагат, както и подтикналите ги за ръкоположение.

Понеже разбрах, че подтиквате сина си да стане свещеник, защото мислите, че така ще го направите щастлив, мисля, че е добре да Ви напиша няколко неща във връзка с това. Като духовен отец, понеже от малък се занимавам с учението и със Закона Божи, знам какво казва законът на Църквата и каноните за свещениците и архиереите, за всички клирици и миряни. Съветвам Ви, ако обичате детето си и себе си и искате спасение и щастие за него и за себе си, престанете да го съветвате и подтиквате да става свещеник. Защото, ако продължите така, това е все едно да му кажете: чедо, искам и ти, и аз да не се спасим, но да отидем в пъкъла, да не ходим с Христос, но с дявола.

Не гледайте днешното, но бъдното. Един светител казва, че на Второто Пришествие мнозина патриарси, митрополити, свещеници и дякони ще бъдат осъдени, защото недостойно са станали клирици и така ще украсят пъкъла. От днешните архиереи и свещеници, които виждате, колко малко са достойни… Ако ги виждате сега да носят копринени и златни одежди или скъпоценности, утре ще умрат и няма да вземат нищо от това, но ще получат само вечния пъкъл за себе си.

Преди няколко години, в Атина, един благочестив, начетен и мъдър младеж беше подтикван от всички роднини, приятели, та и архиереи, йереи, министри, посланици да стане свещеник, а след това и митрополит. Той до края не искаше, но понеже много го притискаха – склони. В навечерието на ръкополагането, докато мнозина очакваха с радост да отидат и да извикат „Достоен!”, той беше тъжен, защото съвестта му казваше да не става (свещеник). Понеже беше обещал и всичко беше приготвено, в своето недоумение прибягна към молитва Бог да му покаже, дали за него ще е душеполезно да бъде ръкоположен или не. През нощта по време на молитвата той заспа и видя два ангела как го взеха и го отнесоха на непознато място, където течеше една страшна река, не от вода, но от огън и в нея имаше множество хора, които с диви и силни гласове плачеха и викаха. Той попита ангелите какво е това, и те му казаха: това е огнената река и тези, които са вътре и плачат са патриарси, архиереи и йереи, които са станали такива недостойно. Внимавай – казаха му – не ставай архиерей, защото ще бъдеш осъден вовеки в тази река.

Като се събуди, той избяга тайно на едно незнайно място и като не го намериха, ръкоположиха друг. След 3-4 месеца младежът се върна и обясни видението.
 
Следователно, ако искате се спаси детето Ви, и Вие не го подготвяйте за свещенство, по-добре да остане мирянин или да го посветите от сърце на Богородица, да стане монах, ще се спаси и той, и Вие, и мнозина други…
 
За лошите духовни пастири

17.II.1953 г.

…Високопреосвещеният преди няколко години ми каза: „Какво правиш, като изповядваш? Сякаш ще спасиш света?”.

- „Няма да спася света” – казах му, – „но и една единствена душа чрез Божията благодат да спася, тази душа струва повече от целия свят. Колко верни и подходящи за повечето днешни пастири са думите на св. Исидор Пелусиот, ученик на светия Златоуст:
 
„Преди пастирите умираха за овците, сега овците ги носят.
 
Тогава с пост телата им се подвизаваха в целомъдрие, сега живеят в наслади.
 
Тогава раздаваха на сиромасите, сега грабят от сиромасите.
 
Тогава бяха добродетелни, сега добродетелните са гонени.
 
Тогава обичащите благочестието ставаха свещеници, а сега сребролюбците.
 
Тогава ставаха (свещеници) честните, сега тези, които са с по-голяма власт.
 
Тогава имаха Съда пред очите си, а сега въобще не се замислят за него.
 
Тогава бяха удряните, а сега са готови да удрят”.
 
Това са битките и борбите, болките и трудовете на днешните, за щастие не на всички пастири – това е тяхното огледало…
 
Превод: Мартин Димитров
Публикувано от храм „Св. цар Борис” – Варна

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dawd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.