Резултати от проекта "Работилница в помощ на Шестия ЦНС"

2. Предложения на читателите, които бяха утвърдени от експертите

1. Чл. 84 – фиксиране на срок за ръкоположение на свещеник (Снежка Благоева) / прието без възражения

Чл. 84. След като Св. Синод одобри кандидата, епархийският архиерей го ръкополага и възлага на надлежния архиерейски наместник или на друго духовно лице да бъде въдворен във вакантната енория.

Предлагам по този член да бъде фиксиран срок, по който одобреният кандидат за свещеник да бъде ръкоположен, например от 1 до 3 месеца. Така чл. 84 става „До 3 месеца след като Св. Синод одобри кандидата….”.

2. Намаляване на минималната възраст на епархийските избиратели (К. Карагьозов) / прието без възражения

Предложението е за изменение на член 91,

който да звучи така :

"Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на енория при църквата, навършили 18 години, не лишени от граждански права"

Второто предложение е и за изменение и на член 87,

който за звучи така :

"Чл. 87. За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, навършил 18 години, не лишен от граждански права, православен християнин, член на енория при църквата и въобще познат по своя благочестив и честен живот."

3. Чл 111 - Ведомство на Патриарха (Смилен Марков) / прието без възражения

4. Към чл. 111 след т. 11 да се създаде нова т. 12 със следния текст: "Осъществява връзки с представители на другите поместни православни църкви, приема църковни делегации, осъществява посещения, работи за единението между православните църкви и за засилване на православната мисия по света ".
нова т. 13 "Осъществява връзка между Българската Патриаршия и светската власт в Република България, за което се отчита пред Светия Синод".

4. Чл. 155 – Задължително свещеническо облекло (Мирянин) / прието без възражения

Към чл. 155 да се приеме нова т. 20: „да носи свещеническо облекло - расо, в храма и на всички обществени места, където се намира както по служба, така и извън служебните си задължения.”

5. 13. Чл. 165, т.23 – Просветни задължения на настоятелствата (Юлия Талева) / прието без възражения

По точка 23. “дава морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна и благотворителна работа”.

6. Чл. 142: Отчет от епархийския архиерей – (Слави П. Славов) / прието без възражения

В Глава: ВЕДОМСТВО И ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЬВЕТ

Предлагам:

142(146) Епархийският съвет се грижи: … Да се добави (като отделна точка или допълнение към точка): Да изисква отчет от епархийския архиерей за еднолично взето негово решение по стопански и финансови разходи с парични средства на епархията.

Предложена редакция от Борислав Цеков: 142(146) Епархийският съвет се грижи: …: Да изслушва периодично отчет на епархийския архиерей за финансовото и стопанско състояние на епархията”.

7. Годишен бюджет на епархията – Смилен Марков / прието без възражения

3. Към чл. 146 след т. 4 да се създаде т. 5: "В началото на всяка календарна година да изготвя годишен бюджет на епархията, който, след одобрението на архиерея, да изпраща на Комисията по проверка на църковните отчети на Светия Синод не по-късно от края на месец февруари".

8. Огласяване решенията на Св. Синод в „Църковен вестник” (А. С.) / прието без възражения

Член 120 от Проектоустава да задължи Св. Синод да публикува чрез Главния секретар на Св. Синод всички решения от ежемесечните заседания на последния в „Църковен вестник”, както и да бъдат свеждани тези решения до знанието на енорийските свещеници чрез митрополиите.

9. Чл. 54 – Епископи да помагат в управлението на своя митрополит (Свещ. Александър и др.)

Чл. 54. (1) В зависимост от своята натовареност, здравословно състояние и възраст митрополитът има право да предложи за свой наместник викариен епископ.
(2) Викарийният епископ по алинея първа се избира от епархийския събор и се утвърждава от Св. Синод.
(3) Викарийният епископ работи под ръководството, контрола и напътствията на митрополита.
Ако не изпълнява съвестно възложените му задължения и послушание може да бъде отзован и на негово място избран друг.
(4) След смъртта на митрополита, се провежда избор за нов митрополит.
(5) Преместването на митрополит от една епархия в друга е забранено, освен при избирането му за патриарх.

10. Чл. 84 – Трудово правоотношение (Смилен Марков)

1. След чл. 84 да се създаде нов член 85, който да гласи: "Енорийският свещеник се назначава със заповед на епархийския архиерей и се намира в трудово правоотношение с него."

