Уважаеми членове на Общото събрание,
Според чл. 26, ал. 6 от Закона за висшето образование и чл. 43, ал. 1 от ПУДСУ Общото събрание (ОС) се свиква най-малко веднъж годишно; според ал. 2 от чл. 43 на ПУДСУ – от неговия председател. Именно на основание това нормативно изискване е свикването и провеждането на настоящото ОС.
Уважаеми членове на ОС, “Общото събрание е висш орган на управление на факултета” (чл. 45, ал. 1.).
Най-общо може да се каже, че основните функции на ОС са законодателна и контролна. Общото събрание има и конститутивна функция. Това са правомощия, които само ОС има и които се основават на Конституцията, специализираните закони в областта на науката и образованието и на ПУДСУ. Контролната функция на ОС се състои в контрола, който събранието упражнява върху изпълнителната власт в лицето на деканското ръководство и на Факултетния съвет, както и върху дейността на всеки един член на Факултета. Това става чрез задаване на актуални въпроси и питания, чрез изискване на отчети и взимане на конкретни решения. Членовете на ОС съдействат за ефективната работа на Факултета – както на преподавателския състав, така на факултетската администрация. Конститутивната функция включва правомощия на ОС да избира по предложение на председателя на Събранието състава и структурата на ФС, председателя и членовете на различните комисии, както и да освобождава свои членове за неспазване на правилата и добрите нрави във Факултета. Последното правомощие е под формата на взето решение и предложение до прекият работодател, в случая Ректора на СУ “Св. Климент Охридски”. Посочените преки действия имат отношение преди всичко към спазването на законите и дисциплината в съответния факултет, те допълват в голяма степен нормативната компетентност на централизираните органи на СУ, като Ректорското ръководство, Контролния съвет и т.н. Основна отговорност за функционирането на ОС носи неговият председател. Той е отговорен пред закона за извършени противозаконни и противоморални дейния в рамките на академичната общност на Факултета, както от отделни нейни членове, така и в резултат на групови нарушения. Председателят на ОС е длъжен да информира членовете на Събранието за всяко деяние, което е в разрез със законите на страната, независимо от позицията, която административно заема евентуалният извършител. В този смисъл е и отчетът ми пред вас на настоящото ОС – под формата на доклад. В него ще засегна преди всичко по-съществени проблеми, свързани с установяването на груби нарушения в рамките на БФ през учебната 2007/2008 г.
[…]
1. На първо място припомням за проведения неправомерен избор на ръководител на Катедра “Систематическо и практическо богословие”, проведен на декемв. заседание (2007 г.). На тази дата Димитър Станков Киров, ръководител на Катедра “Систематическо и практическо богословие, свика катедрено заседание за избор на ръководител на същата катедра. Това фактическо действие на Д. Киров наруши чл. 68, ал. 2 от ПУДСУ, според който единствено Деканът на факултета има правото да свика с нарочна писмена заповед катедрено заседание за избор на нов ръководител на катедра. Друго фактическо нарушение е и обстоятелството, че мандатът на Д. Киров, като ръководител на същата катедра, изтичаше чак на 18. 02. 2008 г., т.е. нямаше основателни причини за предсрочното му самопрекратяване.
Нарушение на правилата за избор на ръководител на катедра бе и обстоятелството, че в поканата за свикване на това катедрено заседание не фигурираше нарочна точка за избор на ръководител на катедра. Към момента на неправомерният избор на ръководител катедра единственият хабилитиран преподавател – доц. д-р Божидар Андонов, който по презумпция е възможен кандидат за тази длъжност, отсъстваше от България (разрешен отпуск), не бе уведомен за това катедрено заседание.
От протокола на проведеното заседание за избор на ръководител на катедра бяха констатирани и други нарушения на нормативния ред:
– от Протокола на заседанието се вижда, че Д. Киров изтъква като аргумент за предсрочното прекратяване на мандата си като ръководител на катедрата произведените в рамката на 2007 г. избори за ново ръководство на СУ, както и избор на Декан в Богословския факултет, обстоятелства, които са нормативно несъстоятелни;
– отсъстваше формално приемане на прекратяване на мандата на Д. Киров като ръководител на Катедрата чрез гласуване – както по време на самото заседание, така и в последствие като санкция от ФС на Богословския факултет;
– изборът бе опорочен поради факта, че вотът за избор на ръководител на катедра е проведен с явно гласуване, действие, което е очевидно нарушение на чл. 69, ал. 6 от ПУДСУ.
