Мобилно меню

4.9111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (45 Votes)

1236845 10202006009259676 953932449 nТекстът е част от интервю, дадено от о. Филотей Фарос за голяма гръцка телевизия. Поводът е интронизацията на новия Атински и на цяла Гърция архиепископ Йероним (2008 г.). Цялото интервю е около час и половина. В него о. Филотей излага разсъжденията си по различни деликатни духовни въпроси, най-вече свързани със социалния живот на клириците в съвременното общество. Въпросите и отговорите в интервюто са провокирани от множеството критики към разточителния и луксозен живот на покойния Атински архиепископ. Цялото интервю може да бъде видяно тук. 

Христос дойде на земята, за да застане близо до човека. Нещо повече – Той самият стана човек. Дойде на земята поради своята безкрайна любов и състрадателност към човека. Христос никога никого не съди! С изключение само на лицемерните духовници (книжници, фарисеи и архиереи)[1]. Той дойде в света, между хората, за да им покаже съвършената любов, защото самият Той е любов.

Още с встъпването си в длъжност архиепископ Йероним вече ни показва една нова естетика на църковно поведение и на това какъв трябва да бъде един архипастир. Все пак, епископът не е нито император, нито цар. Ако е цар или император, то тогава той не е епископ. Същото може да се каже и за политиканството, по което много архиереи се увличат днес. Ако епископът е политик, то тогава той отново не е епископ. Това са несъвместими сами по себе си неща. И тъй като повечето хора в нашето общество изобщо не знаят какво точно е Църква и какво точно представлява служението на епископа в нея, те се впечатляват от един политиканстващ епископ, който на всичкото отгоре блести от злато. Може би защото хората, които живеят в недоимък, са поклонници на богатството и бляскавостта им прави силно впечатление, създава им лъжливо усещане за авторитет. В крайна сметка се уверяваме, че властта и парите са едно голямо изкушение за личността на епископа, особено когато той не познава тяхното истинско предназначение – така както това е изложено в евангелията. Тогава той може лесно да се подхлъзне по златната пързалката на бляскавия живот и да заживее като принц, бизнесмен или като политик. Когато един епископ – волно или неволно – се причисли с поведението си или с парите си към сонма на политиците или на бизнесмените, той не е полезен никому, защото не принася нищо ползотворно нито за бизнеса, нито за политиката. Още по-малко пък за духовния и молитвен живот на вярващите или пък за Църквата. Този начин на живот е една загубена кауза.

От друга страна, когато даден епископ направи добро дело, то не трябва да бъде разгласявано от медиите, като се превръща в „топ” новина. Не би следвало да бъде новина това, че някой духовник например посещава болен и страдащ човек. Архиепископ Йероним беше потресен, когато видя, че журналистите искат да отразят едно от поредните му пастирски посещения в една атинска болница, като им каза: „Та нима е новина това, че един духовник посещава болните?! Аз просто правя това, за което съм призван да служа”, допълвайки, че лявата ръка да не бива да знае какво прави дясната[2]. Не трябва да се показва и натрапва едно добро дело, още повече, ако то е сторено от епископ.

Всичко в епископа и около него трябва да бъде умерено. Само неговите вяра и християнска съвест трябва да бъдат безмерни. Ако епископът прекалено много се показва по медиите и се пъчи пред народа в бляскавост и помпозност, ако той прекалено много се излага на преден план, той без да иска скрива Христос от вярващите, вместо да им го показва. Все пак те са Христови последователи, а не почитатели на епископа. Само Христос е вечен. Затова той трябва да живее така, че всичко в него да показва Христос и пътя към Него. Епископът е призван да бъде Христов слуга, а не Христов наместник на земята. И в крайна сметка, когато някой християнин става епископ, то това не е, за да му се даде възможност той да се изяви и да се покаже (или да се разгърне, както някои духовници обичат да казват), а за да може да помогне на съвременния човек да се доближи по възможно най-добрия начин до живота и учението на Иисус Христос, Когото Църквата проповядва. Епископът е призван още чрез дадената му от Бога благодат да покаже на хората Христовата любов, като им помогне самите те да вкусят от нея. Само тогава епископът е образ на Христос и епископ на Христовата църква. Пастирът е преди всичко пастир. Какво казва Христос на Петър? „Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. (…) Иисус му казва: паси Моите овци”.[3] Ето! Това е, което Христос иска от клира! Духовниците да бъдат пастири. Да хванат човека за ръка и стъпка по стъпка да го водят по пътя към Христос, като самите те му бъдат пример за подражание. Дилемата за епископа често е следната: дали да бъде епископ на даден град, или да бъде политик. Дали да бъде пастир, или да бъде император.

Все по-малко осъзнаваме днес, че несподеленото богатство с тези, които имат най-много нужда от помощ и изобщо тъненето в разкош е най-голямата мерзост и един от най-големите грехове в очите на Христос, та ако не и най-големият грях. Това се вижда много добре в Новия Завет. Една немалка част от притчите в евангелията според Матей, Марк и Лука[4] са посветени именно на този смъртен грях: да тънеш в богатство и лукс. Единственият човек, за когото Христос казва в Новия Завет, че е отишъл в ада след смъртта си, е богаташът от притчата за богаташа и бедния Лазар. С какво е заслужил богаташът тази си участ ли? Христос не казва за него да е бил крадец, убиец, лъжец или блудник. Но животът му е бил такъв, че потънал в своята бляскава егоцентричност, той дори и не забелязвал бедния Лазар, който лежал пред портите на дома му.

Иисус Христос не е имал къде да живее. Изцяло се е издържал от подаяния – които в повечето случаи не са били и щедри. Не е имал скъпи дрехи, не се е возил в крайслер… И само не ми казвайте, че в онова време Той не е можел да има крайслер!! Разбира се, че е можел да има и най-луксозното за времето си возило, каквито безспорно са съществували – и археологията доказва това. Можел е да има всичко, което е пожелаел. При все това нашият Спасител ходи пеша, в повечето случаи бос, ходи по вода и един- единствен път в своето обществено служение се качва на магаре. Нали трябва да подражаваме на Христос?! Когато нашите епископи живеят в луксозни домове с всевъзможни удобства и седят върху позлатени тронове и тънат в разкош – на фона на евангелския морал това е грях. Не е приемливо да се вижда как един епископ, който проповядва Христос, е обсипан със скъпи предмети и тъне в разкош като персийски цар. С подобни предпоставки Църквата лесно се превръща в една организация, изпълнена с интриги и борба за власт и пари. 

Църквата е едно Тяло, на което всички сме членове. Епископът като един от нас и по силата на светото кръщение е също член на Църквата, а не неин глава. Неговата власт би следвало да бъде свързана изключително и само с извършването на тайнствата на Църквата. В Църквата Христова всички следва да бъдем като в едно семейство. И когато някой йерарх се опитва да санкционира дисциплината в дадена ситуация, като използва своето влияние, това би следвало да става с дух на любов, а не с наказания, заплахи и унижения. Любовта има за цел да съгрее душата на човека, като му помогне да се поправи към добро. Църквата не е нито монархия, нито олигархия. Епископът е този, който сам трябва да покаже на всички в един град или в една епархия, как трябва да се живее според евангелието.

Превод от гръцки:  Димитър Арнаудов    


[1] 11. Но по-големият между вас да ви бъде слуга; 12. защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат. 13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. 14. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. 15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. 16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. 17. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? 18. Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? 20. И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; 21. и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; 22. и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него. 23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. 26. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. 27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; 28. тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. 29. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните 30. и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; 31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; 32. допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
33. Змии, рожби ехидни, как ще избегнете осъждането за в геената? Мат. 23:11-33.

[2] По Мат. 6:3.

[3] Йоан 21:15-17.

[4] В евангелието според Йоан няма нито една от около петдесетте притчи, които се разказват в синоптичните евангелия.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9prkc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.