11. Чл. 82 и др. – предложение изискването за българско гражданство на настоятелите и техните избиратели да отпадне (Юлия Талева)

Относно гл. Х чл. 82 т. 2., гл. XI, чл. 87 и чл. 91. Изискването създава проблеми в енориите ни зад граница, а дори в България може да се тълкува като дискриминационно.

12. Чл. 140 и др.: Права и задължения в главата „Ведомство на епархийския архиерей” – (Слави П. Славов)

В ГЛАВАТА ВЕДОМСТВО НА ЕПАРХИЙСКИЯ АРХИЕРЕЙ

Предлагам:

Чл. 140(143). Епархийският архиерей има всичката пълнота на йерархическата власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирското попечение. Нему принадлежи правото на почин и ръководство във всички области на епархийския живот (добавям: като не превишава правата и задълженията си) .

Чл. 141(144). Във ведомството на епархийския архиерей влизат следните права и задължения: …

Добавяне : точка 24-та. Епархийският архиерей, да управлява финансите на епархията си при задължително участие и съдействие на епархийския съвет.

13. Епархийският архиерей да надзирава ктиторските проекти (Лидия Илинова)

Правомощия на епархийския архиерей:

24. да обсъжда с ктиторите благотворителната им дейност и да надзирава ктиторските проекти.

14: Член 144: Дисциплинарна отговорност при антицърковно поведение на епархийските архиереи (Х.Беров)

Чл. 144 т. 24 Епархийски архиерей, за когото по безспорен начин се установят факти, изобличаващи го в антихристиянско и антицърковно поведение с действие или бездействие носи дисциплинарна отговорност по църковно-съдебен ред.

3. Начин на оценяване

3.1. Експерти

Предложенията на читателите на „Двери” бяха оценени отделно и независимо един от друг от следните трима експерти: доц. Дилян Николчев – председател на Общото събрание на БФ при СУ „Климент Охридски” и преподавател по Църковно право, Борислав Цеков – вносител на Закона за вероизповеданията от 2002 год. и делегат от допълнителната квота на 6 ЦНС и д-р Жасмина Донкова – експерт в дирекция „Вероизповедания” на МС.

3.2. Технически регламент, по който предложенията бяха пресяти

В края на предложенията всеки от експертите даде отделно кратка резолюция: „Да”, „Не” или „Евентуално”, както и в отделни случаи предложи собствени корекции.

Оценка „Да” означаваше, че предложението не изисква сериозни редакции, предложението е важно, смислено, осъществимо.

Оценка „Не” означаваше, че предложението не е добре формулирано или е маловажно или е безсмислено или е неосъществимо или противоречи на каноните.

Оценка „Евентуално” означаваше, че предложението е добро като идея, но за да бъде прието изисква сериозна работа

След като получихме резултатите, всяко предложение бе оценено по следната таблица: 1 точка за всяка резолюция „Да”, 0.5 точки за „Евентуално”, 0 точки в случай, че оценка е отсъствала и -1 точки за „Не”. На вашето внимание представихме само предложенията, които имат повече от 0 точки, като първо подредихме тези, с оценка над 2 точки.

3.3 Таблица на всички предложения, които бяха разгледани от експертите и техните оценки:

