Може ли едно чудо да има история? Да, когато става дума за благодатния Огън, който вече столетия слиза на Великден в Йерусалимския храм. Описвано през столетията, възпявано или отричано, то е единственото чудо в православната Църква, което се повтаря във времето и "се случва" винаги по един и същи повод - настъпването на празника на празниците, Възкресението Христово.
Първите писмени сведения за слизането на св. Огън в храма "Възкресение Христово" срещаме у Евсевий Кесарийски и монахиня Силвия, тоест през 4 век. Евсевий пише, че през 2 век патриарх Нарцис заповядал да налеят вода в лампадите, понеже маслото било свършило. Тогава огън от небето възпламенил всички лампади, които горели по време на цялата пасхална служба. Латинският монах Бернард пише през 865 г.: "През Велика Събота, в навечерието на Пасха, службата започва рано и след нейния край се пее "Господи, помилуй", докато всички лампади над Гроба Господен се запалят с пришествието на Ангел".
През 1099 г. Йерусалим бил завладян от кръстоносците. Ето как английският историк-византинист Стивън Рънсиман описва в своята книга повествуванията на западните летописци: "Неуспешно започна първият латински патриарх Арнолд. Той нареди да се изгонят от прилежащите им предели в храма на Господния Гроб всички секти на еретици, а после започна да разпитва православните монаси къде пазят Кръста и другите реликви. След няколко месеца Арнолд бе сменен от патриарх Даймберт от Пиза, който отиде още по-далеч. Той се опита да изгони всички местни християни, дори и православните, от Гроба Господен и да пуска там само латини, като въобще лиши останалите от църковни здания в Йерусалим и около него... И Божието възмездие не закъсня. На Велика събота през 1101 г. св. Огън не слезе в кувуклия, тъй като там не бяха поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижи да се върнат правата на местните християни..."
Капеланът на йерусалимските кръстоносци Фулк разказва, че когато западните поклонници (от кръстоносците) посетили св. град преди превземането на Кесария, за да празнуват пасха, целият град на Йерусалим бил в смут, защото св. Огън не се явил и вярващите цял ден прекарали в очакване пред храма на Възкресението. Тогава, като че ли по небесно внушение, ... цялото духовенство и кралят отишли в Соломоновия храм, неотдавна обърнат от Омарова джамия в църква, а през това време гърците и сирийците, останали на Гроба, разкъсвали дрехите си и с вопли призовавали Божията благодат. И тогава, накрая, Огънят слязъл...
Известният мюсюлмански историк ал-Бируни (9-10 в.) пише следното: "Един път губернаторът заповяда да заменят фитилите с медни жички, като се надяваше, че лампадите няма да се запалят и чудото няма да се случи. Но когато огънят слезе, медта се запали.."
Най-известен е случаят с неслизането на Огъня през 1579 г., когато арменците успели да подкупят султан Мурад и местната градска управа и да получат правото само те да честват пасха в храма и да получат огъня. От целия Близък Изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний и небесният Огън се явил там. Това било единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма. Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти толкова се разгневили за предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън.
Историята на храма "Възкресение Христово" в дати:
През 135 г. император Тит възстановява Йерусалим (след разрушаването му
при потушаване на еврейското въстание от края на 60-те години на 1 в.), а през 137 г. римският император Адриан засипва с пръст хълма на Голгота и Господния Гроб и построява на това място храм на Афродита, за да попречи на християнските поклонници да се покланят на тези места. Застроява цялата местност с римски храмове и обществени сгради и нарича новопостроения град Елия Капитолина.
Капеланът на йерусалимските кръстоносци Фулк разказва, че когато западните поклонници (от кръстоносците) посетили св. град преди превземането на Кесария, за да празнуват пасха, целият град на Йерусалим бил в смут, защото св. Огън не се явил и вярващите цял ден прекарали в очакване пред храма на Възкресението. Тогава, като че ли по небесно внушение, ... цялото духовенство и кралят отишли в Соломоновия храм, неотдавна обърнат от Омарова джамия в църква, а през това време гърците и сирийците, останали на Гроба, разкъсвали дрехите си и с вопли призовавали Божията благодат. И тогава, накрая, Огънят слязъл...