Във връзка с некомпетентното поведение на Д. Киров по административно-нормативни въпроси (за неправомерния “самоизбор”), касаещи устройството и дейността на Факултета (в частност катедрата), ФС на Богословския факултет взе решение Ректорското ръководство на СУ да бъде сезирано, с предложение за придвижване на наказателно-административна процедура за налагане на административни наказания (по редът на закона) на Димитър Станков Киров – “обществено порицание” (по см. на Закона за административните нарушения и наказания – чл. 13, а – във връзка с чл. 18) и “последно предупреждение за уволнение” (по редът на чл. 128, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ПУДСУ; вж. протокол от. ФС № 5/28.01.2008 г.). Допълнителни основания за решението на ФС и сезирането на Ректорското ръководство на СУ бяха също:
– неправомерни нарушения на Димитър Киров, в качеството му на Ръководител катедра. […]
2. Във връзка със системните нарушения на Д. Киров на законите и добрите нрави в Богословския факултет ФС оторизира със свое решение комисия, която да установи обстоятелства и факти около въпроси, които от години занимават академичната общност на Факултета и касаят пряко кариерното развитие на Д. Киров. Комисията в състав Декана на БФ доц. д-р Емил Трайчев, зам.-декана доц. д-р Ал. Омарчевски и председателят на ОС, след като проучи наличната документация, категорично заключи, че са налице категорични факти за извършени умишлени документни престъпления и административни нарушения от страна на Димитър Станков Киров, щатен преподавател в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. За това бе изпратен сигнал до Ректора на СУ проф. дин Иван Илчев и до председателят на Контролния съвет на Университета проф. д-р Радостин Беленски. Тъй като откритите престъпления и нарушения касаят пряко дейността на Висшата атестационна комисия сигналът бе адресиран и до председателят на Президиума на ВАК академик проф. дмн Петър Кендеров. За информация сигналът бе изпратен и до ректорските ръководства на Пловдивския и Шуменския университет и до Висшия евангелски богословски институт – организации и институции, с които Д. Киров е в трудовоправни отношения и заема различни позиции под различна форма. Фактите по този сигнал, допълнени с мои констатации, са следните:
От години в Богословския факултет съществуват основателни съмнения относно притежаваната от Димитър Станков Киров научна степен “доктор на теологическите науки”, както и по отношение на придобитите от него научни звания (“доцент” и “професор”). Във връзка с това са отправяни многократно запитвания и сигнали до ръководството на СУ “Св. Климент Охридски”. За съжаление обаче през годините по тях не е осъществена щателна проверка.
В тази връзка и в контекста на законите на Р. България (вкл. на разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация – Раздел ІІ: официална и служебна), аз, като председател на ОС, както и настоящото ръководство на Богословския факултет (упълномощено от Факултетния съвет с прот. № 6/ 21.02.2008 г.), сме длъжни да информираме ОС за извършени административни нарушения и документни престъпления от страна на Димитър Станков Киров, които могат да се групират в следните пунктове:
А/ Както посочих, един от въпросите, които многократно са повдигани в академичните богословски среди от последните години е свързан с легитимността на научната степен “доктор на теологическите науки” на Димитър Станков Киров. В края на 80-те години на миналия век, малко преди демократичните промени в страната ни, Д. Киров заминава за Варшава (НРП) на специализация. От там той се връща с документ, удостоверяващ, според самия него, придобиването на научната степен “доктор на теологическите науки” (през 1991 г.) – за труда си “Добро и зло в българската църковна литература – ІХ-ХХ век (богословско-етическо изследване)”.