Предложние:	Д.Н.	Б.Ц.	Ж.Д.	Бележки:	Точки	Резолюция
Чл. 54 – Епископи да помагат в управлението на своя митрополит (Свещ. Александър и др.)	НЕ	ДА	ДА	Ж.Д.: Да на редакция 2	1	В „Други”
Чл. 43: Викарийният епископ (Свещ. Александър)	НЕ	ЕВ.	ЕВ.		0	Отпада
Чл. 43 – забрана на ръкоположения без епархии (С.А.)	ЕВ.	НЕ	ЕВ.		0	Отпада
Чл. 84 – фиксиране на срок за ръкоположение на свещеник (Снежка Благоева)	ЕВ.	ДА	ДА	Ж. Д: Смятам, че по-удачно ще бъде ако се постави краен срок, например “до 3 месеца”.)	2,5	В „Единодушни”
Чл. 84 – Трудово правоотношение (Смилен Марков)	ДА	НЕ	ДА	Б.Ц: Нека да има възможност за по-голяма гъвкавост. Вместо да се въвежда изрично изискване за трудово правоотношение ми се струва, че е по-добре епархийските архиереи да преценяват дали е целесъобразно да се сключва трудов договор (със всички права и задължения, произтичащи от Кодекса на труда) или не	1	В „Други”
Чл. 82 и др. – предложение изискването за българско гражданство на настоятелите и техните избиратели да отпадне (Юлия Талева)	ДА	НЕ	ЕВ		0,5	В „Други”
Чл. 82 и др. – настоятелите да са практикуващи православни християни (о. Александър)	ЕВ.	НЕ	ЕВ.	Б.Ц: Терминът „православен християнин” е достатъчно ясен и не бива да се заменя с други термини с неясно съдържание, като „практикуващ...”. Как може да има „непрактикуващ православен християнин”?!? Ако не „практикува” вярата, той просто не би бил православен християнин. Ж.Д. (Да, има логика необходимо е обаче по-прецизна формулировка.)	0	Отпада
Чл. 84 и чл. 85 – „Нека миряните да могат да избират свещениците. Така те ще имат стимул да се занимават с енориашите си по-внимателно.” (Тодорова)	-	НЕ	ЕВ.	Б.Ц: Това е недопустимо предложение, което подменя смисъла и традицията на православието.	-0,5	Отпада
Чл. 91 и чл. 88 – промяна на минималната възраст на епархийските избиратели (Константин Карагьозов	ЕВ.	ДА	ДА		2,5	В „Единодушни”
Чл. 111 – ведомство на патриарха (Смилен Марков)	ЕВ.	ДА	ДА	Ж. Д.: каноничните православни юрисдикции” се замени с “поместни православни църкви”	2,5	В „Единодушни”
Чл. 151 (155) – ежемесечно възнаграждение на свещеника (Слави П. Славов)	НЕ	ЕВ.	НЕ	Д.Н: ненужен текст – БПЦ е подчинена на специализираните закони в областта на трудовото законодателство /напр. КТ/, излишен текст. Ж. Д.: подобни въпроси се уреждат не в устава, а със специална синодална наредба	-1,5	Отпада
чл. 155 – задължително свещеническо облекло (Мирянин)	ЕВ.	ЕВ.	ДА	Ж. Д.: (Твърдо Да. Виж какво постановлява 27-мо пр. на Трулския събор.)	2	В „Единодушни”
Чл. 165, т.23 – просветни задължения на настоятелствата (Юлия Талева)	ЕВ.	ДА	ЕВ.	Б.Ц.: Подкрепям предложението по т. 23, без предложенията за разширяване текста.	2	В „Единодушни”
Църковните настоятелства да определят заплатата на енорийските свещеници (Секретаря)	НЕ	НЕ	НЕ	Ж. Д.: Солидаризирам се със забележката на читателя: Този член в устава трябва много внимателно да се обмисли защото има енории където един свещеник обслужва няколко села с минимален брой миряни.	-3	Отпада
Консултативни съвети към митрополиите (Светослав Ангелов)	ЕВ.	НЕ	ЕВ.	Б. Ц.: Няма пречки такива консултативни съвети да бъдат учредявани и без наличието на конкретен текст в устава. По-добре е това да бъде автономна преценка на всяка митрополия.	0	Отпада
Текстове, които следва да не присъстват част четвърта (издръжка на Църквата) - Пламен	ЕВ.	НЕ	ЕВ.	Ж. Донкова: Има логика, но това е въпрос на регламентация от специална синодална наредба	0	Отпада
Висш църковен съд (Слави С. Славов)	ЕВ.	НЕ	ЕВ.	Ж. Д.: Евентуално, но правомощията му да се формулират в специална глава.	0	Отпада
Чл. 140 и др.: Права и задължения в главата „Ведомство на епархийския архиерей” – (Слави П. Славов)	ЕВ.	НЕ	Да		0,5	В „Други”
Чл. 142: отчет от епархийския архиерей – (Слави П. Славов)	ЕВ.	Ев.	ДА	Б. Ц: Трябва да се прецизира като редакция, например: „изслушва периодично отчет на епархийския архиерей за финансовото и стопанско състояние на епархията”.	2	В „Единодушни”
Чл. 144 – епархийски архиерей, предстоятел на задгранична епархия (Смилен Марков)	ЕВ.	НЕ	ЕВ.		0	Отпада
Годишен бюджет на епархията – Смилен Марков	ЕВ.	ЕВ.	ДА		2	В „Единодушни”
Публично присъствие (Александър Радев)	ЕВ.	НЕ	НЕ	Ж. Д.: Това не е текст за устава	-1,5	Отпада
Огласяване решенията на Св. Синод (А. С.)	ДА	ЕВ.	ДА		2,5	В „Единодушни”
Чл. 133 – достъп до протоколната книга на събора (Смилен Марков)	ДА	НЕ	ЕВ.		0,5	Отпада
Български език в богослужението: Александър Радев и др.	-	НЕ	НЕ	Ж. Д.: Това не е текст за устава	-2	Отпада
Предложения относно създаване на мисионерски отдели	ЕВ	НЕ	ЕВ		0	Отпада
Св. Синод в намален състав да развива мисионерска дейност (Лидия Илинова)	ЕВ.	НЕ	ЕВ.		0	Отпада
Епархийският архиерей да надзирава ктиторските проекти (Лидия Илинова)	ДА	НЕ	ЕВ.		0,5	В „Други”
За статута на миряните (Лидия Илинова)	ЕВ.	НЕ	-		-0,5	Отпада
Предложения на Т. Поптолев	Да?	Не	Да?	Да и от тримата, не ги прилагаме т.к. текстът е сложен	Без	С особено мнение (в края)
Член 90: Всеки православен християнин от български произход (Христо Беров)	ЕВ.	НЕ	ЕВ.		0	Отпада
Член 144: Дисциплинарна отговорност при антицърковно поведение на епархийските архиереи (Христо Беров)	ДА	ЕВ	-	Б.Ц. Би могло да се помисли в такава посока, но е необходимо да се изготви прецизен от юридическа гледна точка текст.	1,5	В „Други”

