Мобилно меню

4.9850746268657 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (67 Votes)

angel.jpgТрябва да се научим да бъдем истински смирени, защото най-първият, който е смирен, е Бог. Затова, ако човек не е сроден на Неговото смирение – „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29) – и няма смирение, а егоизъм, той никога няма да има покой, и където и да се намира, постоянно ще бъде огнище и извор на смутове. Евангелският текст в неделята на Блудния син ни припомня нещо, което е много разтърсващо, защото ние обикновено свеждаме цялата история до малкия син, който е живял, както е живял, но после се покаял, докато това, което трябва да ни потресе, е поведението на по-големия син, който в крайна сметка не е бил спасен. Както и друг път съм казвал, думата блуден (άσωτος), какъвто е бил малкият син, идва от отрицателната частица „а“ и глагола „σώζομαι“ (спасявам се), което означава да живееш блудно, по начин, който в крайна сметка не те спасява. И кое е трагичното? Да бъдеш в Църквата и да не се спасиш! Това рискуваме да ни се случи. Да живеем блудно в Църквата – как става това ни обяснява евангелският текст, върху който искам да съсредоточим вниманието си, защото той ни показва как е възможно да бъдеш в Църквата и да живееш блудно, и даже по-лошо – Сам Бог да те отхвърли.

Този евангелски текст е посветен на Второто пришествие и реално предполага много теми за разглеждане. Първо: самото Второ пришествие, независимо дали ни харесва или не, действително ще се случи, както е станало и Първото пришествие. Кое е било първото? Боговъплъщението – фактът, че Бог е станал Човек, че се яви в света, откри се на човеците, извършвайки цялото дело на Своята любов, за да спаси човека. Както е имало Първо пришествие, така ще има и Второ пришествие с условията и предпоставките, които Сам Христос ни е казал. „Когато дойде Синът Човеческий и всички ангели...“. И тъй, Той ще дойде. Колкото и да мислим за това като за някакъв мит, то е реалност и това Христовото идване ще значи съд за света. Христос многократно подчертава, че е дошъл в света не за да го съди, а да го спаси.

Какво означава да вярваш в Бога? Това означава не да приемаш, че Той съществува, защото Бог няма нужда нито от мене, нито от вас, а да Му се доверяваш, да се доверяваш на Неговата личност. Бог не е непознат, защото Той се е явил в плът, Христос е Син и Слово Божие, Който е влязъл в нашия свят и затова именно може да се изобразява, и чрез Своето изображение Той ни уверява, че е станал Човек, станал е Един като нас. Той ни е казал, че този, който вярва, не бива съден. Защо? Защото той е повярвал, доверил се е на Бога, т. е. доверил се е на Неговото лице и слово, на това, че Христос е Син и Слово Божие, Което е станало Човек. На друго място св. ев. Йоан подчертава, че този, който не приема Сина Божи в плът, е антихрист. На друго място той отново ни казва, че този, който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал.

И тъй, в какъв смисъл Второто пришествие е съд за света? В смисъла на Пришествието, което реално ни съди. Защо ли? Защото тогава Пришествието ще ни принуди да заемем определена позиция спрямо Този, Който ще е дошъл. И тази позиция ще бъде съдът. Всъщност адът и раят, казват отците, не засягат Бога, а нас. Адът и раят ще съществуват за нас, а не за Бога. Какво представляват раят и адът? Това е едно и също нещо – адът и раят е едно и също нещо. Кое ли? Пришествието на Бога в нас, това е нашият съд. Това е нашият рай, това може да бъде и нашият ад. Кога Пришествието на Бога е рай? Когато обичаме Този, Който идва, очакваме Го, копнеем за Него. Когато обичаш някой и той идва в твоя дом, не се ли радваш за това? Следователно за този, който обича Бога, Неговото Пришествие не означава страх и ужас, а обратно, означава радост, то ще означава неговото възпълване, неговото прославяне в славата на Бога, изпълването на неговия живот със светлината. От друга страна, всички, които не са възлюбили Бога, които са воювали с Него, тогава какво ще кажат, какво ще правят, тогава ще могат ли да Го отхвърлят? Но Той ще бъде пред тях. И това Пришествие ще е мъчение за тях.

Отците на Църквата казват – понеже Христос казва „Аз съм светлината на света“ – че светлината има две свойства: едното е да свети, а другото – да изгаря. За тези, които са възлюбили Бога и са си тръгнали от този живот в покаяние, Пришествието на Бога ще бъде светлина, то ще осветлява живота им и те ще се радват на тази светлина. За другите светлината ще има второто свойство – да изгаря и те ще страдат именно от тази светлина, както болното око страда от силната светлина. Затова не говорим нито за казани и катрани, нито за цветя и красиви неща, а за Пришествието на Бога, което стои над всяко красиво нещо.

Я си помислете, защо отхвърляме Бога? Ако прочетете Евангелието, няма да видите Христос да е направил нещо лошо, Той е прекарал живота Си, вършейки благодеяния и изцерявайки всички. Той ни е отдал Себе си, словото Си, истината Си, понизил се е заради нас, бил е разпънат на Кръст – какво лошо бихме могли да намерим във всичко това? Кое би накарало човек да отхвърли един такъв Бог? Бог, Който е любов, Който раздава Себе си, за да живеем ние? Едно единствено нещо – човешкият егоизъм, егоизмът, който ни казва:

- Не, няма да се подчиня на Божията воля, а на моята воля!

В крайна сметка нашата воля е смърт, нашата воля ни затваря в смъртта.

Някои казват:

- Добре, може ли да бъде Бог Този, Който понася Неговите творения да страдат?

Бог обаче няма да е виновен. Бог е и ще бъде любов, човеците няма да понасят любовта на Бога и тя ще означава мъка за тях. Какво да направи Бог, да стане лош? Да стане като някои от нас, които таим злоба? И тогава ще чувстваме, че е наш. Следователно, не трябва да понизяваме Бога до мярата на нашата злоба. Ние сме призвани да се извисим до мярата на Неговата любов, да придобием Христовия ум и сърце и тогава ще почувстваме радостта от Неговото Пришествие. Именно това създава рая и ада, това, което наричаме свършек на света. Светът ще отмине и ще се преобрази.

В апостолското четиво на Опелото се описва точно какво ще стане при Второто пришествие, а именно „ние, които останем до Пришествието“ ще се променим, т. е. от материално тялото ще стане духовно и ще се втурнем да срещнем Господа, а едновременно с това, всички мъртви ще възкръснат и душата на човека ще потърси тялото, където и да е положено. Бог ни е създал душа-тяло, не с душа и с тяло, тялото не е тъмница за душата, тялото е храм на Светия Дух, обиталище на Бога. Затова, когато някой умре, ние го прекадяваме с тамян, защото това е тялото, с което той е живял в добродетелта или в греха, в покаяние или в егоизъм. Човекът живее  и с тялото си.

Страшното при смъртта не е това, че ще си тръгнем от този свят. Никой не смята за нещо страшно да си тръгне от Кипър и да отиде в Гърция, нито да дойде в Кипър, когато животът, който води, е добър. Кое обаче е страшното? Страшно е отделянето на душата от тялото и премахването на хармонията между тях, тъй като те са израснали заедно. Тогава ще стане това, което наричаме промяна на целия свят. Затова Евангелието ни казва много ясно, че очакваме ново небе и нова земя, едно напълно ново състояние на нещата, преобразено в Божията благодат, където, за съжаление, тази благодат за някои ще означава мъка. Евангелието ни казва кой е критерият и се връщам към онова, което казах преди, а именно, че е възможно да живеем блудно в Църквата. Христос казва просто и ясно: „Дойдете, благословени на Отца Ми!“, т. е. да дойдат тези, които са имали любов. Защо? Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ми дадохте да пия вода, гол бях, и Ме облякохте, в тъмница бях, и дойдохте да Ме видите. И те ще Го попитат: „Ама, Господи, кога направихме това?“. А Той ще им каже: „Доколкото сте сторили това на Моите най-малки братя, на Мене сте го сторили“.

