Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

1903 г. – роден на 16 ноември 1903 в с. Влъдени, обл. Брашов, последното от петте деца на Иримия и Ревека; майка му е внучка на свещеник.

1917 г. – на 10 февруари отива в Брашов да учи в Конфесионалната хуманитарна гимназия.

1918 г . – получава стипендия за 4-ти клас от „Фондация Гожду”.

1922 г. – получава стипендия да учи в Университета в Черновци; разочарован от схоластичните учебници и методи, напуска университета след една година.

1923-1924 г. – слуша лекции в Филологическия факултет на Букурещкия университет.

1924 г. – през Великия пост се среща с митрополита на Сибиу Николае (Бълан), който му предлага стипендия.

1927 г. – завършва 4-ти курс в Черновци и защитава дипломна работа под ръководството на проф. Василе Лойкица на тема „Кръщението на децата”; получава стипендия за специализирано обучение в Атина.

1928 г. – есента защитава в Черновци докторска дисертация „Животът и творчеството на Йерусалимския патриарх Доситей и връзките му с румънските княжества”. Митрополитският център в Сибиу му предлага стипендия за изучаване на византология и догматика. Заминава за Мюнхен, където слуша лекциите на проф. Аугуст Хайзенберг, баща на известния физик.

1929 г. – заминава за Берлин и Париж за научни изследвания и документиране върху оригиналното творчество на св. Григорий Паламà; при завръщането си в страната е назначен за заместващ преподавател, после – на временна длъжност.

1930 г. – заминава за Истанбул да изследва и препише богословското творчество на св. Григорий Паламà; на 4 октомври се оженва за Мария (с моминско фамилно име Миху).

1931 г. – на 10 май му се раждат първите две деца-близнаци: Думитру (който почива през септември с. г.) и Мария; на 8 октомври е ръкоположен в дяконска степен.

1932 г. – на 25 септември е ръкоположен в свещеническа степен; в Сибиу излиза от печат неговата книга Католицизмът след войната.

1933 г. – на 8 октомври се ражда дъщеря му Лидия, чийто кръстник ще бъде трансилванският историк Йоан Лупаш.

1934 г. – на 1 януари е назначен за директор на в-к Румънски телеграф, който пост заема до 1945 г.; запознава се и завързва близко приятелство с Никифор Крайник.

1936 г. – през юни е назначен за ректор на Духовната академия в Сибиу, който пост заема до 1946 г.

1938 г. – в Сибиу излиза от печат основният му труд Животът и учението на св. Григорий Паламà.

1939 г. – в Сибиу публикува Православие и румънство.

1940 г. – лятото, Румъния се включва във Втората световна война на страната на Германия, армията съпътства немските войскови части до Волга; по инициатива на поета Санду Тудор се основава групата „Горящата къпина”, в която участват йером. Иван (Кулигин), изповедник на руския Ростовски митрополит (укриващ се в манастира „Черника”), йером. Бенедикт (Гиуш), йером. Софиян (Богиу), проф. Александър Миронеску, поетът Василе Войкулеску, архим. Константин (Жожа), свещ. Андрей Скрима, Йон Марин Садовяну; периодичните срещи в манастирите Антим и Черника водят до духовно оживяване на букурещкия християнски живот.

1942 г. – в Сибиу излиза от печат Позицията на господин Лучиян Блага относно християнството и православието.

1943 г. – в Сибиу излиза от печат Иисус Христос или възстановяването на човека.

1945 г. – в края на месец април почива дъщеря му Мария (Миоара).

1946 г. – помолен е от митр. Николае (Бълан), против волята му, да се откаже от длъжността ректор на Духовната академия по настояване на Петру Гроза (първи комунистически премиер на Румъния – бел. ред.); продължава да бъде професор до 1947 г.; в Сибиу излиза от печат Добротолюбие, т. 1.

1947 г. – преместен е чрез „покана” в Богословския факултет на Букурещкия университет, в катедрата по аскетика и мистика; живее със съпругата и дъщеря си във ведомствено жилище на църквата „Св. Георги Стари”; в Сибиу излиза от печат Добротолюбие, т. 2.

1948 г. – в Сибиу излизат от печат Добротолюбие, т. 3 и 4.

1949 г. – Катедрата по мистика се премахва и той остава професор по догматика за докторанти.

1950 г. – участва в срещите, организирани от групата „Горящата къпина”, на която не е член.

