Бла­гос­ла­вя­не­то

Бла­гос­ло­ве­ни­е­то се пре­по­да­ва с ръ­ка или със св. кръст (през вре­ме на св. служ­ба ар­хи­е­ре­ят бла­гос­ла­вя све­ще­ни­ци­те, дя­ко­ни­те и ипо­дя­ко­ни­те. Ако ня­ма ар­хи­е­рей, све­ще­ни­кът бла­гос­ла­вя дя­ко­на, ипо­дя­ко­ни­те, ка­дил­ни­ца­та и пр.). При бла­гос­ло­ве­ние с ръ­ка тряб­ва да се нап­ра­ви кръст над бла­гос­ла­вя­ния или бла­гос­ла­вя­но­то, ка­то наг­ла­са­та на пръс­ти­те, ко­и­то да­ват на­чал­ни­те бук­ви на Спа­си­те­ле­во­то име Ис. Хр., се нап­ра­ви в са­мо­то на­ча­ло на бла­гос­ла­вя­не­то.

Бла­гос­ла­вя­не­то е ва­жен акт и мно­го чес­та със­тав­ка на бо­гос­лу­жеб­ни­те чи­но­пос­ле­до­ва­ния, за­то­ва и не­го­во­то сим­во­лич­но дейс­т­вие тряб­ва да се из­вър­ш­ва вни­ма­тел­но, за да се по­чув­с­т­ва и из­жи­вя­ва от бла­гос­ла­вя­ния или бла­гос­ла­вя­ни­те ка­то ук­реп­ва­ща и обод­ря­ва­ща ги ду­хов­но и те­лес­но бо­жес­т­ве­на мощ.

Тряб­ва да се от­бе­ле­жи с го­ля­мо съ­жа­ле­ние, че бла­гос­ло­ве­ни­е­то мно­го чес­то се пре­по­да­ва твър­де неб­реж­но при вън­ш­но­то му тех­ни­чес­ко из­пъл­не­ние. А при из­вън­бо­гос­лу­жеб­но бла­гос­ло­ве­ние ­ неряд­ко с ду­ми в ше­го­вит тон и с бла­го­по­же­ла­ния, от­к­ло­не­ни от здрав сми­съл. То­ва, раз­би­ра се, ув­реж­да прес­ти­жа на пас­ти­ра, от ко­го­то се очак­ва оте­чес­ко бла­гос­ло­ве­ние и чрез ко­е­то той мо­же да из­во­ю­ва сво­е­то ду­хов­но вли­я­ние над ду­ши­те. От дру­га стра­на, та­ка се обез­с­мис­ля един акт на бла­го­чес­тие. Сле­до­ва­тел­но, е явно, че все­ки све­ще­нос­лу­жи­тел тряб­ва да се от­на­ся пра­вил­но към бла­гос­ло­ве­ни­е­то и не­го­во­то пре­по­да­ва­не, за да ста­ва по на­чин, дос­то­ен за наз­на­че­ни­е­то и сми­съ­ла му.