„Божествена сила движи ръцете ми, когато бия камбаните на църквата „Св. Марина“. Звънът им лекува. Преди около месец се качих на камбанарията с висока температура, тридесет и девет градуса. Когато слязох, беше спаднала, а аз се чувствах като възкръснал“ – това разказва единственият празничен звънар под тепетата Ивайло Пешев. Той е на двадесет и четири години.
Завършил е „Начална и предучилищна педагогика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, но по специалността си не е работил и ден. Твърди, че смисълът на живота му е да служи на Бога, а чрез Него – и на хората.
Може би затова, освен като звънар в митрополитския храм „Св. Марина“, от осем години насам Ивайло работи и като ръководител на всекидневния хор в римокатолическата църква „Св. Лудовик“. Като такъв, често акомпанира на певците, свирейки на катедралния орган.
„Няма нищо противоестествено в това, че помагам успоредно в православна и в римокатолическа църква“ – смята той. Двадесет и четири годишният младеж е единственият празничен звънар в Пловдив.
Като такъв работи само в събота, неделя и по големите християнски празници. Бил е камбаните на всички православни църкви в града ни.
„Във всяка от тях през седмицата тази задача изпълнява клисар. За разлика от ежедневните звънари, аз бия едновременно не една, а всичките налични камбани в църквата. Съчетавам звуците им и композирам цели мелодии“ – разяснява специфичните си умения на празничен звънар Ивайло. И добавя, че двете най-важни качества, които трябва да притежава човек с неговия занаят, са музикален слух и чувство за ритъм.
„Родният ми дом се намира в близост до църквата „Света Троица“ в „Кючук Париж“. Баба ми ми е разказвала, че като бебе, щом съм чуел звъна на камбаната, съм се надигал от кошчето и съм се опитвал да пригласям“ – разказва с усмивка той.
„Родителите ми не бяха особено религиозни. Ревностната християнка в семейството беше баба ми. От съвсем малък тя ме водеше всяка неделя в църквата „Св. Петка“. Още едва пет-шест годишен започнах да се качвам на камбанарията ѝ, за да гледам как клисарят бие камбаната. През 1990 г. се записах в детския църковен хор към „Св. Марина“. Една събота се случи така, че човекът, който трябваше да бие камбаните за вечерна служба, не дойде. Казах на църковния председател о. Славчо, че тая работа мога да я свърша и аз. Хареса ме и от тогава съм неизменният празничен звънар на митрополитския храм“ – разказва с гордост Ивайло.
Младежът добавя още, че най-много за занаята си научил през 2000 г., по време на двумесечната си специализация в храм-паметник „Св. Александър Невски“. Там от близо четвърт век насам празнична звънарка била седемдесет и три годишната Мария Зъбова. Именно от нея двадесет и четири годишният Ивайло усвоил уникална техника на биене, която по произход била руска.
„От дванадесетте храмови камбани Мария умееше да извлича мелодии, които просто омагьосват“ – разказва разпалено събеседникът ми. Тогава, като вдъхновение свише, ме осени идеята да създам в „Св. Марина“ камбанен ансамбъл, който поне частично да наподобява този в храм-паметника. Веднага щом се върнах, се заех да събирам пари за отливането на още звънци. Така че след година и половина към дотогавашните две камбани прибавих още шест“.
Благодарение на инициативния Ивайло Пешев днес „Св. Марина“ е пловдивската църква с най-голям брой камбани. Всичките осем, разположени на върха на уникалната шестетажна дървена камбанария в двора, са дело на прочутия леярски род Велеганови. Най-голямата е 180 кг, а най-малката – само 5 кг. До „работното място“ на звънаря се изкачваме по прогнила скърцаща стълба. Горе плетеница от опнати въжета, върху които, за да извади камбанния звън, Ивайло удря, като по ксилофон.
„В празничен ден започвам с най-голямата камбана, която прозвучава самостоятелно тридесет и три пъти – колкото са годините на Христос“ – разяснява подробности от музикалната си композиция той. „След това включвам и четирите най-малки звънци (подгласници), които, за синхрон, съм свързал в обща дръжка. Техният звън остава като фон до края на изпълнението. После включвам и четирите големи камбани, които създават основната мелодия“.
„Цялата композиция е разделена на три части (символизиращи Светата Троица) с прекъсвания от по две секунди и звучи от двадесет до тридесет минути. Необходим е много добър синхрон между двете ръце. Понякога те не ми стигат и удрям въжетата с глава“ – разяснява любопитни подробности от кухнята на занаята си Ивайло.
Разбира се, освен чувство за мисия и удоволствие, работата на звънар му носела и някои негативи.
„Зимно време през дървените решетки на прозорците навалява сняг. Стъпалата на камбанарията се заледяват и става такава пързалка, че не си е работа“ – разказва той. „Горе са ме брулили и ветрове и градушки, но няма как. При хубаво време, когато бия камбаните, винаги на стълбичките към Античния театър се събира публика. Предимно туристи снимат с фотоапарати, някои дори идват до църквата, за да се запознаят с мен“ – разказва още той.
Тъй като е единственият в града ни с подобни умения, наскоро е бил поканен от кмета на гр. Белово да обучи празничен звънар за тамошната църква. „До миналата година градският им храм имаше само една камбана, закачена на близко дърво. Малко преди да ме поканят обаче, получили седем камбани, дарение от Русия, и се наложи да предам уменията си на човек, който да борави с тях“ – добавя двадесет и четири годишният младеж.