4. Приложение - предложенията на Т. Поптолев, приети с особено мнение

В тази част предлагаме за сведение и предложенията на за изменения и допълнения в устава изготвени от г-н Поптолев, въпреки че те не срещнаха еднозначен отговор от експертите.

ГЛАВА ... ФИНАНСОВ ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ

Финансов църковен съвет

Чл. ... (1) Финансовия църковен съвет е централен орган на Българската православна църква, който отговаря за управлението на нейното имущество.

(2) Финансовия църковен съвет се избира от Църковния събор по предложение на делегатите на събора.

(3) Финансовия църковен съвет работи по правилник изготвен от него и утвърден от пълния състав на Светия Синод.

(4) Към финансовия църковен съвет се създават:

1. Съвет за бюджет и финансовата отчетност.

2. Съвет за финансовия контрол.

Състав на финансовия църковен съвет.

Чл. ... (1) В състава на финансовия църковен съвет влизат три духовни лица и шест миряни (трима икономисти и трима юристи).

(2) Миряните влизащи в състава на финансовия църковен съвет трябва:

1. Да имат висше образование;

2. Да притежават съответния професионален опит в управление на имущество.

3. Да не са осъждани за углавни и стопански престъпления.

(3) Когато даден член на финансовия църковен съвет не може да изпълнява своите си задължения или подаде оставка, неговото място се допълва от следващия в списъка, събрал най-много гласове по време на избора на съвета от Църковния събор.

Председател и канцелария на финансовия църковен съвет.

Чл. ... (1) Председателят на финансовия църковен съвет се избира от неговия състав.

(2) Канцеларията на финансовия църковен съвет се осъществява, чрез канцеларията на Светия Синод.

Мандатност на финансовия църковен съвет.

Чл. ... (1) Финансовия църковен съвет има четири годишен мандат.

(2) Няма ограничения в броя на мандатите, които може да заема един член на финансовия църковен съвет.

Правомощия на върховния църковен съвет.

Чл. ... Финансовия църковен съвет:

1. Отговаря за съхранение и управление на имуществото на Българската православна църква.

2. Организира и контролира изготвянето, изпълнението, контрола и отчитането на бюджета на Българската православна църква.

3. Организира и контролира изготвянето и публикуването на годишния финансов отчет на Българската православна църква.

4. Подготвя и предлага за утвърждаване от пълния състав на Светия Синод необходимите вътрешни нормативни актове за управление на имуществото и финансите и за финансовата отчетност и контрол в Българската православна църква.

Решения на финансовия църковен съвет.

Чл. ... (1) Решенията на финансовия контролен съвет влизат в сила след утвърждаването им от намаления състав на Светия Синод.