Известният мюсюлмански историк ал-Бируни (9-10 в.) пише следното: "Един път губернаторът заповяда да заменят фитилите с медни жички, като се надяваше, че лампадите няма да се запалят и чудото няма да се случи. Но когато огънят слезе, медта се запали.."
Най-известен е случаят с неслизането на Огъня през 1579 г., когато арменците успели да подкупят султан Мурад и местната градска управа и да получат правото само те да честват пасха в храма и да получат огъня. От целия Близък Изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний и небесният Огън се явил там. Това било единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма. Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти толкова се разгневили за предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън. Историята на храма "Възкресение Христово" в дати:
През 135 г. император Тит възстановява Йерусалим (след разрушаването му
при потушаване на еврейското въстание от края на 60-те години на 1 в.), а през 137 г. римският император Адриан засипва с пръст хълма на Голгота и Господния Гроб и построява на това място храм на Афродита, за да попречи на християнските поклонници да се покланят на тези места. Застроява цялата местност с римски храмове и обществени сгради и нарича новопостроения град Елия Капитолина.През 326 г. св. Елена открива Честния кръст. Той бил намерен заедно с много други в пещера, където изхвърляли всички използвани кръстове и бил разпознат поради чудо, което се случило при изнасянето му от пещерата.
Константин Велики и майка му Елена построяват първия храм (326-335 г.), като разрушили римските сгради. Този храм, известен като базиликата на св. Константин, бил с великолепна архитектура, дело на архитекта Зиновий. Над Гроба е издигната кръгла постройка, наричана "Ротонда", която се свързвала с огромната базилика и с криптата, където бил открит Честният кръст. Историкът Евсевий Кесарийски в своята книга "Животът на Константин" описва подробно богатата украса със злато, сребро и мрамор на храма, както и освещаването му, което станало на 13 септември 336 г. от епископите, взели участие в събора в Тир.
От 1024 до 1048 г. храмът постепенно се изгражда наново, след сключването на договор между византийския император Роман III и халиф Дахер, със средствата на византийската империя.
От 1099 до 1149 г. на няколко стадия е доизграждан от кръстоносците.
От 1187 до 1190 г. Саладин побеждава кръстоносците, опразва храма, маха Кръста и превръща църквата в джамия. Малко по-късно обаче, след договор с византийския император Исаак Ангел, храмът отново е предаден на християните.
До падането на Константинопол през 1453 г. ключовете от храма на Възкресението се пазят от православните патриарси, което е възобновено от султан Селим при патриарх Доротей. С нов закон на султан Сюлейман ключовете се предават за съхранение на мюсюлманите.
През 1719-1720 г. храмът е ремонтиран от православни и католици при патриарх Хрисант.
На 30 септември 1808 г. арменците изгарят една голяма част от църквата. Две години по-късно храмът е възстановен с православни средства от архитекта Комнин Митилинеос.
През 1834 г. и 1836 г. храмът пострадва силно от земетресения, като възстановителните работи започват с 30 години закъснение, когато големият купол на храма е възстановен от Русия, Франция и Турция.
През 1927 г. малкият купол е разрушен и църквата отново е в незавидно състояние. Възстановителните работи през 1933 г. се провеждат от гърците.
През 1948 г. големият купол е разрушен от две еврейски бомби и след това е наново построен.
Договор от 1958 г. между трите християнски църкви в Йерусалим - православната, католическата и арменската - предвижда общо поддържане на църквата на Христовото Възкресение, като реставрационните работи продължават и до днес.
Богослужението
Рано сутринта на Велика събота множество вярващи от цял свят се събират пред храма, като търсят по-добри места, които да им позволят да станат свидетели на чудото на "изливането на светлината", както се нарича още слизането на благодатния Огън.