Това е страшното, защото всъщност Христос ни казва, че всеки човек е преди всичко Негова икона. И затова сме лицемери и фарисеи. Това правил фарисеинът, който влязъл в каменния храм и благодарил на Бога, а в същия миг оскърбявал живия храм на Бога, който бил неговият ближен – митарят. Какъв бил митарят? Опетнена икона на Бога, но чрез своето покаяние той се очистил и затова бил приет добре от Бога, докато фарисеинът казвал, че пости два пъти, че дава десятък, но какво нямал? Той нямал любов в себе си и затова бил отхвърлен, той не бил сродèн с Бога. Внимавайте, Бог е любов, Той няма любов, а е любов. Разликата между има и е е огромна. Ние, хората, сме сътворени по Божи образ и дори нашето устройство е такова – ще ви кажа какво имам предвид с това да бъдем любов. Когато чуете някой да казва „Аз имам любов!“, да знаете, че има само егоизъм и нищо друго. Мнозина питат:

- Колко дълго ще обичам?

Питаш докога да обичаш, когато си длъжен животът ти да бъде любов?! Това е разликата. Когато имам любов, утре може да нямам и обикновено хората, които казват, че имат – нямат. Когато обаче си любов, не можеш да постъпваш по друг начин и дори на злото ще отвърнеш с любов, защото това е твоят живот, защото това е твоята природа и затова злобата на другия не може да промени душата ти. Ако имаме здрав разум, какво правим с някой болен човек? Съжаляваме го. Какво да кажеш на човека, който понякога не знае какво прави? Ще те разбере ли? Ще се споразумеете ли? Виждаш го, че е достоен за съжаление, иска помощ и затова и да ти каже някоя дума, не го подценяваш, а казваш:

- Остави го, той не знае какво говори!

Съжаляваш го, не го мразиш. По същия начин е и душевно болният, и тук използвам израза „душевно болен“ не в значението му в психиатрията, а в духовно значение. Душевно болният човек е най-достойният за съжаление човек, който съществува. С други думи, той заслужава да го съжаляваш, да го оплакваш, но не и да го мразиш.

Много ясно ни се казва, че човекът е икона на Бога. Какво е нашето устройство? Църквата ни казва, че сме личности, не индивиди. Аз отделям моята индивидуалност от вас и дори мога да я противопоставя на вашата. Мога обаче да функционирам като личност само във връзка с другите. Това означава личност – съществувам пред лицето на другия. Защо човекът е личност? Защото може сам да се изправи пред Божието лице и да има връзка с Бога. Именно затова  сме личности, т. е. това е събитие на отношение. Кое е съдържанието на отношението? То е едно и единствено – любовта. Ние сме сътворени по образ Божи. Бог е един по същност и има три Лица. Той е любов. Лицата се обичат, взаимно се проникват и едното Лице е радост и слава на другото.

Е, това е нашият собствен живот. Колко формално е това, което казваме, а именно, че, ние, православните християни вярваме в троичния Бог – Отец, Син и Свети Дух. Защо го казваме? Прищявка на Бога ли е това? Или начинът, по който самите ние трябва да живеем? Когато истинският Бог се открива на р. Йордан, че е в три Лица, всъщност Той открива кои сме ние, бидейки създадени по образ Божи. Сега, когато виждам Първообраза, сега го разбирам. Следователно съм длъжен да обичам този, който стои до мене, и това е не мой дълг, а моят живот. Човек, който не обича, е противоестествен човек. Трябва много добре да разберем това. Той е болен човек.