(2) В случай, че намаления състав на Светия Синод не утвърди дадено решение на финансовия църковен съвет, спора се отнася до пълния състав на Светия Синод. Пълния състав на Светия Синод е длъжен за изслуша финансовия църковен съвет преди да вземе окончателното решение.

Отговорност на финансовия църковен съвет

Чл. ... (1) Членовете на финансовия църковен съвет отговарят за вредите нанесени на Българската православна църква настъпили вследствие на техните действия или бездействия.

(2) Когато дадено решение на финансовия църковен съвет не е прието по съответния ред предвиден в този устав, отговорност за последствията от това се носят от тези, които са отхвърлили решението.

ГЛАВА ... . НОРМАТИВНА УРЕДБА ЗА ИМУЩЕСТВОТО, ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ, ФИНАНСОВАТА ОТЧЕТНОСТ И ФИНАНСОВИЯ КОНТРОЛ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Общи положения за нормативната уредба.

Чл. ... (1) Дейността на Българската православна църква като юридическо лице, включително и в частта и за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол се подчинява на законите на страната.

Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква.

Чл. ... (1) Върховния църковен съвет изготвя и предлага за утвърждаване от пълния състав на Светия Синод “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

(2) Наредбата трябва да съдържа следните минимални задължителни части:

1. Ред за управление и разпореждане с имуществото на Българската православна църква;

2. Ред за изготвяне и приемане на бюджета на Българската православна църква;

3. Ред за формиране на приходите и изразходване на разходите;

4. Ред за вътрешното субсидиране и финансиране в Българската православна църква;

3. Ред за водене на финансовата отчетност в Българската православна църква;

4. Ред за осъществяване на финансовия контрол в Българската православна църква.

(3) При изготвянето на наредбата, Върховния църковен съвет задължително се съобразява с разпоредбите на този устав и законите на страната.

ГЛАВА ..... ИМУЩЕСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ИМУЩЕСТВОТО.

Състав на имуществото на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Имуществото на Българската православна църква се състои от правото на собственост и други вещни права върху движимо и недвижимо имущество, вземания, други права, регламентирани от закона.

(2) Българската православна църква може да придобива собственост на сгради, земеделски имоти, обекти с производствено, социално, благотворително, лечебно, образователно и културно-просветителско предназначение, парични средства, ценни книжа и друго имущество, необходимо за обезпечавате дейността на църквата, в това число и паметници на историята и културата или да получава такова за ползване съобразно закона от държавни, общински и други организации и юридически и физически лица.

(3) Имуществото на всички структури придобито или създадено със собствени средства на църквата се явява имущество на Българската православна църква.

(4) Имуществото на юридически лица създадени с решение на орган на Българската православна църква се определя по ред предвиден с учредителния акт за създаване на юридическото лице. Реда предвиден в учредителния акт на юридически лица създадени с решение на Българската православна църква за имуществото задължително се съгласува с Висшия църковен съвет.

Специфични правила за имуществото в Българската православна църква.

Чл. ... (1) В Българската православна църква не съществуват частни храмове и манастири. Всички храмове и манастири, в които се осъществява религиозната дейност са собственост на Българската православна църква.

(2) Монасите и монахините в Българската православна църква нямат право на собственост на имоти. Те имат право само на лично имущество, което необходимо с поддържането на тяхното ежедневие.

Регистър на имуществото на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Към Финансовия църковен съвет се създава централен регистър на имуществото на Българската православна църква.

(2) Реда за водене на централния регистър на имуществото на Българската православна църква се уточнява в “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

(3) Към отделните органи на управление на различните структури на Българската православна църква се изготвят местни регистри на имуществото.

(4) Всеки елемент от имуществото на Българската православна църква има национален инвентарен номер.

Владеене, ползване и разпореждане с имуществото на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Владеенето, ползването и разпореждането с имуществото на Българската православна църква се осъществява от намаления състав на Светия синод по предложение на съответния орган на управление и след съгласуване с Върховния църковен съвет.

(2) Владеенето, ползването и разпореждането с имуществото на Българската православна църква се осъществява по ред определен с “Наредбата за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

(3) Решение за разпореждане (продажба, замяна и отдаване под наем) с недвижими имоти на Българската православна църква се взима само от намаления състав на Светия синод по предложение на структурата, на която имота е предоставен за ползване, след съгласуване с Върховния църковен съвет.