Извършената обаче вътрешноведомствена проверка по случая установи, че придобитата от Димитър Киров през 1990 г. научна степен “хабилитиран доктор” не е еквивалентна на научната степен “доктор на богословските науки”, която се присъжда в Р. България. Това е така, защото към периода на придобиването на същата научна степен не съществува споразумение между НРБ и ПНР за взаимно признаване на документи и дипломи, в които да фигурират научни степени по “теология” (богословие). Според публична информация, отразена в официалните документи на Р. България, до 10.05.1991 г. теологията (богословието) не фигурира като специалност в “списъка на професионалните направления и специалностите на висшето образование, сроковете на обучение и мрежата на висшите учебни заведения в Република България”. Следователно и научните степени придобити в двете страни не могат фактически да бъдат приравнявани, или, ако това е станало, следва въпроса – на какво правно основание? (вж. Конвенцията между правителствата на социалистическите държави за взаимно признаване еквивалентността на образователните документи, вкл. и научни степени и звания, утвърдена от МС на НРБ с решение № 615/22.12.1972 и в сила от 30.01.1975 г.).
В същата връзка е и констатацията, че на официалната страница на ВАК (http://vak.acad.bg/) липсва каквато и да е информация за легализирането на научната степен “доктор на богословските науки” на Димитър Станков Киров. В този смисъл, от решаващо значение за разрешаването на проблема е отговорът на въпросите: съществува ли въобще такъв документ, дадена ли е диплома на Димитър Киров за придобита научна степен “доктор на теологическите науки”? Кой е номерът на протокола на Президиума на ВАК, с който е дадена научната степен? Кой е номерът на диплома (или удостоверението), през коя година е издадена? От направената справка във ВАК се установи, че такъв документ (диплом) не съществува в служебното досие на Димитър Станков Киров. Освен това, дисетрационният труд, защитаван от Димитър Киров в Полша, де факто никой не е виждал. В Богословския факултет на СУ липсва какъвто и да е екземпляр от него, такъв не е депозиран (справка от ръководството библиотеката на БФ – прилага се).
В тази връзка, съществуват ли екземпляри от този труд, които да се съхраняват във ВАК (респ. НБКМ или ЦИНТИ), като се има предвид изискването на чл. 36 и чл. 68 от ППЗНСНЗ, където са посочени изисквания за процедури за утвърждаване и приравняване на получени в чужбина научни степени, вкл. представянето на съответния дисертационен труд (2 екз.), автореферат (2 екз.), както и диплом за научна степен, издаден от съответната научна организация в оригинал и официално заверен превод? Такава документация в посочените учреждения липсва.
В тази връзка, странен е отговорът на Д. Киров, който той писмено представя на Декана на БФ, на основание взето факултетско решение – да предостави дисерт. си труд в библиотеката на БФ. Въпросният отговор гласи: “В хранилището на БФ се намират академичните дела на всички преподавател. През 1990 г. представих на тогавашния Академически съвет пълния набор от документи (заедно с дисертацията си) като отчет за моята работа във Варшава.
Трудовете ми, които са били рецензирани, са на разположение не само в библиотеката, дисертацията ми беше включена в съчиненията за рецензиране на продукцията ми за професор, за сведение, без да се рецензира. Ще ми бъде неприятно, ако тази документация не се намират в БФ. Дали не са изчезнали?”, завършва Д. Киров (вж. приложен документ). Без обяснение обаче остава въпроса относно това защо екземпляри от този труд не се съхраняват във ВАК (респ. НБКМ или ЦИНТИ)!