В 10 часа започва претърсването на св. Гроб, което се наблюдава от арменците и представителите на други християнски догми. Специални лица изгасят всички кандила и свещи и проверяват за евентуално укрити запалителни материали. В 11 часа Гробът се запечатва с две бели ленти, скрепени с печат от чист восък и знака на патриарха. Тази процедура възстановява запечатването на Христовия гроб от евреите, които са искали по този начин да предотвратят открадването на тялото Му.
С литийно шествие православният патриарх, придружен от арменския и множество архиереи и духовници, влиза в храма на Възкресението. Той влиза в олтара и сяда на патриаршеския трон. Представители на арменците, арабите, сирийците, коптите и други целуват ръката му, за да получат правото да приемат от него свещения Огън. След това започва лития, по време на която патриархът и епископите три пъти обикалят св. Гроб, пеейки църковни химни.
Веднага след това Гробът се разпечатва, патриархът сваля архирейските си дрехи и остава облечен с бял стихар. Управителят на града, както и директорът на полицията претърсват патриарха за възпламенителни материали.
След проверката Йерусалимският патриарх влиза заедно с арменския представител в параклиса над Божия гроб, като през цялото това време кандилата в църквата са загасени. Патриархът коленичи и произнася молитва, с която умолява Бога да дарува свещената светлина.
Синьо-бели светкавици минават навсякъде и факлите, които патриархът държи, но и всички кандила в храма се запалват сами. Получаването на благодатния Огън може да продължи различно време - има случаи, когато светлината слиза за броени минути, а друг път патриархът прекарва доста дълго, коленичил в молитва пред св. Гроб.
След това патриархът излиза и запалва първите свещи, докато полицията следи за порядъка. Според свидетелствата на очевидци и според православното предание няколко минути след получаването на Огъня той не изгаря ръцете на поклонниците.
Мнeние за произхода на Св. Огън
от митрополита на Навпакт Йеротей
"Има някои, които сравняват нетварната светлина, която учениците са видели на Тавор при Преображението на Христос, с Благодатния огън, който поклонниците виждат на Велика събота в храма на Възкресението. Аз вярвам, че св. Огън, който слиза в Йерусалим на Велика събота, е свръхестествено събитие и това става видно от начина на появяването му, от това, че пламъкът в началото не изгаря, от това, че въпреки изпълването на храма с огън, никога не са ставали пожари, както, разбира се, и от факта на душевната промяна, която той предизвиква у вярващите. Той обаче има начало, развитие и край, него го виждат всички в храма, независимо от духовното им състояние, всеки може да го докосне и накрая да го угаси. Благодатният огън е без съмнение дело на нетварната Божия благодат, но не е самата нетварна светлина от Тавор и Христовото възкресение. Както се освещават водата и елеят, така се освещава и елементът на огъня".
Константин Велики и майка му Елена построяват първия храм (326-335 г.), като разрушили римските сгради. Този храм, известен като базиликата на св. Константин, бил с великолепна архитектура, дело на архитекта Зиновий. Над Гроба е издигната кръгла постройка, наричана "Ротонда", която се свързвала с огромната базилика и с криптата, където бил открит Честният кръст. Историкът Евсевий Кесарийски в своята книга "Животът на Константин" описва подробно богатата украса със злато, сребро и мрамор на храма, както и освещаването му, което станало на 13 септември 336 г. от епископите, взели участие в събора в Тир.
От 1024 до 1048 г. храмът постепенно се изгражда наново, след сключването на договор между византийския император Роман III и халиф Дахер, със средствата на византийската империя.
От 1099 до 1149 г. на няколко стадия е доизграждан от кръстоносците.
От 1187 до 1190 г. Саладин побеждава кръстоносците, опразва храма, маха Кръста и превръща църквата в джамия. Малко по-късно обаче, след договор с византийския император Исаак Ангел, храмът отново е предаден на християните.
До падането на Константинопол през 1453 г. ключовете от храма на Възкресението се пазят от православните патриарси, което е възобновено от султан Селим при патриарх Доротей. С нов закон на султан Сюлейман ключовете се предават за съхранение на мюсюлманите.