РАЗДЕЛ ВТОРИ. ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Ред за делегиране права и задължения за ползване на имуществото на Българската православна църква.

Чл. ... (1) По предложение на Върховния църковен съвет, пълния състав на Светия Синод отдава за ползване имуществото, както следва:

1. Имущество, което се използва от централните органи на Светия Синод се предава на отговорност на главния секретар на Светия Синод;

2. Имущество, което ще се използва от ставропигиалните манастири и храмове се предава на отговорност съответно на игумените на ставропигиалните манастири и на председателя на църковното настоятелство на ставропигиалния храм.

3. Имущество, което ще се използва в дадена епархията (включително и това предназначено за енориите и манастирите) се предава на отговорност на митрополита;

4. Имущество, което ще се използва в енория или манастир в една епархия се предава чрез митрополита на отговорност съответно на църковното настоятелство или игумена на манастира. Имущество на храм (църква) без енория се предава на отговорност на протосингела.

5. Имущество, което ще се използва от средните православни духовни училища, музеи, библиотеки и други учреждения към Българската православна църква се предава на отговорност на съответните ръководители на учрежденията.

(2) В документа за предаване на отговорност за управление на имуществото се описва подробно състава на имуществото. В този документ не се допуска позиция с наименование “Други имущества”.

(3) Лицето на което са делегирани отговорности за ползване на имуществото, може да пределегира тези задължения на друго лице. Копие от документа за пределегирането се предава на Върховния църковен съвет и се отразява в регистъра на имуществото. Пределегирането не освобождава от отговорност лицето, на което са делегирани основните отговорности за ползване на имуществото.

Прехвърляне на ползване на имущество при смяна на отговорниците.

Чл. ... (1) При смяна на отговорниците, на които е прехвърлена отговорност за имуществото се изготвя приемно предавателен протокол, в който подробно се описва имуществото, което се предава на отговорност.

(2) Протоколът се изпраща до съответното духовно ръководство и Върховния църковен съвет. Съответното духовно ръководство е длъжно веднага да разпореди проверка на състоянието на имуществото и при констатирани липси веднага предприема действия за изясняване на различията.

(3) Протоколът по алинея първа е равноправен на акт за предаване на имуществото на отговорност на приелия го и се вписва в регистъра на имуществото.

Ред владеене, ползване и разпореждане с имущество на юридически лица създадени с решение на орган на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Реда за управление и разпореждане с имуществото на отделни юридически лица създадени с решение на орган на Българската православна църква се определя в съответния учредителен документ на съответното юридическо лице.

(2) Разпоредбите за управление и разпореждане с имуществото се съгласуват с Висшия църковен съвет.

(3) В случаите, когато се налага прехвърляне на имущество на Българската православна църква в състава на имуществото на юридическо лице създадено с решение на неин орган се процедира по реда алинея 3 на член .... на този устав.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ. НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ С ИМУЩЕСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Недействителност на сделки с имуществото на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Сделки с имуществото на Българската православна църква извършени в нарушение на този устав и “Наредбата за управление на имуществото на Българската православна църква” са недействителни.

(2) Контрагентите на Българската православна църква се запознават предварително с реда на осъществяване на сделките установен в този устав и “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”. Те подписват декларация, че са запознати с този ред.

Отговорност за нарушенията.

Чл. ... (1) Отговорност за нарушения при осъществяване на сделки с имуществото на Българската православна църква се носи от физическото лице на което за делегирани правата и задължения за управление разпореждане на имуществото или от който е разпоредил извършването на сделката.

(2) Съответното духовно ръководство е длъжно да предприеме веднага действия предвидени в законите на страната за отстраняване на нарушението. Ако то не предприеме такива действия отговорността се поема от него.

ГЛАВА .... ПРИХОДИ И РАЗХОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ.

Приходи на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Приходите на Българската православна църква се формират от:

1. Дарения извършени от юридически и физически лица;

2. Завещания и наследство получено от физически лица;

3. Волни пожертвувания при извършване на богослужения, Светите Тайнства, треби и обряди;

4. Продажба на стоки с православно религиозно предназначение (църковна утвар, църковни свещи, различни издания и т.н.);

5. Целеви субсидии и финансирания от държавата, фондове и други юридически лица;

6. Дивиденти от стопанските предприятия на Българската православна църква;

7. Църковни такси за издаване на документи и водене на църковни съдебни дела;

7. Други приходи, които са разрешени по закон.

(2) Българската православна църква не приема дарения, завещания, наследство, целеви субсидии и финансирания от държавата, фондове и други юридически лица, в чийто условия за ползване са залегнали изисквания за действия, които противоречат на вярата на църквата и законите на страната.

(3) Всички приходи на Българската православна църква се документират и отчитат по строг ред определен в “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”

Разходи на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Разходите на Българската православна църква се изразходват само и единствено за изпълнение на нейните църковни и обществени задължения в размер и видове определени в годишния бюджет.

(2) При дарения, завещания, наследства, целеви субсидии и финансирания от държавата, фондове и други юридически лица средствата се изразходват само за целите посочени от лицето предоставило тези приходи. В случай, че няма посочени определени цели за изразходването на тези приходи, същите се изразходват за дейности предложени от Върховния църковен съвет в съответния годишен бюджет на Българската православна църква.

Приходи и разходи на юридически лица създадени с решение на орган на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Приходите и разходите на юридически лица създадени с решение на Българската православна църква се формират по ред определен с техния учредителен акт.

(2) Реда предвиден в учредителния акт на юридически лица създадени с решение на Българската православна църква за формиране на приходите и разходите задължително се съгласува с Висшия църковен съвет.

РАЗДЕЛ ВТОРИ. БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Бюджет на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Бюджета на Българската православна църква е официален документ.

(2) Бюджета на Българската православна църква е самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите на общината за една бюджетна година.

(3) Бюджетната година съвпада с календарната година.

(4) Бюджета на Българската православна църква е публичен.

(5) Бюджета на Българската православна църква не може да се изготвя с дефицит (недостиг) на средства.

(6) Бюджета на Българската православна църква се изготвя за всяка календарна година и се приема преди началото и от пълния състав на Светия Синод.

(7) Реда за изготвяне, контролиране и отчитане на бюджета се определя с “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

Видове бюджети в Българската православна църква.

Чл. ... (1) В Българската православна църква се изготвят следните бюджети:

1. Консолидиран бюджет на Българската православна църква..

2. Бюджет на централните органи на Българската православна църква.

3. Бюджет на ставропигиалните манастири и храмове.

4. Бюджет на учрежденията към Българската православна църква.

5. Бюджет на средните православни духовни училища.

6. Консолидиран бюджет на епархията.

7. Бюджет на централните органи на епархията.

8. Бюджет на енориите.

9. Бюджет на манастирите.

(2) С документа за приемане на съответния бюджет се определя и съответния бюджетен разпоредител.

(3) Бюджетите на юридически лица създадени с решение на Българската православна църква се формират по ред определен с техния учредителен акт. Реда предвиден в учредителния акт на юридически лица създадени с решение на Българската православна църква за изготвяне и отчитане на бюджетите задължително се съгласува с Висшия църковен съвет.

Разходи за инвестиции.

Чл. ... Разходите за инвестиции се включват в съответните бюджети само ако инвестицията е предварително одобрена по реда предвиден “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

Извънредни разходи.

Чл. ... (1) Допуска се извършването на разходи които не са предварително планирани в съответния бюджет само, ако за тях са осигурени средства.

(2) Реда за извършването на извънредните разходи се урежда в “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

Субсидиране и финансиране в Българската православна църква.

Чл. ... (1) С оглед да се осигури нормалното функциониране на епархии, енории и манастири, които са в неблагоприятна ситуация се допуска субсидиране и финансиране на отделни структури на Българската православна църква, чрез прехвърляне на свободни средства от една структура в друга.

(2) Не се допуска Българската православна църква да субсидира и финансира външни юридически лица, освен в случаите, когато те са създадени с решение на орган на Българската православна църква и се касае за средства необходими за първоначално започване на дейността.

(3) Реда за извършването на субсидирането и финансирането се урежда в “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

ГЛАВА .... ФИНАНСОВА ОТЧЕТНОСТ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Финансова отчетност в Българската православна църква.

Чл. ... Отчетността в Българската православна църква се извършва според изискванията на законите на страната.

Видове финансови отчети.

Чл. ... (1) За всеки вид бюджет предвиден в този устав се изготвя отделен отчет от съответното ръководство.

Ред за водене на финансовата отчетност.

Чл. ... Реда за водене на финансовата отчетност в Българската православна църква се урежда в “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”, изготвен от Върховния църковен съвет и утвърден от пълния състав на Светия Синод.

