1903 г. – роден на 16 ноември 1903 в с. Влъдени, обл. Брашов, последното от петте деца на Иримия и Ревека; майка му е внучка на свещеник.
1917 г. – на 10 февруари отива в Брашов да учи в Конфесионалната хуманитарна гимназия.
1918 г . – получава стипендия за 4. клас от „Фондация Гожду“.
1922 г. – получава стипендия да учи в Университета в Черновци; разочарован от схоластичните учебници и методи, напуска университета година по-късно.
1923-1924 г. – слуша лекции в Филологическия факултет на Букурещкия университет.
1924 г. – през Великия пост се среща с митрополита на Сибиу Николае (Бълан), който му предлага стипендия.
1927 г. – завършва 4. курс в Черновци и защитава дипломна работа под ръководството на проф. Василе Лойкица на тема „Кръщението на децата“; получава стипендия за специализирано обучение в Атина.
1928 г. – есента защитава в Черновци докторската дисертация „Животът и творчеството на Йерусалимския патриарх Доситей и връзките му с румънските княжества“. Митрополитският център в Сибиу му предлага стипендия за изучаване на византология и догматика. Заминава за Мюнхен, където слуша лекциите на проф. Аугуст Хайзенберг – баща на известния физик.
1929 г. – заминава за Берлин и Париж, за научни изследвания и документиране върху оригиналното творчество на св. Григорий Паламà; при завръщането си в страната е назначен за заместващ преподавател, а после и на временна длъжност.
1930 г. – заминава за Истанбул, за да изследва и препише богословското творчество на св. Григорий Паламà; на 4 октомври сключва брак с Мария (с моминско фамилно име Миху).
1931 г. – на 10 май му се раждат първите две деца-близнаци: Думитру (който почива през септември с. г.) и Мария; на 8 октомври е ръкоположен в дяконска степен.
1932 г. – на 25 септември е ръкоположен за свещеник; в Сибиу излиза от печат неговата книга Католицизмът след войната.
1933 г. – на 8 октомври се ражда дъщеря му Лидия, чийто кръстник ще бъде трансилванският историк Йоан Лупаш.
1934 г. – на 1 януари е назначен за главен редактор на в-к Румънски телеграф, който пост заема до 1945 г.; запознава се и завързва близко приятелство с Никифор Крайник.
1936 г. – през юни е назначен за ректор на Духовната академия в Сибиу, който пост заема до 1946 г.
1938 г. – в Сибиу излиза от печат основният му труд Животът и учението на св. Григорий Паламà.
1939 г. – в Сибиу публикува Православие и румънство.
1940 г. – през лятото Румъния се включва във Втората световна война на страната на Германия; армията съпътства немските войскови части до р. Волга; по инициатива на поета Санду Тудор се основава групата „Горящата къпина“, в която участват йером. Йоан (Кулигин) – изповедник на руския Ростовски митрополит (укриващ се в манастира „Черника“), йером. Бенедикт (Гиуш), йером. Софиян (Богиу), проф. Александър Миронеску, поетът Василе Войкулеску, архим. Константин (Жожа), свещ. Андрей Скрима, Йон Марин Садовяну; периодичните срещи в манастирите Антим и Черника водят до духовно оживяване на букурещкия християнски живот.
1942 г. – в Сибиу излиза от печат Позицията на господин Лучиян Блага относно християнството и православието.
1943 г. – в Сибиу излиза от печат Иисус Христос или възстановяването на човека.
1945 г. – в края на април почива дъщеря му Мария (Миоара).
1946 г. – помолен е от митр. Николае (Бълан), против волята му, да се откаже от длъжността ректор на Духовната академия по настояване на Петру Гроза (първи комунистически премиер на Румъния – бел. ред.); продължава да бъде професор до 1947 г.; в Сибиу излиза от печат Добротолюбие, т. 1.
1947 г. – преместен е чрез „покана“ в Богословския факултет на Букурещкия университет, в катедрата по аскетика и мистика; живее със съпругата и дъщеря си във ведомствено жилище на църквата „Св. Георги Стари“; в Сибиу излиза от печат Добротолюбие, т. 2.
1948 г. – в Сибиу излизат от печат Добротолюбие, т. 3 и 4.
1949 г. – Катедрата по мистика се премахва и той остава професор по догматика за докторанти.
1950 г. – участва в срещите, организирани от групата „Горящата къпина“, на която не е член.
