Кръщението на Иисус Христос във водите на р. Йордан е един от дванадесетте големи, т. нар. Господски празници, в Православната църква. Рождество Христово и Неговото Кръщение, когато се явява Светата Троица, са свързани помежду си и разкриват тайната на Богоявлението. В древността някои от православните църкви са ги празнували заедно като общ празник, т. нар. празник на Божиите явявания. Писмените извори го съобщават за първи път по повод празниците на гностиците, по-точно на общността около Василид. Климент Александрийски († 215 г.), в първа глава на съчинението си Стромата, говори, че „… общността на Василид празнува и Христовото кръщение, като прекарват цялата предишна нощ в четене. Те казват, че то е станало в петнадесетата година на имп. Тиберий“. Гностиците също са отбелязвали Богоявление на 6 януари. Този ден е съвпадал с чествания в Египет „ден на светлините“.
По това време водите на р. Нил са почервенявали, вероятно от съдържащи се в тях железни соли и минерали, което е било смятано за божествено знамение. Съпровождали са го литийни шествия със статуята на бог Нил до реката, хвърляне на приношения във водите и др. С празника на Богоявление, когато за света се явява истинската светлина на истинския Бог, Църквата се е противопоставяла на езическия празник. Затова през този ден древната Църква, по александрийска традиция, е отбелязвала и чудото на Христос, извършено на сватбата в Кана Галилейска, когато Той превръща водата във вино. Поводът да се отбелязва този ден е било естественото почервеняване на водите на р. Нил от железните соли в почвите на Етиопиия, през която реката е преминавала. По този начин древната Църква се е противопоставяла и на друго езическо предание, според което в нощта срещу 6 януари Дионисий превръщал водата на избрани от него места във вино. В Западната църква на този ден се е отбелязвало и поклонението на мъдреците от Изток (Мат. 2:1-12).
Изворите показват, че през 4 в. Богоявление се е чевствал в цялата Източна църква. Отбелязвали са го на единадесетия или петнадесетия ден на м. Туби, което съответства на 6 или 10 януари. Било е съхранено езическото му наименование „празник на светлините“ – преведено в старобългарските богослужебни книги като „просвещение“. В Пътеписи на испанската монахиня Егерия от 4 в. се отбелязва, че на Богоявление в Йерусалимската църква са били служени две литургии: първата, в базиликата във Витлеем, а втората – след литийно шествие в храма „Възкресение“.
Денят преди Богоявление е определен за пост, като вероятно това произхожда от времето, когато празникът е бил общ с Рождество Христово, предшествано от няколкодневен пост.
Съгласно църковното предание проповедта на св. Йоан Кръстител, съответно и кръщението на Христос, са се осъществили на мястото на древен брод през р. Йордан, на около 5 км от вливането ѝ в Мъртво море. Още по времето на св. цар Давид тук е бил поставен сал за преминаване на реката, а през 19 в. мястото е наречено „Поколнническият брод“, поради хилядите поклонници, които са се стичали, за да се потопят във водите на свещената река. Оттук, дванадесет столетия преди раждането на Спасителя, древният Израил, предвождан от Иисус Навин, е влязъл в обетованата земя. Оттук са минавали реката св. пророци Илия и Елисей, а през християнската епоха оттук е преминала в пустинята бившата блудница, св. Мария Египетска, за да оплаква своите грехове. Днес, недалеко от това място, има гръцки манастир „Св. Йоан Предтеча“.
За Православната църква Богоявление е празник с дълбоко богословско съдържание. Св. Йоан Златоуст казва, че Църквата проповядва за две Богоявления: едното, което вече се е осъществило, и второ – което предстои да се случи в деня на славното и страшно Христово пришествие.
В западните страни празникът на Кръщението Господне, 6 януари, остава на заден план – през този ден с голяма тържественост се празнува денят на „тримата влъхви“ или „тримата царе“. Става дума за тримата мъдреци от Изток, които, следвайки звездата, са намерили Младенеца и майка Му и са поднесли своите дарове – като за цар, първосвещеник и пророк. В римокатолическите държави след празничната меса момчетата обикалят из града, облечени в бели роби, с корони на главите и жезли със звезда, пеят от къща в къща и благославят домакините. Според обичая, на всяка врата са изписани началните букви от имената на тримата влъхви: Каспар, Мелхиор и Балтазар – „С+М+В“ и съответната нова година. През този ден коледната елха се запалва за последен път и се смята, че рождественските празници са приключили. В някои държави като Италия „празникът на тримата царе“ е неработен ден.
* По „Литургика“ на архим. Авксетий (Делипапазов)