Към тези констатации може да се прибави още: от различни служебни документи на Богословския факултет от периода 1991-1998 г. е видно, че Д. Станков Киров е цитиран като “доктор”, а не като “доктор на теологическите науки” (вж. напр. “Допълнително споразумение към трудов договор № І 754/14.09.95 г.”, в което Д. Киров се договорира като доц. д-р; вж. и “Рецензия върху научните трудове на доц. д-р Димитър Станков Киров за повишаването му в званието “професор” от проф. Николай Маджуров, 13 януари 1997 г.; по същата процедура “рецензия от проф. Антоний Хубанчев – 14 януари 1997 г., в която също Д. Киров е цитиран като доц. д-р; приложени документи). По същия конкурс проф. Иван Денев, декан на БФ по това време, уведомява Ректора на СУ за това, че в канцеларията на Богословския факултет са “предоставени рецензиите върху научните трудове на доц. д-р Димитър Станков Киров” (вж. приложен документ с вх. № СУ-Ректората 70.18-4/23.01.97 г.). В протокол № 1 от заседанието на Научния съвет по богословие, проведено на 30.01.1997 г., на което се провежда избор за професор по теология, шифър 050117, профил Нравствено богословие и Етически системи, Д. Киров също е отбелязан като доц. д-р. (приложен документ). В писмо до Ректора на СУ (изх. № 66/27.04.1998 г.) от проф. Иван Денев, декан на БФ, Д. Киров също е споменат като проф. д-р. От направения преглед на наличната документация, съхранявана в БФ, се вижда, че началото на титулуването и самотитулуването му като “дтн” започва непосредствено с началото на деканското му ръководство, при това, както бе посочено по-горе, без да съществува документ за удостоверяване в нито едно деловодство на висше учебно заведение и институция, с които Д. Киров е в трудовоправни отношения. Легализирана диплома за “доктор на теологическите науки” липсва както в “Труд и работна сила” на СУ “Св. Климент Охридски”, така и в Пловдивския и Шуменския университет и т.н.
Б/ Предоставяне на неверни лични данни от страна на Димитър Станков Киров пред научни и различни публични организации на територията на Р. България и чужбина
Според личните данни (лична карта, диплом за завършено висше богословско образование и др.) е видно, че Димитър Станков Киров е роден на 03.02. 1947 г. Но в академичната му официална документация – международна и българска – се посочва друга рождена дата – 03.02. 1948 г., например: свидетелство за научно звание “професор”, ВАК, № 18644/26.05. 1997 г., прот. 12, № 4/10.03. 1997 г.; Bestaetigung – Diakonisches Werk/ 22.09.1993; “Справка за даване на научни звания”, попълнена собственоръчно от Димитър Станков Киров, – 4 екз.; Zaswiadczenie № 19, изд. от Министерството на народното образование – Варшава/23.01.1989 (на полски и на български език), и др. Твърде вероятно е Димитър Станков Киров да е предоставил невярна информация за рождената си дата и при издаването на диплом за научна степен “кандидат на богословието” (от Св. Синод – № 10 от 12.09. 1983 г.), както и на задграничен паспорт сер. Е № 0855436 (с който се е легитимирал по време на престоя си в гр. Бохум, Германия), видно от приложените документи. Дебело подчертавам: в случая не става въпрос за единичен документ, а за поредица от официални документи, в които рождената дата на Димитър Станков Киров е подменена с невярна такава! Част от тези документи са подписани лично от Димитър Киров! От тук основателно възниква и въпроса: за едно и също лице ли става дума, или за две различни лица с еднакви имена?
Представяне на неверни лични данни от страна на Д. Ст. Киров имаме и в други случаи. Както по-горе отбелязах, в края на 80-те години на миналия век Д. Киров заминава за Варшава на специализация. В автобиографията си (вж. Справочник на Богословския факултет 2008 г., както и в “Информация за преподавател”, в случая Д. Киров, качена на www. страница на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”), Д. Станков Киров посочва, че самата му специализация в Полша е в перода 1988-1990 г. Това обаче не отговаря на истината, което е видно от документацията на Богословския факултет от този период: Д. Киров е отсъствал от страната и от постоянното си работно място Духовната (тогава) академия не повече от 7-8 месеца.
Не отговаря на истината и времето, което Д. Киров посочва в същите и други документи (автобиографични справки) за времетраенето на неговата специализация в Германия през 1993 г. Според заповед № 78/26.07.93 г. Димитър Станков Киров излиза в платен служ. отпуск за 1 година, считан от 1.09.1993 до 1.09.1994 г., но предстоят му в чужбина не е повече от една – две седмици, тъй като служ. му отпуск е прекратен със заповед № 86/06.10.1993 г., считано от 01.10. с.г. (вж. приложени документи). И в този случай е налице факт, показващ даването на невярна информация от страна на Д. Ст. Киров.
Уважаеми членове на ОС, от цитираните случаи на предоставени невярни лични данни от страна на Д. Ст. Киров, категорично смятам, че това е съзнателен опит за предоставяне на неистински данни, на внасяне на неверни обстоятелства в официални документи, с вероятна цел придобиването на блага или изгоди (напр. избягване на данъчно облагане, неправомерно финансово облагодетелстване и др.). Припомням, че според НК (чл. 308, ал. 1) “Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години”.
