До Президента На Република България
До Министър Председателя На Република България
Копие: До Светия Синод На Българската Православна ЦъркваУважаеми Господа,Обръщаме се към вас и във ваше лице към всички български държавници в момент, който е важен и съдбоносен както за по-нататъшния път на Православната Църква в родината ни, така и за целокупния наш народ.На 22 януари т.г. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) обяви решението си по делото на "митрополит" Инокентий и др. срещу България. След внимателния му прочит се убедихме, че то е крайно пристрастно, тенденциозно, необективно и неправомерно.В нашето обръщение не си поставяме за цел да правим подробна критика на решението, но да изложим пред вас мотивите, с които да окуражим и подкрепим ръководството на Българската държава да продължи и довърши в рамките на своите компетенции вече започнатото и благословено от Бога дело по приключването на пагубния и насърчаван от външни на Църквата сили разкол.
Дълбоко сме убедени, че нашата държава трябва да подкрепи и защити приетия през 2003 г. Закон за вероизповеданията, да не позволи изменения във веднъж завоюваното ценно достояние. Считаме, че не съществува нищо, от което държавните мъже биха могли да се страхуват и което да ги разколебае от възприетата вече правилна посока.
Решението на ЕСПЧ е в голяма степен несъстоятелно и слабо като съдебен документ и би могло аргументирано да бъде обжалвано от Правителството. На много места в него се тълкуват субективно и тенденциозно историческите факти. Ще споменем само стремежа Светият Синод да бъде представен като "асоцииран" с определени политически сили, по-конкретно с комунистическата партия (вж. пар. 15, 22 и др.). Това твърдение, освен че е юридически несъстоятелно, е и по същността си абсурдно. Православната Църква никога не би могла да се обвърже с която и да било партия и партийна идеология. Нейната вяра, нейните методи на действие, нейната структура са коренно различни от партийните. Възможно е не гравитирането на Църквата към определени партии, а проявата на държавнически разум от страна на политическите сили и като следствие от това благоприятно отношение към общата на всички ни Майка -Православната Църква.
В решението на Европейския съд е ясно забележима и тенденцията вътрешно църковните въпроси, които са предмет на каноничното право, да бъдат представяни като политически и така да бъде внушавано, че ЕСПЧ е компетентен да се произнесе по тях. В текста на решението постоянно се внушава пряко и косвено, че в БПЦ е налице "дълбоко и истинско разединение", че Светият Синод и разколническият "синод" са две равностойни образувания и че действията на разколниците (които отначало до край си останаха една шепа хора) са проява на демократичност и плурализъм, а действията на държавата след 2003 г. са антидемократични и нарушават самоуправлението на Църквата. Това е основният опорен пункт на решението, но той е и най-уязвимият и неправомерен. БПЦ не е държавна или политическа организация, а е част от единното тяло на целокупната Православна Църква в целия свят. Това се изразява по най-съвършен и цялостен начин в евхаристийното общение между отделните поместни Църкви, т.е. от съвместното им участие в приобщаването със светото Тяло и Кръв Христови. Канонично е това ръководство и тази поместна Църква, която е в общение с останалите поместни Църкви и която по този начин е част от единното Тяло Христово. Това е нещо коренно различно от понятието за "международно признание". Това е и върховният критерий за каноничност и законност и съответно за неканоничност и незаконност на разколниците, които от никого и никога не са приемани в общение.
Свиканият през 1998 г. Всеправославен събор по молба на българския Патриарх документално потвърди единството на БПЦ с другите канонични Църкви. Затова Правителството на родината ни е действало изцяло законосъобразно и в съответствие с правилата за самоуправление и самоопределяне на религиозните общности, когато след взетите решения на Всеправославния събор съдейства на Светия Синод да си възвърне незаконно и насилствено отнетите му църкви, манастири и административни сгради. Ето защо са несъстоятелни твърденията в решението на ЕСПЧ за "нерешен спор" (пар. 109) между двете страни. Въобще не е възможно да се приеме заявеното в мотивите, че може да има две страни и две ръководства на БПЦ, защото това е каноничен въпрос и Европейският съд, както и всеки друг светски съд няма право да се произнася по него. Всяка една Православна Църква има само едно канонично ръководство. Както Правителството ръководи държавата по определени правила, така и Църквата се управлява от нейните канонично избрани органи през всичките векове от създаването й.
Накрая ще споменем само и красноречивия сам по себе си факт, че една от основните претенции на жалбоподателите е да получат "обезщетение" поради загубването на заграбените от тях храмове и църковни имоти. Но питаме се дали е възможно православни християни, които милеят за светинята, да оценяват построени от векове храмове и манастири в парична стойност!?
Няма нужда да се спираме повече върху текста на решението. Вярваме, че това ще сторят компетентни юристи, които подробно ще покажат неговата несъстоятелност и тенденциозност, поради които то има характер не на обективно решение на коректен и безпристрастен съд, а на адвокатска пледоария в полза на жалбоподателите-разколници.
В заключение бихме искали да подчертаем, че наистина знаменателно е заглавието на делото: "Свети Синод на БПЦ (митрополит Инокентий) срещу България". Действията на разколниците и на подкрепящите ги сили са насочени действително срещу България като цяло, защото искат да нанесат удар в нейното сърце - Православната Църква.
Затова се обръщаме към вас с призив да защитите сърцето на България чрез обжалване решението на Европейския съд, да положите всички усилия то да не бъде повече смущавано и затормозявано. От това страда цялото тяло на народа ни. Защитата на правата на Църквата е защита на националната идентичност на народа ни, на неговото съществуване въобще. В това високо благородно дело зад вас ще бъдат всички православни българи. Вярваме и сме убедени, че в това дело зад вас ще бъде и Сам Бог и ще ви подкрепя със Своята всепобеждаваща десница. От сърце ви желаем Неговата помощ да бъде с вас и във всички други ваши дела, извършвани в полза на Отечеството ни.
ИГУМЕН НА ЗОГРАФСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ
Архимандрит Амвросий
и цялото в Христа братство
Архимандрит Амвросий
и цялото в Христа братство
