Едно ценно заключение от познавачи на богослужебния ред (типика) за това, дали може да се служи литургия в петъка преди Рождество Христово! Според известни „типикари“ този ден не е „безлитургиен“ и е възможно да се извърши св. Евхаристия в него, макар че обичайното схващане е обратното.
Това се заключава от проучване на типика на Православната църква, направено от гръцкия архимандрит Максим (Матеу) и предложено на българските свещенослужители и църковни певци от проф. Йоанис Папахронис. Той е създател и диригент на смесения хор за източноцърковни песнопения „Йеромонах Неофит Рилски“ на Неврокопска митрополия. По негов почин и с неговите грижи чрез фейсбук-профила „Богослужебни теми и църковен ред“ вече редовно излизат типикарски указанив в помощ на църковните певци у нас (тук). Оттам е взета и статията, която следва.
ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ИЗВЪРШВА СВЕТА ЛИТУРГИЯ В ПЕТЪКА ПРЕДИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
(Текстът е съставен въз основа на статия на архим. Максим (Матеу) в сп. ΣΥΜΒΟΛΗ, т. 11, с. 3 сл.)
Според типика, който е в сила днес, когато празникът Рождество Христово се случи в дните неделя или понеделник, последованието на великите (царски) часове от навечерието на празника се пренася и извършва в предходния петък (22 или 23 декември) след последованието на утринната за деня. А великата вечерна за празника се отслужва следобед в деня на навечерието на Рождество Христово (съответно в събота или в неделя следобед), без да се съчетава с литургията на св. Василий Велики. И дори се е наложила практиката в този петък да не се извършва св. Литургия.
Тази съществуваща, но всъщност привидна забрана да се извършва св. Литургия се дължи по-скоро на неразбиране или погрешно разбиране на древните типици, които, когато дават указания за случаите, в които денят на Рождество Христово „се случи“ в неделя или понеделник, определят пренасяне на последованието на великите часове в петък, като след това поясняват, че днес (петък), след великите часове няма да се извърши велика вечерна заедно със св. Литургия на Василий Велики.
По-точно там пишат: „… като днес не се отслужва св. Литургия на Василий Велики“. Това „като днес не се отслужва св. Литургия на Василий Велики“ е било разбрано в смисъл „като днес не се отслужва св. Литургия“ и това се добавя като забрана при всеки такъв случай. Трябва обаче да се отбележи, че нито в Типика на Константин Протопсалт, нито в Типика на Георги Виолакис (издания на Цариградска патриаршия, бел. прев.) се съдържа такова указание. В първия се споменава следното: „ако празникът на Рождество Христово се случи в неделя, в петък сутринта се пеят само часовете“(1); а във втория пише: „когато празникът на Рождество Христово се случи в неделя, в петък сутринта след последованието на утринната се пеят само великите часове; след молитвата на 9-ия час се прави обичайният отпуст“(2).
От това „само“ в типиците как можем да кажем, че се забранява отслужването на св. Литургия? Тук ще трябва да добавим, че в светогорските типици, както и в Типика на Георги Ригас(3) пише, че в този петък не се извършва Литургия. Но изглежда невероятна подобна забрана за извършване на св. Литургия в този ден, който не е включен в „безлитургийните дни“, каквито са Велики петък и срядата и петъкът на Сиропустната седмица. Единственото обяснение (ако изключим недоразумение) изглежда е това, че при последованието на Рождественските велики часове, което е съставено „по подражание“ на великите часове на Велики петък, подражанието е засегнало и „безлитургийността“(4).
До каква степен обаче това подражание може да следва всички характерни особености на богослужението на Велики петък? И то при положение, че навечерието на Рождество Христово, когато обикновено се пеят великите часове, не е ден, в който да се забранява извършването на литургия, а просто се извършва св. Литургия, съчетана с вечерната заради постния ден, при „спазване на 9-ия час“(5) според древната разпоредба. А е известно, че четиридесетдневният пост за Рождество Христово е установен по-късно по подобие на Великата четиридесетница(6), но не е следвал строгата забрана за извършване на св. Литургия през делничните великопостни дни. Напротив, дори е създаден обичай през Рождественската четиридесетница в енорийски храмове и в манастирите всеки ден да се извършва св. Литургия или така наречените „Четиридесет литургии“, „Четиридесетници“. Тогава как е възможно при такава поредица от четиридесет литургии в един от дните да се забранява извършването на св. Литургия?
Тук възниква и проблем с празнуващите храмове, т. е. храмове, чиито светци се честват в тези дни, като например св. Наум Охридски (23 декември), местни светци като св. Десет мъченици от Крит (23 декември), както и св. Анастасия (22 декември). Вярващите от съответните райони имат особена почит към тези светци и искат да ги почитат със св. Литургия. По този въпрос покойният професор по литургика Йоанис Фундулис(7) пише: „Знам случаи, когато в празнуващи храмове много свещеници извършват Златоустова литургия в тези дни въз основа на древна традиция въпреки „забраната“ на типика. Тогава литургията ще трябва да се отслужва, както обикновено, след 6-ия час, както е редно да става и през останалите дни на годината, или след 9-ия час, както предвиждат по-новите типици за празника Благовещение, когато съвпадне с Велики петък…“(8).
Може би някой ще се запита: след като навечерието на Рождество Христово или на Богоявление е постен ден, когато това навечерие се случи в събота или неделя, т. е. в непостен ден, не следва ли този постен ден да се премести в петъка преди това? Отговорът е: не! Този древен богослужебен пост в навечерието не се пренася според онези древни характерни дадености от Великия пост, според които, както казахме, „се спазва 9-ият час“, т. е. св. Литургия се отслужва следобед (заедно с вечерната). Просто този пост не се спазва. И за случая с Богоявление това си е ясно, тъй като петъкът 3 или 4 януари се пада в числото на дванадесетте дена след Рождество Христово, когато не се пости. И за Рождество Христово обаче е в сила същото, що се отнася до литургичните последици от строгия пост в навечерието на празника при „спазване на деветия час“, т. е. св. Литургия след вечерната.
Тук ще трябва да кажем, че според типика от 12 в. на манастира „Св. Богородица Благодетелка (Евергетида)“ край Цариград, когато се случи навечерието на Рождество Христово в събота или неделя, великите часове въобще не се четат, не се отслужват(9). В крайна сметка обаче се е наложило решението, което дава типикът от 1131 г. на манастира „Свети Спасител“ в област Месиния, Пелопонес. А то е: да се пренася последованието на великите часове в предходния петък(10). И добре се е наложило(11), за да не се загуби това самостойно празнично последование.
Но това пренасяне „по съображения за икономѝя“ (бел. прев. – компромисно) на това важно самостойно и отличаващо се последование на великите часове, което в онази епоха може да е сметнато и за „модернизъм“, не е възможно да повлече след себе си и всичките останали елементи на службата в навечерието, както не е повлякло и вечерното извършване на св. Литургия, нито може да наложи денят да бъде без св. Литургия. Просто става дума за едно пренасяне на това важно годишно последование без останалото, свързано с навечерието на празника, и особено без всичко онова, което съпътства Великия петък.
Заслужава внимание онова, което казва покойният проф. Йоанис Фундулис: „Много се страхувам, че забраната да се извършва св. Златоустова литургия в тези дни се дължи на недоразумение или на прекалено влияние на сравнението с Велики петък. Във всички древни типици, поне доколкото ги познавам, става дума само за това, че при пренасянето на последованията при големите празници не се извършва в тези дни литургията на Василий Велики. Никъде не се говори за забрана да се извършва Златоустовата литургия“(12).
Нека обаче погледнем на въпроса практически, т. е. как може да се извърши св. Златоустова литургия и празничното последование на великите часове. Най-доброто решение би било последованието на великите часове да се извършва в петък следобед заедно с предпразничната вечерна, а в петък сутринта след предпразничната утринна за деня да се отслужи и св. Златоустова литургия. Друго решение би било да се изпеят великите часове след отпуста на св. Литургия сутринта, както предвиждат най-древните типици, когато съвпаднат Велики петък и Благовещение; или да се отслужи утринната, след нея – великите часове, а след отпуста на 9-ия час да се отслужи св. Златоустова литургия, както предвиждат по-новите типици за същия случай, т. е. когато празникът Благовещение съвпадне с Велики петък(13).
И така, вярваме, че с разрешението и благословението на местния архиерей може да се извърши св. Златоустова литургия навсякъде и особено в празнуващите храмове и манастири по места.
1) Вж. Τυπικόν Κωνσταντίνου Πρωτοψάλτου [Типик на Константин Протопсалт]. Константинопол, 1838. с. 58.
2) Вж. Τυπικόν Γεωργίου Βιολάκη [Типик на Георги Виолакис]. Константинопол, 1888. с. 133, §22.
3) Вж. Ригас, Г. Τυπικόν [Типик]. Солун, 1994. с. 381, случай 11, §1.
4) Фундулис, Й. Απαντήσεις σε Λειτουργικές απορίες [Отговори на богослужебни затруднения]. т. 5. Атина, 2003. с. 230.
5) Израз от богослужебната практика, който означава хранене в такъв ден само веднъж, в 9-ия час, т.е. в около 15 ч.(бел. прев).
6) Сиреч четиридесетдневният пост преди Страстната седмица на Великия пост (бел. прев).
7) Йоанис Фундулис (1927-2007 г.) е известен професор по литургика и омилетика в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет, а след пенсионирането си – и директор на Патриаршеския институт за патристични изследвания в Солун; издаде многотомната поредица Отговори на богослужебни затруднения (Απαντήσεις σε Λειτουργικές απορίες), които в продължение на десетилетия бяха последователно публикувани в изданието на Св. Синод на Гръцката църква „Ефимериос“, приложение на сп. Еклисия (бел. прев).
8) Фундулис, Й. Пос. съч. т. 2. Атина, 1969, с. 99 сл.
9) Вж. Типик на манастира „Евергетида“, ръкопис 788, от библиотеката на Атинския университет, във: Τυπικά Ι, Киев, 1895. с. 355.
10) Вж. Le Typicon du monastère du Saint-Sauveur à Messine (Codex Messinensis GR. 115, A.D. 1131). Roma 1969, p. 80.
11) Фундулис, Й. Пос. съч., т. 5, с. 229.
12) Фундулис, Й. Пос. съч., т. 2, с. 99.
13) Пак там, с. 99-100.
Превод: И. Ж. Д.