В/ Трудовоправни отношения на Димитър Станков Киров
По решение на Декански съвет (прот. № 5/11.02. 2008 г.) на Богословския факултет бе създадена нарочна комисия (по чл. 52, ал. 2, т. 1, 14, 15, 20 на ПУДСУ) с цел изясняване на трудовоправните отношения на Димитър Станков Киров с други висши училища. Комисията установи, че понастоящем, вероятно, той работи на основен трудов договор не само в СУ “Св. Климент Охридски”, но и в Шуменския университет “Св. Константин Преславски”. Основанието за този извод идва от обстоятелството, че Д. Киров е член ОС на този университет. (вж. www. страница на ШУ – “постоянен състав на ОС” на ШУ, където Д. Станков Киров е вписан на второ място от общия състав, а изрично изискване на Закона за висшето образование е само щатни преподаватели да имат право да са членове на ОС на съответните висши училища), както и по неофициална информация в Пловдивския университет и ВЕБИ. Тези обстоятелства ок. трудовоправните отношения на Д. Киров показват, че става въпрос за нарушение на ЗВО и на КТ (чл. 67, ал. 1, т.1), ЗВО (чл. 26, ал. 1; § 4д, т. 1) и ПУДСУ (чл. 67, ал. 1).
Г/ Следващия пункт, също отнасящ се до Д. Станков Киров, има отношение към една от точките на дневния ред на настоящото Общо събрание, а именно – освобождаването на Председателя на Атестационната комисия Д. Киров и избор на нов. Ще припомня накратко, че на миналото ОС Д. Киров бе избран по правилата на ПУДСУ за председател на Атестационната комисия на Факултета, въпреки че в предишния си мандат на тази длъжност той не беше изпълнил административното си задължение да стартира и финализира процедура за атестирането на преподавателския състав на Богословския факултет. Изборът му повторно за председател на тази комисия бе наложен в голяма степен от обстоятелствата, свързани с липсата на достатъчен брой хабилитирани лица, т.е. беше извършен по необходимост. През изтеклата учебна година Д. Киров, в качеството си на председател на Атестационната комисия, беше задължен да извърши атестация, но не изпълни това си задължение. Вместо това той се опитва да прехвърля вината на деканското ръководство на факултета. На запитване от страна на декана доц. д-р Емил Трайчев до Д. Киров – какви са причините за това, че комисията не си е свършила задължението по атестацията, Д. Киров отговаря следното: “Не се чувствам като председател на комисията поради следните причини:
Няма нито писмено, нито устно разпореждане на Декана за Д. Киров като председател на комисията. Уведомява ме г-жа М. Генева.
Председателството ми през изминалия мандат беше оспорвано от доц. И. Трайчев на ФС (протоколирано е); за изясняване на случая се намеси проф. Г. Попов.
Организирах среща на членовете на комисията, за да изберем председател, оказа се обаче, че професорите Вълчанов и Попов не са включени. В качеството си на старши преподавател водих разговора в комисията”.
Уважаеми колеги, смятам, че цитираният текст от отговора на Д. Киров до Декана на факултета е проява на административна неадекватност, предвид факта, че самият Д. Киров е избран – както посочих по-горе – за председател на комисията по атестиране от самото ОС, следователно в случая се касае за некомпетентност при изпълнение на служебните задължения. За какво “устно разпореждане на Декана” говори Д. Киров, след като изборът му за председател на тази комисия от ОС автоматично го задължава да изпълни точно определени, конкретни действия?!; Как така не се счита за председател на същата комисия?! Откъде на къде Д. Киров ще организира среща на членовете на комисията, за да изберат председател?! Председател на тази комисия се избира само от ОС! От къде на къде Д. Киров – с учудване – отбелязва кои от старшите преподаватели не са включени в състава на комисията?! Ами нали самият той е присъствал и гласувал за състава на тази комисия, вкл. и за собствения му избор като председател. За какво качество на старши преподавател, за което говори Д. Киров бил провел разговор в комисията?!....
