Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)
В богослужебния цикъл на Православната църква прославянето на нашия Спасител и страстите Христови присъстват неотменно свързани.

Богослужебните текстове и песнопения, посветени на празника Преображение Господне ни спомнят страданията и кръстната смърт на Иисус Христос. По същия начин като се приближаваме към страстите Христови, св. Четиридесетница ни припомня, че разпнатия на кръста Христос е явилият се на Тавор в ослепителното сияние на Божествената си природа Спасител.
Във втората неделя от Великия пост Православната църква чества паметта на св. Григорий Палама, основател на исихаст-ката школа. Централна част от неговото учение е темата за нетварната Таворска светлина и възможността за лично преображение чрез общение с Бога. В Западната църква, вероятно по древна традиция, Преображение Господне е залегнало в евангелското четиво на същата неделя. Така с темата за прославянето на Божествената природа на Богочовека Христос св. Четиридесетница ни повежда по пътя на нашето лично преобразяване.
Нашето преображение в Христовото име, чрез Неговото Слово и в Неговия образ, ни прави онтологично и есхатологично съучастници в Неговата слава, славата на Царя на Царете и на Агнеца, Който взе върху Си греховете на света.
Човешката природа се преобразява в общението с Бога, в което трябва да участваме духовно и физически, с цялото си сърце и душа и с всичкия си разум.
Възможността за преобразяване на личността, към което е устремен всеки християнин, ни свързва с Преображение Господне - едно свръхестествено според нашите виждания събитие, едно чудо, което този път не произлиза от вярата на присъстващите, а от Самия Бог, както свидетелства Евангелието.
Защо нашият Спасител трябваше да се яви в славата Си на Син Божий непосредствено преди да започнат Неговите страдания? Той като Съвършен Бог и Съвършен Човек нямаше нужда от това.
Но Неговите ученици, св. апостоли, трябваше да станат очевидци на Божията сила и слава, за да утвърдят все още крехката си вяра в Божествената природа на Иисус Христос. Това събитие неслучайно става след като Иисус Христос оставя Галилея и тръгва за Йерусалим, знаейки това, което ще последва - Синът Човечески ще бъде предаден на съд, ще страда, ще умре и след три дни ще възкръсне.
Не напразно Бог Отец още веднъж чрез словата Си потвърждава Божествената природа на Единородния Си Син, като нарежда на онези, които Го следват: „Него слушайте!”. За да укрепи св. апостоли да последват Господа и посредством дадената им свише благодат да поемат пътя на страданията и да отдадат живота си за Христа.
По същия начин св. Четиридесетница ни припомня славата на Иисус Христос малко преди Неговата кръстна смърт и Възкресението Му, за да ни утвърди в нашата лична Четиридесетница, в която ни предстои да преобразим вътрешно и външно своята личност, като умрем и възкръснем за Христа, като изповядаме своята вяра в Св. Троица и се приобщим с Тялото и Кръвта на нашия Спасител.
Евангелското четиво във втората неделя от Великия пост също ни раз-крива силата на Божествената природа в Личността на Иисус Христос. В него е залегнала историята за изцеряването на парализирания от Капернаум.
Така евангелието ни подтиква да размислим за чудото като за свръхестествен феномен, в сравнение с онтологично заложените закони в материалната среда или природа, или като нещо естествено и нормално, когато се отнася до акт или действие, извършено от Бога.
Евангелското четиво ни въвежда в обстановката на един обикновен капернаумски дом, където Иисус Христос благовести словото Божие, заобиколен от множество хора. Сред тях е и един болен, парализиран човек, който изтласкан от тълпата не може да доближи Иисус Христос, затова е спуснат от носещите го през покрива.
В Евангелието се казва, че Иисус, като видял тяхната вяра, казал на парализирания: „чедо, прощават ти се греховете” (Марк 1:15).
Намиращите се там книжници, изпълнени със съмнение в Неговото дело, се питали: „Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” Иисус, четейки в сърцата им, отговорил, като ги попитал: „Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или стани, вземи си одъра и ходи?” И преди да извърши чудното изцеление на болния, им засвидетелствал Своята природа и сила с думите: „Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава греховете: тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.”
Ето как вярата, засвидетелствана от просещия изцеление, и силата на Богочовека преобразяват естествените природни закони, когато се касае до спасението на човешката душа.
Истинската вяра е неразривно свързана със свободната воля и делото. Тоест с физическия акт както от страна на човека, който проси и се нуждае от Божията намеса, така и от страна на Спасителя, Който с благодатта и силата на Своето спасително слово променя физическите закони и върши чудо, според нашите човешки възприятия и сетива.
Но в кой момент се извършва чудото? Къде трябва да търсим неговата същност - в нещо вътрешно, зависещо от нас самите, или в нещо външно, свръхестествено, което не зависи от човека? В изповедта на вярата или в акта на самото физическо преобразяване?
За да бъде извършено подобно преобразяване на творението, е нужно преди всичко вяра и воля за промяна. Трябва да направим първата крачка, да положим усилия, след което Бог ни взима в Своите ръце като Творец и Създател. Нужно е да станем истински съсъди за благодатта на Св. Дух, за да може Бог да действа в нас и да ни промени.
Ето това е чудото, Божият отговор на нашата лична и на всички християни молитва; отговор, в който получаваме своето изцеление, вяра и надежда за нов живот. Живот в Иисуса Христа.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wdfw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб