През тези празнични дни често се повтарят различни мисли, послания и коментари за мир, любов, радост и надежда. Има, разбира се, някои, които предпочитат да отделят тези понятия от основното им рождественско съдържание и ги наричат неопределено „празнични сезонни пожелания“.
Въпреки това обилната светлина от изкупителното събитие – идването на Изкупителя на човечеството – се разнася по цялата наша изстрадала земя. От множеството лъчи на Слънцето на правдата две придобиват особена важност в наше време: спокойната съпротива на средищните личности в библейския разказ за Рождество Христово и особено сърцевината на смисъла на празника.
Обстоятелствата, при които Божият Син и Слово дойде в нашия свят, никак не бяха лесни. Няколко дни преди раждането Му Неговата майка предприела уморително пътуване от Назарет в Галилея до Витлеем в Юдея. А когато пристигнали там, градът не им предложил гостоприемен дом. Безразличието на жителите било ледено. Дори в странноприемницата нямало място за тях. Затова се приютили в една кошара, където св. Богородица повила Младенеца и Го положила в ясли (Лука 2:7).
От първия Си миг Иисус Христос отрекъл охолството и разкоша на този свят. Не след дълго се проявил и маниакалният изблик на Ирод, който накарал светото семейство да избяга в чужда земя, в Египет. Но всички тези неочаквани трудности и опасни условия били посрещнати със спокойна издръжливост, пълна с търпение, смелост, спокойствие. Изкупителят прегърнал суровата истина за човешкия живот, изправен още като пеленаче пред нищета, преследване, изгнание.
Посланието е от решаващо значение за всички нас, които искаме да вървим по стъпките на Иисус: да имаме спокойно търпение в различните притеснения, които се появяват по пътя ни, в лишенията, в трудностите, в скърбите; спокойно понасяне на неочаквана враждебност, клевети, преследвания; спокойна издръжливост по тежките пътища на изгнанието.
Това не означава пасивност. При изпълнението на Своята изкупителна мисия кроткият и смирен Иисус се противопоставял на несправедливостта и формализма, заклеймявал лицемерието и коварството винаги със спокойствие и последователност – дори в най-трудните състояния, в ужасните Си страдания.
Светлоносният празник на Христовото Рождество полага основата на тази издръжливост. Той засилва увереността, че с идването на Изкупителя не сме сами, че Синът и Словото Божие е дошъл да остане с нас.
„Емануил“ е едно от основните Му имена, което означава „Бог е с нас“. Следи от търсенето на трансцендентното, на върховната сила във вселената, се намират в различни култури. Но това, което прави християнското послание уникално, е, че Самият предвечен Бог е станал човек.
Два основни светоотечески израза обобщават значението на празника: „Той стана човек, за да бъдем обòжени ние“, подчертава св. Атанасий. А св. Василий Велики подчертава: Божият Син дойде на земята, „за да доведе отново при Себе Си цялото човечество“.
Безкрайният Бог прие човешката природа, за да ни доведе до върха на развитието и усъвършенстването – до обòжването по благодат.
Съединението на божествената и човешката природа в Христос даде нова динамика на човечеството и го издигна в светлината на нетварните божествени енергии, които Неговата любов излъчва.
В този радостен празник Църквата ни кани не само да възхвалим Идващия, но и да укрепим вярата си в Неговото постоянно присъствие в историята на света (и в нашата лична) със сърдечната ни молитва и участието ни в животворната божествена Евхаристия…
Мнозина вярват само, че исторически е имало такава личност – Иисус Христос, един човек от миналото. Но те не вярват във вечно присъстващия Госпòд.
Християнската вяра настоява, че Христос е винаги с нас, не само в мигове на молитвено настроение и душевен покой, но и в дни на скръб, съмнение, боязън, тревога и изпитания, каквито в наше време предизвиква безпрецедентната пандемия.
Осъзнаването на присъствието на Госпòд Иисус вдъхновява, утешава, укрепва увереността, че Бог най-накрая ще се намеси в точното време, когато и както Той прецени.
Не е достатъчно обаче тези от нас, които вярват, да почувстват, че не сме сами. Трябва да се грижим божественото присъствие да се усеща в нашата среда – чрез думи, дела, свидетелства на нашия живот.
Най-красивият коледен подарък, мои братя и сестри, за нас и тези около нас е да укрепим вярата, че Бог на истината, любовта и силата е с нас.
Нека Въплътилият се Син и Слово Божие да ръководи нашите мисли и действия, за да можем да се изправим пред малките и големите предизвикателства на живота си със спокойна издръжливост.
Радостно Рождество Христово! А Новата година да е в непоклатимо здраве и непрестанно съзнание за Христовото присъствие!