Приемане на финансовите отчети.

Чл. ... (1) До края на месец май на всяка календарна година следваща годината, за която се изготвя отчета Върховния църковен съвет организира приемане на финансовите отчети на отделните структури на Българската православна църква.

(2) Финансовите отчети се представят във Върховния църковен събор след като са приети от съответните органи на управление предвидени в този устав.

(3) Финансови отчет на структура, която е отделно юридическо лице, който подлежи на независим финансов одит според изискванията на законите на Република България, се приема само след като е изготвен одиторския доклад.

(4) След приемане на финансовите отчети на отделните структури, Върховния църковен събор изготвя консолидиран отчет на Българската православна църква и го предлага за утвърждаване от пълния състав на Светия Синод.

Годишен финансов отчет на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Годишния финансов отчет на Българската православна църква се изготвя според изискванията на законите на Република България.

(2) Годишния финансов отчет на Българската православна църква се приема от намаления състав на Светия Синод.

(3) Ако законите на Република България изискват годишния финансов отчет на Българската православна църква да бъде подложен на независим финансов одит, същият се приема след изготвяне на одиторския доклад.

Публикуване на годишния финансов отчети на Българската православна църква.

Чл. ... (1) Годишния финансов отчет на Българската православна църква се публикува по реда предвиден в законите на Република България не по-късно от края на месец юни на годината следваща годината, за която е изготвен отчета.

(2) Заедно с годишния финансов отчет се публикува и одиторския доклад, ако е налице изискване за независим финансов одит.

ГЛАВА .... ФИНАНСОВ КОНТРОЛ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Общи положения за финансовия контрол.

Чл. ... (1) Финансовия контрол в Българската православна църква се осъществява според изискванията на законите на Република България и “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква” изготвена и предложена от Върховния църковен съвет и утвърдена от пълния състав на Светия Синод.

(2) Към Върховния църковен съвет се създава съвет за финансовия контрол, чийто правомощия и задължения се определят в “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

Общи принципи на финансовия контрол.

Чл. ... Финансовия контрол в Българската православна църква се изгражда на следните принципи:

1. Пълен финансов контрол върху всички структури на Българската православна църква, осъществяван периодично и неотменимо.

2. Пълна независимост на финансовия контрол от органите на управление, които подлежат на контрол.

3. Създаване на пълна прозрачност във финансовите дела на Българската православна църква.

4. Пълна отговорност на лицата, на които е възложен финансовия контрол за щети нанесени от тях вследствие на техни действия или бездействия.

ЧАСТ ШЕСТА. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА КАТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Чл. ... (1) Прекратяване или ликвидация на Българската православна църква като юридическо лице може да се извърши само ако това се изисква по силата на закон.

(2) Само Църковния събор може да взима решение за прекратяването или ликвидацията на Българската православна църква, като юридическо лице. Същият определя и реда за прекратяването и ликвидацията и разпореждането с имуществото.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.

§ 1. В този Устав за отделните понятия се разбира следното:

...

... . “Ползване на имущество”

Включва права за ползване на дадено имущество за целите на дейността на Българската православна църква и нейните структури. Плодовете от ползването на имуществото са притежание на Българската православна църква. Ползването на имуществата включва всички задължения за съхраняване и поддържане на имуществото.

... . “Бюджетен разпоредител”

Бюджетния разпоредител е физическо лице, на което са предоставени правата и задълженията за изпълнението на даден бюджет. Изпълнението на бюджета включва формирането на приходи и изразходването на средствата съгласно приетия бюджет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.

Изготвяне на “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”

§ ... До шест месеца след приемането на този Устав, Върховния църковен съвет изготвя и предлага за утвърждаване от пълния състав на Светия Синод “Наредба за имуществото, приходите и разходите, финансовата отчетност и финансовия контрол в Българската православна църква”.

Изготвяне на регистър на имуществото на Българската православна църква.

§ ... До шест месеца след приема на този Устав, Върховния църковен съвет организира и изготвя регистър на имуществото на Българската православна църква.

Делегиране на права за ползване на имуществото на Българската православна църква.

§ ... В срок до една календарна година след приемането на този устав, Върховния църковен съвет организира делегирането на права и задължения за управление на имуществото на Българската православна църква.

Новини - категории

Новини

Коментари - категории

Общество - категории

Семейство - категории

Духовност - категории

Култура - категории

История - категории

Богословие - категории