През 1719-1720 г. храмът е ремонтиран от православни и католици при патриарх Хрисант.
На 30 септември 1808 г. арменците изгарят една голяма част от църквата. Две години по-късно храмът е възстановен с православни средства от архитекта Комнин Митилинеос.
През 1834 г. и 1836 г. храмът пострадва силно от земетресения, като възстановителните работи започват с 30 години закъснение, когато големият купол на храма е възстановен от Русия, Франция и Турция.
През 1927 г. малкият купол е разрушен и църквата отново е в незавидно състояние. Възстановителните работи през 1933 г. се провеждат от гърците.
През 1948 г. големият купол е разрушен от две еврейски бомби и след това е наново построен.
Договор от 1958 г. между трите християнски църкви в Йерусалим - православната, католическата и арменската - предвижда общо поддържане на църквата на Христовото Възкресение, като реставрационните работи продължават и до днес.
Богослужението
Рано сутринта на Велика събота множество вярващи от цял свят се събират пред храма, като търсят по-добри места, които да им позволят да станат свидетели на чудото на "изливането на светлината", както се нарича още слизането на благодатния Огън.В 10 часа започва претърсването на св. Гроб, което се наблюдава от арменците и представителите на други християнски догми. Специални лица изгасят всички кандила и свещи и проверяват за евентуално укрити запалителни материали. В 11 часа Гробът се запечатва с две бели ленти, скрепени с печат от чист восък и знака на патриарха. Тази процедура възстановява запечатването на Христовия гроб от евреите, които са искали по този начин да предотвратят открадването на тялото Му.
С литийно шествие православният патриарх, придружен от арменския и множество архиереи и духовници, влиза в храма на Възкресението. Той влиза в олтара и сяда на патриаршеския трон. Представители на арменците, арабите, сирийците, коптите и други целуват ръката му, за да получат правото да приемат от него свещения Огън. След това започва лития, по време на която патриархът и епископите три пъти обикалят св. Гроб, пеейки църковни химни.
Веднага след това Гробът се разпечатва, патриархът сваля архирейските си дрехи и остава облечен с бял стихар. Управителят на града, както и директорът на полицията претърсват патриарха за възпламенителни материали.
След проверката Йерусалимският патриарх влиза заедно с арменския представител в параклиса над Божия гроб, като през цялото това време кандилата в църквата са загасени. Патриархът коленичи и произнася молитва, с която умолява Бога да дарува свещената светлина.
Синьо-бели светкавици минават навсякъде и факлите, които патриархът държи, но и всички кандила в храма се запалват сами. Получаването на благодатния Огън може да продължи различно време - има случаи, когато светлината слиза за броени минути, а друг път патриархът прекарва доста дълго, коленичил в молитва пред св. Гроб.
След това патриархът излиза и запалва първите свещи, докато полицията следи за порядъка. Според свидетелствата на очевидци и според православното предание няколко минути след получаването на Огъня той не изгаря ръцете на поклонниците.
Мнeние за произхода на Св. Огън
от митрополита на Навпакт Йеротей
"Има някои, които сравняват нетварната светлина, която учениците са видели на Тавор при Преображението на Христос, с Благодатния огън, който поклонниците виждат на Велика събота в храма на Възкресението. Аз вярвам, че св. Огън, който слиза в Йерусалим на Велика събота, е свръхестествено събитие и това става видно от начина на появяването му, от това, че пламъкът в началото не изгаря, от това, че въпреки изпълването на храма с огън, никога не са ставали пожари, както, разбира се, и от факта на душевната промяна, която той предизвиква у вярващите. Той обаче има начало, развитие и край, него го виждат всички в храма, независимо от духовното им състояние, всеки може да го докосне и накрая да го угаси. Благодатният огън е без съмнение дело на нетварната Божия благодат, но не е самата нетварна светлина от Тавор и Христовото възкресение. Както се освещават водата и елеят, така се освещава и елементът на огъня".