Знаете ли, в Църквата има една категория светци, които се наричат юродиви ради Христа – привидно безразсъдни заради Христос, правят щури неща, но са светци. Те правят това, защото не искат светът да разбере, че са святи и понякога се правят на безумни, за да помогнат на другия да се покае. Тези хора се преструват заради Божията любов. Затова е важно да си помислим да не би някои хора, които са до нас, някои хора, които са немощни, бедни, болни, в затвори, всъщност да представляват възможност, която Бог ни дава, за да упражняваме любовта. Как ще я упражним? Казвам, че имам любов и какво ще рече това? На дело се вижда какво имаме. Затова Христос казва много просто: гладен бях и Ми дадохте да ям. Или когато Го попитали и Той казал махнете се от Мене. Кой е критерият? Отсъствието на любовта от живота им.

Въпросът е дали имаш способността да обичаш, да гледаш другия и да го отъждествяваш със себе си. И не чакайте човек да изпадне в немило състояние, за да се правите на спасители, защото човек може да се намира в немило състояние не поради леност, а поради обстоятелствата в живота му. Има хора, които са имали много хубава работа и внезапно са я загубили, т. е. ако аз имам хладилник вкъщи, и другият има същото право; ако аз имам право да имам автомобил, и той има същото право. Това е истинското човеколюбие. Кое е Божието човеколюбие? Фактът, че Бог е станал това, което сме ние. Той не ни е спасил отвисоко, а се е понизил и ние сме призвани да се понизим и да служим с чувството, че ближният е един скрит Христос. Когато имаме и преживяваме тази любов, понякога дори може да ни се подиграят. Но не прѐчи. И на Христос са се подиграли. Въпросът е с какво разположение правиш това, което правиш. Нужна е и разсъдителност, за да не навредим, а да принесем полза. Ако ние имахме любов, нямаше да има нещастни хора.

И тъй, кой е критерият при Второто пришествие? Критерият е сродството с Бога, Който е любов. Това, което ви казах в началото. Кои са благословените? Тези, които са възлюбили в живота си. И внимавайте – не тези, които са възлюбили егоистично. Това е разликата. Тези които са възлюбили човека, другия, който и да е човек като икона на Бога и са му служели с тази мисъл и перспектива. Те са хора, които обичат Бога, на Когото служат в лицето на другите и затова пришествието на Бога ще бъде радост за тях.

Кои са другите хора? Тези, които не са възлюбили в живота си, тези, които са намерили удобни случаи дори да обвиняват другия и да не се занимават с него. В последованието на Брака два пъти се молим Бог да изпълни дома на новата съпружеска двойка с всяко благо. Защо? За да се наслаждаваме егоистично? Словото е ясно: че дори това, което смяташ за свое, не е твое, а си домакин, управител. Знаете, че когато управител в дадена компания извърши злоупотреба, т. е. присвои парите на другия, тогава го подвеждат под съдебна отговорност. Тук Бог ни казва:

- Аз изпълних дома ти и живота ти с един куп блага. Защо ли, мислиш? Да им се наслаждаваш егоистично и да презираш другите ли? Не, а за да даваш и на тези, които имат нужда. Дадох ти ги, за да се разпореждаш с тях правилно. Накрая ще дадеш сметка.

И, разбира се, кой се разпорежда правилно? Този, който има любов. От какво се нуждаем, за да бъдем щастливи? От едно и единствено нещо: от това да имаме любов и тогава имаме всичко. Защото беден е не този, който има малко, а този, който има много нужди и претенции и който постоянно създава нови. Днес виждаме това. Живеем в едно потребителско общество. Какво се казва в Евангелието? Когато имам храна и облекло, това е достатъчно. Останалите неща не правят щастлив нашия живот. Това, което прави щастлив нашия живот, е Божията любов и благодат. Затова има хора, които са бедни, но са доволни в това, което Бог им дава, щастливи са и отглеждат правилно децата си. Има и хора, които са богати, но в техните палати цари нещастие и децата им не ги обичат и уважават, защото те нямат време да се занимават с тях.

Чувам това понякога и просто излизам от кожата си. Бащата нямал време да се занимава с какво? С детето си. Тогава защо е баща? За да му дава само материални неща? Основната предпоставка на бащинството е общението на любовта между бащата и детето, на което той предава живот и нрав, а не материални неща.

