Из писмата на архим. Филотей Зервакос (1884-1980), известен гръцки старец, до негови духовни чеда.
3.II.1953 г.
… Както ми пише Вашият син, че като млад е паднал в грях, който му пречи да стане свещеник, защото каноните на светите апостоли и на светите отци казват, че този, който се ръкополага за свещеник трябва да е чист, да не е паднал в тежък грях. Тези, които имат такъв грях и се ръкополагат, са ръкоположени недостойни и ще отидат в пъкъла – и те, и онези, които ги ръкополагат, както и подтикналите ги за ръкоположение.
Понеже разбрах, че подтиквате сина си да стане свещеник, защото мислите, че така ще го направите щастлив, мисля, че е добре да Ви напиша няколко неща във връзка с това. Като духовен отец, понеже от малък се занимавам с учението и със Закона Божи, знам какво казва законът на Църквата и каноните за свещениците и архиереите, за всички клирици и миряни. Съветвам Ви, ако обичате детето си и себе си и искате спасение и щастие за него и за себе си, престанете да го съветвате и подтиквате да става свещеник. Защото, ако продължите така, това е все едно да му кажете: чедо, искам и ти, и аз да не се спасим, но да отидем в пъкъла, да не ходим с Христос, но с дявола.
Не гледайте днешното, но бъдното. Един светител казва, че на Второто Пришествие мнозина патриарси, митрополити, свещеници и дякони ще бъдат осъдени, защото недостойно са станали клирици и така ще украсят пъкъла. От днешните архиереи и свещеници, които виждате, колко малко са достойни… Ако ги виждате сега да носят копринени и златни одежди или скъпоценности, утре ще умрат и няма да вземат нищо от това, но ще получат само вечния пъкъл за себе си.
Преди няколко години, в Атина, един благочестив, начетен и мъдър младеж беше подтикван от всички роднини, приятели, та и архиереи, йереи, министри, посланици да стане свещеник, а след това и митрополит. Той до края не искаше, но понеже много го притискаха – склони. В навечерието на ръкополагането, докато мнозина очакваха с радост да отидат и да извикат „Достоен!”, той беше тъжен, защото съвестта му казваше да не става (свещеник). Понеже беше обещал и всичко беше приготвено, в своето недоумение прибягна към молитва Бог да му покаже, дали за него ще е душеполезно да бъде ръкоположен или не. През нощта по време на молитвата той заспа и видя два ангела как го взеха и го отнесоха на непознато място, където течеше една страшна река, не от вода, но от огън и в нея имаше множество хора, които с диви и силни гласове плачеха и викаха. Той попита ангелите какво е това, и те му казаха: това е огнената река и тези, които са вътре и плачат са патриарси, архиереи и йереи, които са станали такива недостойно. Внимавай – казаха му – не ставай архиерей, защото ще бъдеш осъден вовеки в тази река.
17.II.1953 г.
…Високопреосвещеният преди няколко години ми каза: „Какво правиш, като изповядваш? Сякаш ще спасиш света?”.
