Мобилно меню

4.7391304347826 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (46 Votes)

St Filaret DrozdovВ началото на божествената Литургия, между първите молитвени прошения към Господа Бога, Православната църква произнася и следното: О мире всего мира, благостоянии святых Божиих церквей и соединении всех, Господу помолимся.

Слушайки това, някои, като отварят сърцата си с любов, миролюбие и веротърпимост, се молят не само за доброто състояние и съединение, т. е. за съхраняване в единство на православните свети Божии църкви – отделните, които съставляват Вселенската църква, като например Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската или Руската, но и за възсъединяването на църквите, отклонили се от православието – например, Римската, Арменската.

Други пък, като се ограждат със строга ревност за православието, тук се молят само за съединението на светите Божии църкви на православните.

Кой няма да уважи ревността по православието? Кой няма да признае достойнството на всеобемащата любов? Към кое от двете гореспоменати значения на молитвата трябва предимно да се придържа съединяващият своята молитва с молитвата на Православната църква? Или, по-добре да кажем: кое от двете значения предимно ни внушава самата Православна църква с думите от своето чинопоследование?

Наистина ли Православната църква се моли само за православните църкви? Учейки ни в същата тази молитва да прострем любовта си до пределите на целия свят, нима тя стеснява пределите на своята любов към църквите? Не желае ли тя спасението на инославните църкви чрез тяхното възвръщане в съ-единението с Православната църква?

Как Православната църква изразява своята молитва за съединението на църквите? О мире всего мира и благостоянии святих Божиих церквей, и соединении всех, Господу помолимся. Ако молитвата трябваше да има ограничено значение само за православните църкви, то думите трябваше да бъдат: О благостоянии и соединении всех святых Божиих церквей Господу помолимся. Но не са постъпили така, а молитвата е разделена на две части: 1) о благостоянии святих Божиих церквей 2) и соединении всех. Тази молитва се отправя винаги: и в мирно, и не в мирно за църквите време. Следователно първата част на молитвата има следното значение: о благостоянии, т. е. за състояние на мир и единство на православните свети Божии църкви, за да може вече даруваното им благостояние да бъде запазено, а ако някъде в нещо е нарушено, отново да им бъде дарувано от Божията благодат. Съгласно с това и втората част на молитвата трябва да се разбира за съединение на църквите: доколкото то съществува, да бъде съхранено и доколкото някъде е нарушено – да бъде възстановено. В тази втора част на молитвата е поставена думата всички, която липсва в първата, а това дава да се разбере, че значението на втората част е по-обширно от това на първата. От това, че втората част не е съединена с първата, а е отделена от нея, следва изводът, че не всичко, съдържащо се в първата, трябва да бъде отнесено към втората и затова няма нужда втората да бъде допълнена с: за съединението на всички свети Божии църкви, а трябва да се допълни с: за съединението на всички църкви. Защото Православната църква се моли за съединението на църквите така, щото съществуващото съединение на православните църкви да бъде съхранено чрез Божията благодат и чрез Божията благодат да бъде възстановено съединението с Православната църква и на онези църкви, които едно или друго неправилно учение е отделило от нея.

Няма ли обаче да ни възразят против това изяснение на молитвата, като ни представят в качествоото на възражение, че в диптисите, на проскомидията неправославни не се поменават? Отговаряме: това е нещо съвсем различно.

Едно е в обширния състав на молитвите, обхващащи целия свят да се молим за съединението с Православната църква на неправославните църкви, а друго – да споменаваме неправославни в диптисите при тайнството Евхаристия. Неправославните сами чрез своето неправославие са се отлъчили от общение с тайнствата на Православната църква и на това съответства тяхното неспоменаване в тайнството на Евхаристията и изключването им от диптисите. А за това, че и в Литургията на верните можем да се молим за възсъединението на църквите, отделили се от Православната, виж молитвата в Литургията на св. Василий Велики: Умири раздорите между църквите. Раздорите на църквите са от това, че една или друга църква не се покорява на православното учение в някои негови части и от това изпада в състояние на разкол. От своята молитва обаче св. Василий не изключва и такава църква: Умири раздорите между църквите.

Когато Антиохийският патр. Йоан, заедно със своите епископи, не се покорил на православното определение на Ефеския събор, когато осъдил неговия председател св. Кирил Александрийски и, следователно, заедно със своята църква изпаднал в състояние на разкол, можем ли от това да помислим, че св. Прокъл и Константинополската църква, молейки се за съединението на всички църкви, не са се молили с тази молитва и за възсъединението на Антиохийската църква?

И така, нека благочестивата ревност да се моли преимуществено за благостоянието на светите Божии църкви православни и за запазването в тях, чрез Божията благодат, на единството на духа чрез връзките на мира. Но нека и всеобхващата християнска любов се моли за съединението на всички църкви и за възсъединяването с Православната църква на отклонилите се от нея с неправилни учения, за да бъде според обещанието на нашия Господ Иисус Христос, едно стадо, както Той вече е един Пастир и Владика на Своята Църква на земята и на небесата, във времето и във вечността.

Допълнение. Това изследване бе написано според четенето на славянския текст на Литургията, в който думата всички не може да се обясни по друг начин, освен чрез допълване от предходната част на текста като всички църкви. Вече след написването му успяхме да видим и гръцкия текст на Литургията, в който се чете не τῶν πασσῶν, а τῶν πάντων, т. е. на всички християни. Това обаче не противоречи на нашето тълкувание, защото ако текстът имаше ограничено значение, то трябваше да се каже: περί τῆς τῶν πάντων ὀρθοδόξων χριστιανῶν ἑνώσεως – за съединението на всички православни християни. Без това ограничение казаното с необходимост дава следния смисъл: за съединението на всички православни християни помежду им и за съединението с тях и с Православната църква и на останалите християни, непринадлежащи към единството на Православната църква.

Превод: Златина Иванова

* Филарет (Дроздов), митр. Московский „Значение церковной молитвы о соединении Церквей” – В: Прибавления к Творениям св. Отцов, 19, 1, 1860, с. 1-5 (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wkfk8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.