Сещам се, че веднъж едни родители отидоха в чужбина, за да изкарат повече пари и оставиха детето си при свои близки. Когато се върнаха, детето вече смяташе тях за свои родители и влезе в голям конфликт с истинските си родители. То не беше безразлично към тях, но не чувстваше потребността да бъдат заедно. И когато веднъж родителите му казаха: „Ама, детето ни, ние сме твоите родители!“, то им отвърна пряко и рязко:

- В миговете, когато ви търсех, вие не бяхте близо до мен! За мен родители са тези, които застанаха до мен!

Нима детето не е било право? Оправдаваме се: „Ама аз за детето го направих!“.

Въпросът е да знаем какво трябва да правим, а не да правим каквото ни хрумне, защото си мислим, че детето ни има нужда от това. Дадохме му една къща и му изпразнихме душата.

Затова в този евангелски текст много ясно виждаме, че няма нищо магическо – собственият ни живот ще ни съди за това как сме живели и в зависимост от това как сме живели, дали сме срещнали Бога, Който всъщност ще бъде нашата радост. Затова ние, християните, очакваме Второто пришествие с радост, а не със страх. Но ако не сме живели с любов? Разбира се, съществува вероятността някой да каже:

- Добре, отче. Но ние сме хора. Паднахме. Нашият егоизъм се прояви, опитахме се и т. н.

В евангелския текст за богаташа и бедния Лазар се казва, че богаташът умрял и бил погребан. Бедният Лазар също умрял и бил погребан. Богаташът отишъл в ада, а Лазар в лоното на Авраам. Има две различни неща. Едно нещо е животът на човека след смъртта, а друго животът след Второто пришествие. След смъртта в периода до Второто пришествие душата се намира в междинно състояние, което за праведниците се нарича лоно на Авраам, т. е. Авраамовото лоно е Самият Бог. Адът е духовно пространство, където се намират починалите, които са живели без да имат любов и без да се облегнат на Божията любов. Разбира се, Църквата ни казва много ясно, че от момента на нашата смърт до Второто пришествие съществува едно динамично, а не статично състояние. Затова правим помени в Църквата, затова се молим за хората, които са отминали от тоя свят в покаяние, но без да са се подготвили правилно.

Първият и голям грях, който е изкарал Адам от рая, е неговият егоизъм. Сещате ли се за Закхей? Той живял както живял, но в един момент бил потресен и се покаял за своя начин на живот. Затова нашите молитви помагат изключително много на тези хора, които отминават от този живот в покаяние, но не са напълно помирени, и затова се молим непрестанно.

Тези дни четох за живота на старците Паисий и Порфирий и видях какво старание са влагали в това да се молят за починалите, като увещават другите хора и монасите да се молят за умрелите, защото тази молитва им помага изключително много. Те не очакват нищо друго, освен нашата молитва, любов, св. Литургия, която извършваме в тяхно име, милостинята, която правим заради тях, защото всичко това наистина подобрява тяхното положение, тъй като окончателният съд още не е настъпил. Разбира се, хората, които са напълно неразкаяни, не са възприемчиви за Божията благодат. Четох за стареца Паисий – знаете ли каква любов е имал този човек? Виждате как човек се променя, каква любов придобива, такава любов, че дори за дявола да се помоли. Той се помолил на Бога за дявола, да бъде спасен, и там, където бил коленичил и се молил за дявола, почувствал нещо до него и се обърнал и видял дявола в кучешки образ да се кикоти иронично, а той му казал:

- Ах, благословени, аз се моля за тебе, а ти се смееш!

И тъй, такава е любовта на хората, а ние идваме и казваме: „Не мога да простя на другия!“? Христос ни казва: „ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:15). Категорични слова. Приключено е. В крайна сметка въпросът е чия е отговорността? На Бога за това, че ние ще се окажем в ада? Наша е, защото се отмятаме от любовта. Ама другият ми направи зло! Нима това зло е по-голямо от злото, което ние причиняваме на Бога?

Превод: Константин Константинов

Следва


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3da 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.