Д/ Последното нарушение на Д. Киров, несанкционирано все още от органите за управление на Богословския факултет, е във връзка с протеклата съвсем наскоро процедура за акредитация на Факултета от Агенцията за оценяване и акредитация. Предварително изрично подчертавам, че ръководството на Богословския факултет и лично аз като председател на ОС нямаме никакви забележки относно дейността на самата акредитационна комисия на територията на Факултета; напротив, членовете-акредитатори си свършиха работата съвсем професионално и коректно. Изключително неприятно впечатление сред академичния състав на Богословския факултет обаче остави факта, че в акредитационната кампания участваше като наблюдател (на самата акредитация) преподавателят от Факултета Д. Киров. В тази връзка смятам убедено, че самото участие на Д. Киров в акредитац. процес – като наблюдател – представлява откровен конфликт на интереси - както в нормативен, така и в морален план: не можеш да проверяваш или наблюдаваш сам себе си, не можеш да участваш в “анонимни” срещи със студентите; как на практика можеха да се оплачат, напр., студентите от факта, че Д. Киров е преподавателят от Богословския факултет, който най-много нарушава правилото за стриктно спазване на учебния план в частта му редовно провеждане на лекции?! Този въпрос не е хипотетичен, а съвсем реален, предвид факта, че по въпроса за редовното невзимане на лекции от страна на Д. Киров деканското ръководство е запознато, съществува и преписка между Декана на Факултета доц. д-р Емил Трайчев и самият нарушител Д. Киров.
Уважаеми членове на ОС,
Като председател на ОС не мога да си позволя да си затворя очите пред тези крещящи нарушения и престъпления от страна на Д. Киров; не бих одобрил и толерирал “спускането на чадър” над описаните по-горе скандални закононарушения. Това би било незаконно и неморално. Подобно отношение към коментираните случаи, отнасящи се до Д. Киров биха дискредитирали Богословския факултет, биха били и негативен пример за останалите колеги, особено за по-младата колегия на Факултета. Скриването на фактите, категорично показващи административни престъпления и нарушения на Д. Киров би злепоставили и нашата Алмаматер – СУ “Св. Климент Охридски”. Именно подобни случаи, тогава, когато те не се санкционират или се прикриват, са повод в последно време за основателни критики и действия спрямо България от страна на институциите на Европейския съюз. Ето защо се обръщам към вас за отговорно, честно и професионално отношение към случая “Д. Киров”, към предложението, което в момента правя (на основание чл. 45, ал. 2, т. 10 “в”), а именно:
Поради категорично установени факти за извършени умишлени документни престъпления по НК и административни нарушения от страна на Димитър Станков Киров (щатен преподавател в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”) на КТ, на ЗВО, на ЗНСНЗ и на ППЗНСНЗ, както и на други нормативни документи, Общото събрание на Богословския факултет предлага:
1. ОС на БФ да информира Ректора на СУ “Св. Климент Охридски” проф. дин Иван Илчев, с препоръка ректорското ръководство да предприеме административни действия за сезиране на Прокуратурата на Р. България, ВАК, Висшата агенция за оценка и акредитация, висшите училища, в които Д. Киров се намира в трудовоправни отношения.
2. ОС на БФ да препоръча на Ректора на СУ “Св. Климент Охридски” ректорското ръководство да предприеме действия и да вземе решение по смисъла на ПУДСУ (чл. 29, ал. 2, т.т. 5, 7) за прекратяване на трудовоправните отношения с Д. Станков Киров.
3. ОС на БФ да информира Председателя на ВАК академик проф. дмн Петър Кендеров по случая “Д. Киров”, с препоръката да се извърши проверка по документацията на Д. Киров във ВАК, по-конкретно за липсата на диплом “доктор на теологическите науки” на Д. Киров в регистъра на ВАК, както и за предоставянето на невярни лични данни от страна на Димитър Станков, вкл. и по отношение вписаната рождена дата в дипломата за “професор”. Общото събрание да препоръча на ВАК да стартира процедура да отнемане на научните степени и звания, съгласно специализираните закони и нормативни актове в страната ни.
Така предложените решения бяха приети с почти пълно мнозинство.
Приложения на електронен и хартиен носител, съгласно текста.
19.06.2008 г.