1955 г. – в Сибиу се провежда голям конгрес на православните свещеници; Петру Гроза, член на президиума, отказва да говори с о. Стънилоае – факт, който ще има негативни последици по-късно; извършва се канонизацията на св. Калиник от манастира Черника.
1958 г. – започва нова и голяма вълна от арести в Румъния, като условие за оттеглянето на съветските войскови части; арестувани са членове на групата „Горящата къпина“; о. Стънилоае е разследван от „Секуритате“; на 4 септември обискират жилището му в Букурещ; на 5 септември в 4 ч. сутринта е заведен в затвора на ул. „Уранус“ за един месец, след това на ул. „Плевен“, за още един месец; на 4 ноември започва инсцениран процес, характерен за комунистическия режим.
1959 г. – преместен е в затвора в Аюд, където има за съкилийник свещ. Лазаров от Добруджа; в продължение на няколко месеца е държан в пълна изолация; Лидия – неговата дъщеря, ражда единствения му внук Думитру Хория; бидейки асистентка в Катедрата по физика в Букурещкия университет „Проф. Хулубей“, тя е принудена да напусне университета.
1961 г. – през есента е доведен в Букурещ за нови наказателни проучвания.
1962 г. – през март е върнат отново в затвора в Аюд.
1963 г. – през януари е освободен от затвора и работи като чиновник в Св. Синод; през октомври е върнат на катедрата, която е заемал.
1965 г. – тези, които преди това са го цензурирали, сега му възлагат да пише статии и студии (Министерството на вероизповеданията се е подготвяло да представи на Запада картината на религиозната свобода).
1968 г. – поканен е от проф. Паул Мирон да изнесе лекции във Фрайбург и Хайделберг; получава разрешение от Министерството на вероизповеданията, което следва курса на промяна на образа на Румъния пред западния свят.
1969 г. – изнася лекции в Оксфорд; завързва приятелство с богослова Доналд Олчин.
1971 г. – посещение във Ватикана като член на делегацията на Румънската православна църква.
1973 г. – в Букурещ излиза от печат Униатството в Трансилвания – опит за разединяване на румънския народ; излиза в пенсия с титлата „почетен професор“, оставайки консултант на курса за докторанти.
1976 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 5; doctor honoris causa на Солунския университет.
1977 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 6.
1978 г. – в Букурещ излизат от печат Трактат по православно догматическо богословие, т. 1-3, и Добротолюбие, т. 7.
1979 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 8.
1980 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 9; в Женева – книгата му Dieu est Amour, в превод на D. Nesser; в Ню Йорк – Technology and the Church, в превод на R. Berringer; в Атина – Молитва, свобода, святост; дава му се премията „Д-р Леополд Лукас“ на Тюбингенския богословски факултет.
1981 г. – doctor honoris causa на Православния институт „Св. Сергий“, Париж; награден е от Лондон с почетното отличие „Кръстът на св. Августин Кентърбърийски“ за заслуги към богословието и християнството; в Париж излиза от печат Priere de Jesus et experience de Saint Esprit; в Букурещ – Православна духовност и Православно нравствено богословие, т. 2.
1982 г. – doctor honoris causa на Белградския богословски факултет; през ноември изнася леции в Ню Йорк, Бостън, Детройт, Чикаго, Вашингтон; в Букурещ излиза от печат негов превод на Писания, т. 1, от св. Григорий Нисийски.
1985 г. – излиза от печат Orthodoxe Dogmatik, т. 1, прев. H. Pitters; в Париж излиза Le genie de l’orthodoxie.
1986 г. – в Крайова излиза от печат Духовност и общение в православната литургия.
1987 г. – в Крайова излиза от печат Безсмъртният Божи образ, а в Букурещ – негов превод на Писания, т. 2, от св. Атанасий Велики.
1990 г. – става дописен член (в българската практика: член-кореспондент – бел. ред.) на Румънската академия на науките; излиза от печат Orthodoxe Dogmatik, т. 2, прев. H. Pitters.
1991 г. – става действителен член на Румънската академия на науките; doctor honoris causa на Атинския богословски факултет; в Крайова излиза от печат Студии по православна догматическо богословие („Христологията на св. Максим Изповедник“; „Човек и Бог“; Св. Симеон Нови Богослов – „Химни на божествената любов“), а в Букурещ – негов превод на Писания, т. 1, от св. Кирил Александрийски.
1992 г. – doctor honoris causa на Букурещкия университет.
1993 г. – 5 октомври: предаде Богу дух „богословът на християнската любов“.
Превод от румънски: дякон Кирил Синев