1955 г. – в Сибиу се провежда голям конгрес на православните свещеници; Петру Гроза, член на президиума, отказва да говори с о. Стънилоае – факт, който ще има негативни последици по-късно; извършва се канонизацията на св. Калиник от манастира Черника.

1958 г. – започва нова и голяма вълна от арести в Румъния, като условие за оттеглянето на съветските войскови части; арестувани са членове на групата „Горящата къпина”; о. Стънилоае е разследван от Секуритате; на 4 септември обискират жилището му в Букурещ; на 5 септември в 4 ч. сутринта е заведен в затвора на ул. „Уранус” за един месец, след това на ул. „Плевен”, за още един месец; на 4 ноември започва инсцениран процес, характерен за комунистическия режим.

1959 г. – преместен е в затвора в Аюд, където има за съкилийник свещеник Лазаров от Добруджа; в продължение на няколко месеца е държан в пълна изолация; Лидия, неговата дъщеря, ражда единствения му внук Думитру Хория; бидейки асистентка в Катедрата по физика в Букурещкия университет „Проф. Хулубей”, тя е принудена да напусне университета.

1961 г. – през есента е доведен в Букурещ за нови наказателни проучвания.

1962 г. – през март е върнат отново в затвора в Аюд.

1963 г. – през януари е освободен от затвора и работи като чиновник в Св. Синод; през октомври е върнат в катедрата, която е заемал.

1965 г. – тези, които преди това са го цензурирали, сега му възлагат да пише статии и студии (Министерството на вероизповеданията се подготвяло да представи на Запада картината на религиозната свобода).

1968 г. – поканен от проф. Паул Мирон да изнесе лекции във Фрайбург и Хайделберг; получава разрешение от Министерството на вероизповеданията, което следва курса на промяна на образа на Румъния пред западния свят.

1969 г. – изнася лекции в Оксфорд; завързва приятелство с богослова Доналд Олчин.

1971 г. – посещение във Ватикана като член на делегацията на Румънската православна църква.

1973 г. – в Букурещ излиза от печат Униатството в Трансилвания – опит за разединяване на румънския народ; излиза в пенсия с титлата „почетен професор”, оставайки консултант за курса за докторанти.

1976 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 5; doctor honoris causa на Солунския университет.

1977 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 6.

1978 г. – в Букурещ излизат от печат Трактат по православно догматическо богословие, т. 1-3, и Добротолюбие, т. 3.

1979 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 8. 

1980 г. – в Букурещ излиза от печат Добротолюбие, т. 9; в Женева – Dieu est Amour, прев. D. Nesser; в Ню Йорк – Technology and the Church, прев. R. Berringer; в Атина – Молитва, свобода, святост; дава му се премията „Д-р Леополд Лукас” на Тюбингенския богословски факултет.

1981 г. – doctor honoris causa на Православния институт „Св. Сергий”, Париж; награден е от Лондон с почетното отличие „Кръстът на св. Августин Кентърбърийски” за богословски и християнски заслуги; в Париж излиза от печат Priere de Jesus et experience de Saint Esprit; в Букурещ – Православна духовност и Православно нравствено богословие, т. 2.

1982 г. – doctor honoris causa на Белградския богословски факултет; през ноември изнася леции в Ню Йорк, Бостън, Детройт, Чикаго, Вашингтон; в Букурещ излиза от печат Св. Григорий Нисийски, Писания, т. 1 (превод).

1985 г. – излиза от печат Orthodoxe Dogmatik, т. 1, прев. H. Pitters; в Париж излиза Le genie de l’orthodoxie.

1986 г. – в Крайова излиза от печат Духовност и общение в православната литургия.

1987 г. – в Крайова излиза от печат Безсмъртният Божи образ, а в Букурещ – Св. Атанасий Велики, Писания, т. 2 (превод). 

1990 г. – става дописен член (в българската практика: член-кореспондент – бел. ред.) на Румънската академия на науките; излиза от печат Orthodoxe Dogmatik, т. 2, прев. H. Pitters.

1991 г. – става действителен член на Румънската академия на науките; doctor honoris causa на Атинския богословски факултет; в Крайова излиза от печат Студии по православна догматическо богословие („Христологията на св. Максим Изповедник”; „Човекът и Бог”; Св. Симеон Нови Богослов „Химни на божествената любов”), а в Букурещ – Св. Кирил Александрийски, Писания, т. 1 (превод).

1992 г. – doctor honoris causa на Букурещкия университет.

1993 г. – 5 октомври: предаде Богу дух „богословът на християнската любов”.

Превод от румънски: дякон Кирил Синев


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wuq 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики