Игумен Исидор (Минаев) е новият предстоятел на руското подворие в София, който пристигна в София на 25 април, в края на Страстната седмица. С него разговаряме за пътя му към Бога, за ролята на Руската църква днес и за плановете му за развитие на руското подворие у нас.
- О. Исидор, Вашето пристигане в България е събитие за църковното ни общество. Ние не знаем почти нищо за Вас. Моля, разкажете ни нещо за себе си, за вашия път от актьор до игумен на манастир, а сега и предстоятел на руското подворие в София?
- Често ми задават въпроса: „Как стигнахте до Бога?” А аз им отговарям, че всъщност никога не съм си тръгвал от Него. Наистина първата част от живота ми беше свързана с театралното изкуство. Семейството, от което произхождам, не беше особено вярващо. Когато бях малък, моята баба ме водеше в храма - така, както сега виждаме бабите да водят внуците си. Така аз още от детството си знаех как да се държа в храма, т. е. нямах тези проблеми на младежите, които не знаят какво да правят, като влязат в църквата: притесняват се, че все нещо не вършат както трябва, че им правят забележки, че силно говорят, че неправилно стъпват и т. н. Докато аз от детството бях научен на някои основни неща: къде се поставят свещите, кога се правят поклони, къде може да се стои и къде не, бях свикнал с атмосферата в храма, имах навика да ходя на църква. В младежките ми години започнах да се занимавам с изкуство, то много ме увлече и започнах все по-рядко да ходя в храма. Практически два пъти в годината ходех на църква: на Пасха и преди началото на учебната година, на Успение Богородично, когато се причастявах (Успение в Русия е на 28 август, а учебната година започва на 1 септември - б. р.).
Когато вече завършвах театралния институт в Москва, попаднах на Пасха в патриаршеската катедрала и богослужението там направо ме порази. И аз отново тръгнах редовно на църква. Така, когато вече бях юноша, започнах да разбирам, че вярата не са ритуалите, красивите храмове или прекрасното пеене, а че това е богословие, цялостна духовна философия. Завърших театралния институт в Москва, работих в различни театри, отбих военната си служба, четири години и половина преподавах актьорско майсторство в театралния институт. Все по-често обаче ме спохождаше мисълта да отида в манастир. Това в никакъв случай не беше свързано с някаква творческа криза, а беше мое дълбоко желание.
Това се случваше в началото на 90-те години. Тогава в Русия се отваряха храмовете, възстановяваха се манастири, организираха се пътувания до св. обители. Аз се запознах с монаси, с духовници. Забелязах, че градските свещеници, поне в Русия е така, много се различават от монасите. Постепенно започнах да гледам на Църквата от друг ъгъл. А после се случи това, за което Христос говори в Евангелието на апостолите: „Не вие Мене избрахте, а Аз вас избрах”. Ако Господ те е набелязал, няма къде да се скриеш, дори да си имаш своето творчество или политика, или нещо друго... Така постепенно започнах все по-често да ходя на богослуженията, да чета богословска литература, която по това време все повече се издаваше вече.
Заминах за Валаамския манастир, исках да съм по-далече от Москва. Той се намира близо до Петербург, на остров в Ладожкото езеро. Там първо бях послушник, после ме постригаха за монах, една година бях йеродякон, после йеромонах, накрая бях помощник-игумен на манастира. Бил съм също така началник на подворието на Валаамския манастир в Санкт Петербург. След това ме поканиха за игумен на Коневския манастир. Той е близо до Валаамския, също е на остров, но е по-малък. В тази св. обител бях игумен почти седем години. След това ме изпратиха в Руската духовна мисия в Йерусалим, където служих последната половин година. Сега новото ми назначение е предстоятел на руското подворие в София.
- Как възприемате назначението си в София? За нас, миряните, смяната на о. Александър Карягин стана някак си неочаквано.
-Когато си на църковно-дипломатическа мисия, не можеш да правиш дългосрочни планове. Църквата, Св. Синод, те изпраща на мисия и ти се подчиняваш. Не мисля, че отзоваването на о. Александър беше неочаквано. Той остана доста дълго в София, близо 11 години. При такъв вид служение не можеш да бъдеш цял живот на едно място.
- Как ви се струва София след Йерусалим?
-Както вече няколко пъти казах, в София аз се почувствах като у дома. Тук хората са много добри, църковната атмосфера е благополучна. Дори мога да кажа, че днес Руската църква има идеални отношения с Българската църква. Нямаме никакви конфликти, съществува взаимно уважение. Тази ситуация рязко се различава от сложните взаимоотношения с Йерусалимската църква, където не се радват на руското църковно присъствие, от изострените отношения с Румънската църква. А в България бях приет радушно, София е прекрасен град, храмовете също, и хората. С голяма радост ме прие Светейшият патриарх Максим, архиереите, свещениците и аз наистина се чувствам като у дома. Езикът наистина е различен, но прилича на руския и затова лесно се учи, защото има много общи думи.
- Планирате ли да учите български език?
- Да, полека-лека. Сега уреждам все още административните и домакински проблеми, но в скоро време планирам да наема учител-специалист и да уча езика сериозно.
- Според вас каква е днес ролята на руското подворие в София?
- Днес подворието има по-скоро дипломатическа мисия. Ролята му се различава от тази, която е имало през 20-те години на миналия век. Тогава в София са пристигнали много руски имигранти, които са се нуждаели от духовно обгрижване, а Българската църква е била в схизма. Днес подворието има преди всичко представителни функции, дава възможност за общуване с българското духовенство, това е църковно-дипломатическа мисия. Не бива да се омаловажа, разбира се, и енорийският живот, който тече в този храм.
В същото време аз виждам и още нещо. Струва ми се, че днес има сили, които искат да внесат разделение между Русия и България, макар че според мене тези два народа не могат да бъдат разделени. Нас ни свързват общ език, обща вяра, обща история. Нас ни свързват исторически събития, някои от които са на нивото на подвизи, на жертвоготовност и проливане на кръв за другия. Аз уважавам избора на българското правителство да се присъедини към някакви западни икономически ценности, военни съюзи и т. н. Но това не означава, че заради това българският народ трябва да продаде душата си, своя език, вяра, манталитет, нравствени устои, своята култура и в крайна сметка да се обезличи. Затова ролята на Руската църква е да бъде близо до своята сестра-църква и да свидетелства за единството ни във вярата. И мисля, че Русия ще се постарае да не бъде допуснат разрив между нашите два народа.
Сигурно сте забелязали, че тези сили на разделение в момента действат много силно. Знаете за конфликтите на Руската църква с Румънската патриаршия, с Вселенската, с Йерусалимската… Това според мене са опити да се разруши единството на Православната църква. Защото Църквата поддържа нравствените устои и се стреми да ги отстоява, когато те са заплашени от смяната с някакви нови, пък дори и наречени европейски ценности. За мене проблемите на Руската църква са свързани със световна политика, която цели да разедини Православната църква, за да бъде отслабена, за да не може да отстоява мирогледа и ценностите си. А атаките са насочени именно към Руската църква, защото днес тя е толкова силна и свободна, както не е била никога. Днес Руската църква има възможност да прави всичко, което иска и планира, като в същото време има поддръжката на правителството.
-Какви са вашите планове за развитие на руското подворие в София?
- Аз, разбира се, имам планове, но Бог знае, дали ще се осъществят. Като начало на нас ни трябва представителство, ние нямаме собствено здание, нямаме енорийски център. В това влажно мазe, в което сега с вас разговарям, съм принуден да приемам гости, дори кмета на Москва Юрий Лужков, както и всеки друг гост на подворието. На нас ни е необходимо помещение за неделно училище, за репетиции на хора по църковно пеене, за библиотека, защото книгите се повреждат в тази влага, трапезария, кабинети, където да приемаме посетители, изобщо от място, което да е духовен и културен център. Вече проведох някои разговори и консултации в руското посолство, дори и с кмета на Москва Юрий Лужков, когато беше на посещение в София, за да решим дали ще се строи нова сграда или ще се използва някоя от собствеността на Русия тук.
В своята работа аз ще продължа да следвам установените традиции. Така например подворието има грижа и за руското гробище в София. Съвсем скоро ходихме там заедно с учители от посолството, с наши енориаши и почистихме гробовете. Там са погребани белогвардейци, съветски войници, обикновени хора.
Също така в плановете на подворието влиза и подготовката на документите за канонизацията на архиепископ Серафим, да ги подадем отново в Русия и да чакаме самата канонизация.
- Защо се налага повторно внасяне на документите?
- Комитетът по канонизациите в Русия сега има определи изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Сега са събрани допълнителни материали: архивни записи, писма, дори свидели на делата му. Все пак архиеп. Серафим не е живял толкова отдавна. Т. е. подадените преди това документи не са били в пълен обем. Бяха ни изпратили по кои точки се иска още допълнителна информация и ние сега им я изпращаме.
Много хора идват на гроба на архиепископ Серафим, непрекъснато се отправят молитви към него, хората го почитат като светец. Сега наше задължение е да доведем неговата канонизация докрай.
- Благодаря Ви, о. Исидор, и Ви желая успешна работа във Вашето служение.
Това се случваше в началото на 90-те години. Тогава в Русия се отваряха храмовете, възстановяваха се манастири, организираха се пътувания до св. обители. Аз се запознах с монаси, с духовници. Забелязах, че градските свещеници, поне в Русия е така, много се различават от монасите. Постепенно започнах да гледам на Църквата от друг ъгъл. А после се случи това, за което Христос говори в Евангелието на апостолите: „Не вие Мене избрахте, а Аз вас избрах”. Ако Господ те е набелязал, няма къде да се скриеш, дори да си имаш своето творчество или политика, или нещо друго... Така постепенно започнах все по-често да ходя на богослуженията, да чета богословска литература, която по това време все повече се издаваше вече. Заминах за Валаамския манастир, исках да съм по-далече от Москва. Той се намира близо до Петербург, на остров в Ладожкото езеро. Там първо бях послушник, после ме постригаха за монах, една година бях йеродякон, после йеромонах, накрая бях помощник-игумен на манастира. Бил съм също така началник на подворието на Валаамския манастир в Санкт Петербург. След това ме поканиха за игумен на Коневския манастир. Той е близо до Валаамския, също е на остров, но е по-малък. В тази св. обител бях игумен почти седем години. След това ме изпратиха в Руската духовна мисия в Йерусалим, където служих последната половин година. Сега новото ми назначение е предстоятел на руското подворие в София. - Как възприемате назначението си в София? За нас, миряните, смяната на о. Александър Карягин стана някак си неочаквано.
-Когато си на църковно-дипломатическа мисия, не можеш да правиш дългосрочни планове. Църквата, Св. Синод, те изпраща на мисия и ти се подчиняваш. Не мисля, че отзоваването на о. Александър беше неочаквано. Той остана доста дълго в София, близо 11 години. При такъв вид служение не можеш да бъдеш цял живот на едно място.
- Как ви се струва София след Йерусалим?
-Както вече няколко пъти казах, в София аз се почувствах като у дома. Тук хората са много добри, църковната атмосфера е благополучна. Дори мога да кажа, че днес Руската църква има идеални отношения с Българската църква. Нямаме никакви конфликти, съществува взаимно уважение. Тази ситуация рязко се различава от сложните взаимоотношения с Йерусалимската църква, където не се радват на руското църковно присъствие, от изострените отношения с Румънската църква. А в България бях приет радушно, София е прекрасен град, храмовете също, и хората. С голяма радост ме прие Светейшият патриарх Максим, архиереите, свещениците и аз наистина се чувствам като у дома. Езикът наистина е различен, но прилича на руския и затова лесно се учи, защото има много общи думи.
- Планирате ли да учите български език?
- Да, полека-лека. Сега уреждам все още административните и домакински проблеми, но в скоро време планирам да наема учител-специалист и да уча езика сериозно.
- Според вас каква е днес ролята на руското подворие в София?
- Днес подворието има по-скоро дипломатическа мисия. Ролята му се различава от тази, която е имало през 20-те години на миналия век. Тогава в София са пристигнали много руски имигранти, които са се нуждаели от духовно обгрижване, а Българската църква е била в схизма. Днес подворието има преди всичко представителни функции, дава възможност за общуване с българското духовенство, това е църковно-дипломатическа мисия. Не бива да се омаловажа, разбира се, и енорийският живот, който тече в този храм.
В същото време аз виждам и още нещо. Струва ми се, че днес има сили, които искат да внесат разделение между Русия и България, макар че според мене тези два народа не могат да бъдат разделени. Нас ни свързват общ език, обща вяра, обща история. Нас ни свързват исторически събития, някои от които са на нивото на подвизи, на жертвоготовност и проливане на кръв за другия. Аз уважавам избора на българското правителство да се присъедини към някакви западни икономически ценности, военни съюзи и т. н. Но това не означава, че заради това българският народ трябва да продаде душата си, своя език, вяра, манталитет, нравствени устои, своята култура и в крайна сметка да се обезличи. Затова ролята на Руската църква е да бъде близо до своята сестра-църква и да свидетелства за единството ни във вярата. И мисля, че Русия ще се постарае да не бъде допуснат разрив между нашите два народа. Сигурно сте забелязали, че тези сили на разделение в момента действат много силно. Знаете за конфликтите на Руската църква с Румънската патриаршия, с Вселенската, с Йерусалимската… Това според мене са опити да се разруши единството на Православната църква. Защото Църквата поддържа нравствените устои и се стреми да ги отстоява, когато те са заплашени от смяната с някакви нови, пък дори и наречени европейски ценности. За мене проблемите на Руската църква са свързани със световна политика, която цели да разедини Православната църква, за да бъде отслабена, за да не може да отстоява мирогледа и ценностите си. А атаките са насочени именно към Руската църква, защото днес тя е толкова силна и свободна, както не е била никога. Днес Руската църква има възможност да прави всичко, което иска и планира, като в същото време има поддръжката на правителството.
-Какви са вашите планове за развитие на руското подворие в София?
- Аз, разбира се, имам планове, но Бог знае, дали ще се осъществят. Като начало на нас ни трябва представителство, ние нямаме собствено здание, нямаме енорийски център. В това влажно мазe, в което сега с вас разговарям, съм принуден да приемам гости, дори кмета на Москва Юрий Лужков, както и всеки друг гост на подворието. На нас ни е необходимо помещение за неделно училище, за репетиции на хора по църковно пеене, за библиотека, защото книгите се повреждат в тази влага, трапезария, кабинети, където да приемаме посетители, изобщо от място, което да е духовен и културен център. Вече проведох някои разговори и консултации в руското посолство, дори и с кмета на Москва Юрий Лужков, когато беше на посещение в София, за да решим дали ще се строи нова сграда или ще се използва някоя от собствеността на Русия тук.
В своята работа аз ще продължа да следвам установените традиции. Така например подворието има грижа и за руското гробище в София. Съвсем скоро ходихме там заедно с учители от посолството, с наши енориаши и почистихме гробовете. Там са погребани белогвардейци, съветски войници, обикновени хора.
Също така в плановете на подворието влиза и подготовката на документите за канонизацията на архиепископ Серафим, да ги подадем отново в Русия и да чакаме самата канонизация.
- Защо се налага повторно внасяне на документите?
- Комитетът по канонизациите в Русия сега има определи изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Сега са събрани допълнителни материали: архивни записи, писма, дори свидели на делата му. Все пак архиеп. Серафим не е живял толкова отдавна. Т. е. подадените преди това документи не са били в пълен обем. Бяха ни изпратили по кои точки се иска още допълнителна информация и ние сега им я изпращаме.
Много хора идват на гроба на архиепископ Серафим, непрекъснато се отправят молитви към него, хората го почитат като светец. Сега наше задължение е да доведем неговата канонизация докрай.
- Благодаря Ви, о. Исидор, и Ви желая успешна работа във Вашето служение.
